Регистрацията на „Fack Ju Göhte“ като марка на ЕС не може да бъде отказана поради противоречие с добрите нрави

Author

Решение от 27 февруари 2020 г., Constantin Film Produktion/EUIPO, C‑240/18 P

 

 

Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-240/18 P е по постановено по жалба от Constantin Film Produktion GmbH срещу решение на Общия съд във връзка със заявка за регистрация на словния знак „Fack Ju Göhte“ като марка на Европейския съюз.

Constantin Film Produktion GmbH е продуцент на кинокомедията „Fack Ju Göhte“ (2013 г.), гледана от около 7,4 милиона зрители в Германия, както и на двете ѝ продължения под заглавия „Fack Ju Göhte 2“ (2015 г.) и „Fack Ju Göhte 3“ (2017 г.). Филмите се считат за едни от най-голeмите успехи на германското кино, като жънат голям успех и в Австрия.

През 2015 г. Constantin Film Produktion GmbH подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на словния знак „Fack Ju Göhte“ като марка на Европейския съюз, обозначаваща различни стоки и услуги, по-специално козметика, бижута, офис артикули, стоки за пътуване и спорт, стоки, храни и напитки. Заявката е отхвърлена, след което Constantin Film Produktion GmbH неуспешно подава жалба пред EUIPO.

С жалба пред Общия съд на Европейския съюз продуцентът иска отмяна на спорното решение. След като и Общия съд отхвърля исканията на жалбоподателя, последният подава жалба за отмяната на решение на Общия съд.

EUIPO отказва да предостави защита на този словен знак като марка тъй като счита, че той противоречи на ценностите и на основните морални норми в обществото. Според EUIPO, немскоговорящата общественост възприема с думите „Fack ju“ вулгарната и обидна английска фраза „Fuck you“ (преписана фонетично на немски език). Основното твърдение на жалбоподателят е, че са допуснати множество грешки в тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) (Регламент № 207/2009). Той твърди още, че има нарушение на принципа на равно третиране, както и на принципите на правна сигурност и на добра администрация.

Съдът отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г., както и решението на пети апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г.

Съдът на Европейския съюз стига до извода, че първото основание на жалбата трябва да се разгледа с оглед на това дали противоречи на добрите нрави като абсолютно основание за отказ. Понеже понятието „добри нрави“ няма дефиниция в Регламент № 207/2009, тълкуването му е с оглед на неговия обичаен смисъл и контекст. Това изисква анализ на всички специфични конректни обстоятелства, имайки предвид че ценностите и нормите биха могли да се изменят с течение на времето и да варират в пространството. За да бъдат налице условията за горепосочения абсолютен отказ, съответният знак трябва да се възприема от потребителите като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент. За тази преценка се вземат предвид възприятието на разумна личност със среден праг на толерантност, контекста и релевантните обстоятелства за съответната част от Съюза. Проверката не бива да се ограничава до абстрактна преценка на заявения знак или неговите компоненти.

Според Съда Общият съд и EUIPO не са отчели в достатъчна степен социалния контекст и значителния успех на филмите „Fack Ju Göhte“, както и това, че те биват използвани за педагогически цели от културния институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб. Също така, по-обширен анализ би разяснил, че потребителите разпознават с марката филма и я възприемат като „шега“. Заглавието на въпросните комедии не са предизвикали спорове и не биват възприети като морално неприемливи от страна на съответния кръг потребители, а именно широката общественост говореща немски език в Съюза.

Поради това, Съдът стига до извода, че словният знак „Fack Ju Göhte“ не се възприема като морално неприемлив от немскоговорящата общественост, макар нейното значение на английски език да бъде добре познато. Липсват и конректни доказателства в полза на противното. Общият съд допуска грешка в преценката си, основавайки се единствено на възприемането на израза от англоезичната общественост и пренебрегвайки факта, че чувствителността на майчиния език може да бъде по-значителна, отколкото на чужд език. Поради това има разлика между възприятието на въпросния израз от англоезичната и немскоезичната общественост. Също така, словесния знак представлява фонетична транскрипция на немски език, придружена от елемента „Göhte“.

В допълнение, Съдът не споделя виждането на Общия съд, че загрижеността за запазването на свободата на изразяване не съществува в областта на марките. Напротив, Съдът подчертава приложима правна уредба, според която и в тази сфера следва да се прилага Хартата на основните права на Европейския съюз и следователно да бъде зачитана свободата на изразяване.

В заключение, Съдът постановява, че Общия съд допуска грешки при прилагането на правото и въз основа на това отменя неговото решение и уважава обжалването.