Решение от 5 март 2020, Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi/EUIPO, C-766/18 P
Решението на Съда на ЕС е постановено по жалба от Foundation for the Protection of the Traditional Cheese of Cyprus named Halloumi (Фондация за защита на традиционното кипърско сирене, наречено „Halloumi“) (по-нататък наричана „Фондация Halloumi“), установена в Никозия (Кипър) срещу решение на Общия съд във връзка със заявка за регистрация на знакът „BBQLOUMI“ като марка на Европейския съюз. Другите страни в производството са Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и „Ем Джей Дериз“ ЕООД, установено в София (България).
Фондация Halloumi е притежател на колективна марка на Европейския съюз „HALLOUMI“ за стоки от клас 29, с описание: „Сирене и кашкавал“ по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година (Ницската спогодба).
Тя подава възражение срещу заявката подадена от „Ем Джей Дериз“ ЕООД за регистрация на вербалния и фигуративен знак „BBQLOUMI“ като марка на Европейския съюз за стоки от клас 29, клас 30 с описание „Сандвичи, солени крекери […] вкус на сирене; […]“ и клас 43 по смисъла на Ницската спогодба. Предвид момента на настъпване на фактите в основата на спора, приложим е Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) в неговата първоначална редакция.
EUIPO отхвърля възражението, включително от апелативен състав. Фондация Halloumi иска отмяна на спорното решение с жалба до Общия съд на Европейския съюз, но жалбата е отхвърлена изцяло.
В резултат на това Фондация Halloumi подава жалба за отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят повдига четири основания. На първо място според него не е редно отличителният характер на колективните марки и този на индивидуалните марки да бъдат преценявани по един и същи начин. В допълнение, характерните особености на колективната марка следва да бъдат взети под внимание при оценка на критерия за „вероятност от объркване в съзнанието на хората“. Наред с това се твърди, че Общият съд не се е съобразил с практиката на Съда във връзка с приложените правни норми. В заключение жалбоподателят счита, че Общият съд неправилно не е върнал преписката на EUIPO, въпреки че установил, че апелативният състав е допуснал грешки.
Съдът отменя решението и връща делото на Общия съд на Европейския съюз.
Съдът анализира какви критерии се прилагат при преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки.
Той пояснява, че когато по-ранната марка е колективна, вероятността от объркване се счита за вероятността потребителите да повярват, че стоките или услугите, обозначени и с двете конфликтни марки произхождат от членовете на сдружението, което е притежател на по-ранната марка, или евентуално от предприятия, икономически свързани с тези членове или с това сдружение.
Съдът сочи още, че характерните особености на колективните марки не пораждат основание за дерогация от критериите за преценка на вероятността от объркване, изведени от съдебна практика относно индивидуалните марки. Следователно следва да се вземе под внимание практиката на Съда, съгласно която критериите за преценка трябва да бъдат разглеждани в тяхната цялост, отчитайки всички релевантни фактори. В това число визуалното, звуковото или концептуалното сходство между конфликтните марки се преценява въз основа на създаденото от тях цялостно впечатление у съответните потребители.
Също така, трябва да се вземе предвид взаимозависимостта между отделните фактори при оценката им в цялост. Например ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира от висока степен на сходство между марките и обратно. Степента на отличителност на по-ранната марка е само един от тези фактори и дори той да бъде по-слаб, това не изключва автоматично вероятност от объркване. Напротив, тя може да бъде компенсирана от други фактори, като например идентичността на стоките.
В допълнение Съдът отхвърля становището на жалбоподателя, че отличителният характер на по-ранната марка трябва да се определя по-друг начин, когато по-ранната марка е колективна марка на Европейския съюз. Макар и да предполагат препращане към географския произход на стоката или услугата, колективните марки със сигурност трябва да имат отличителен характер. А тяхната степен на отличителност е релевантен фактор при преценката за наличие на вероятност от объркване.
В заключение, Съдът отхвърля и трите основания на жалбоподателя. Освен това Съдът намира, че Общият съд е допуснал пропуск да направи цялостна преценка на вероятността от объркване, като отчете надлежно всички относими фактори и взаимозависимостта между тях. Делото е върнато за ново разглеждане.