Мерките на Европейския съюз за борба с тероризма[1]

Author

 Кристин Андреева[2]

 

 

  1. Въведение. Дефиниране на заплахата.

 

Заплахата от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта), която започна да се оформя от 2011 г., завари държавите членки на Европейския съюз неподготвени. Въпреки индикациите за засилване на заплахата от 2010-2011 г., през 2015 г. ЕС не беше готов да се справи с джихадисткия тероризъм, но през 2020 г. Съюзът вече е много по-добре запознат със заплахите, като същевременно разполага с механизми да се справи с произтичащи от джихадисткия тероризъм бъдещи заплахи. Успоредно с това, макар правителствата на държавите членки да подцениха до голяма степен нарастващата заплаха, в търсенето на най-добрия начин за трансгранично разследване и на най-подходящите мерки за борба с тероризма, експертите осъзнаха добавената стойност от европейската взаимопомощ и от инструментите за оперативно сътрудничество в рамките на ЕС.

Броят на терористичните атаки не се е увеличил между 2009 г. и 2017 г.[3], но профилът на атаките бе променен с непознатата заплаха от джихадистки тероризъм. Спецификата на заплахите от терористични атаки в ЕС – и по-специално от гледна точка на риска за цивилното население – произлиза от повишената джихадистка активност в държавите членки  след 2011 г. Сепаратисткият и крайно левият тероризъм са добре познати на държавите членки от 20-ти и 21-ви век, като и двата вида са свързани с анархизма и с използването на сходни тактики, насочени към държавните (политически и икономически) институции, както и към полицейските и военни власти, стремейки се към ограничени загуби на човешки живот, но разрушителни и привличащи вниманието ефекти в рамките на териториални вътрешнополитически конфликти. Така например, ЕТА (на баски: Euskadi Ta Askatasuna, или Баско отечество и свобода), която е отговорна за най-големия брой европейски атентати през последното десетилетие, е съучастник при причиняването на сравнително ниска цивилна смъртност в сравнение с джихадисткия тероризъм. Според информационната им агенция,[4] ETA е отговорна за повече от 3300 атентата между 1968 и 2002 г., които са предизвикали 343 смъртни случая на цивилни и 486 смъртни случая на персонал на институции отговорни за сигурността (полиция, военни и други) на политическия елит. В сравнение с това, само за две години, 2015—2016 г., ЕС е понесъл 30 джихадистки атаки (включително и неуспешни), при които основна цел обикновено са били цивилните и които са причинили общо 285 смъртни случая. Също така, важно е да се отбележи, че по информация от национални експерти в борбата с тероризма[5], групи като ETA и ИРА (Временна ирландска републиканска армия) са били много по-лесни за проследяване и изучаване, като профилите и действията на техните активисти са били обект на национално профилиране и на стратегии, които са били до голяма степен ефективни.

Докато джихадистките атаки в абсолютна стойност рязко се увеличават в периода от 4 през 2014 г. до 17 през 2015 г., заплахата не се развива внезапно от една година до друга. Държавите членки на ЕС са били до известна степен наясно с нарастващата заплаха от 2010-2011 г., като са били редовно предупреждавани от националните разузнавателни служби и агенциите на ЕС. Първият път, когато Европол подчертава нарастващата заплаха от джихадистите в своите доклади „TE-SAT“, е в доклада за 2011 г., където се обсъжда също заплахата за сигурността, която представляват „чуждестранните терористични бойци“ и потенциалното им завръщане в ЕС. Оттогава Европол системно отчита заплахата и различните ѝ аспекти – в докладите си за 2012 г. и 2013 г. заплахите от чуждестранните терористични бойци[6] и онлайн радикализацията са подчертани, както и увеличаването на броя на джихадистките атаки (включително на предотвратените такива). Същевременно в доклада за 2012 г. бе посочено, че броят на арестите по подозрение за джихадистка терористична дейност се е увеличил[7], като подобните арести във Франция са се удвоили.[8] В доклада за 2013 г. за първи път е споменато, че броят на арестите във връзка с подготовката на терористични актове се е увеличил, докато повечето арести за престъпления, свързани с терористична дейност допреди това, са били въз основа на членство в терористична организация. Това говори за активизирането на терористичната дейност . В доклада за 2014 г., годината, в която бе извършена първата атака организирана от завръщащ се чуждестранен боец в ЕС, а именно атентатът срещу Еврейския музей в Брюксел, Европол за пръв път посочи, че съществува осезаема заплаха за ЕС, включително за вероятни атаки на европейска територия, извършвани от европейци. Според доклада, агенти на ИДИЛ и Ал-Кайда “имат намерението, възможността и ресурсите за извършване на атаки срещу ЕС и Запада”.[9] Това се реализира в следващите три години, в които се наблюдава рязко увеличение както на джихадистките атаки, така и на арестите.[10] В доклада си за 2014 г. Европол предупреждава също и за рисковете за сигурността от радикализирани у дома европейски джихадисти, както и от „самотни вълци“, и сигнализира за оперативния и военен опит на завърналите се, както и за потенциалното сътрудничество между Ал‑Кайда и ИДИЛ. Същият доклад предвижда и развитие на крайно десния екстремизъм, провокиран от дейността на оперативните сили на ИДИЛ в рамките на ЕС.[11]

Тези оценки на заплахата, наблюдавани в TE-SAT докладите на Европол, произтичащи главно от данните на националните разузнавателни органи, показват, че разгледаните рискове за сигурността и развитието на терористичната дейност в Европа са били известни на държавите членки на ЕС. Все пак атентатите в последващите години (особено през 2015-2016 г.) предизвикват конкретни действия от страна на европейските правителства. Това, което последва, бе множество национални и европейски мерки с обратна сила, за да се преодолеят пропуските в управлението, разкрити при различните успешни и предотвратени джихадистки атаки, които ще бъдат изложени в следващата глава на  тази статия. Този вид тероризъм е проблемната област, в която ЕС е най-неподготвен да реагира, тя е и областта, която почти самостоятелно предизвика промяна на парадигмата в борбата с тероризма в ЕС. Въпреки всичко, естеството на заплахата се променя и макар че това може да бъде обяснено до известна степен с ефективността на предприетите мерки, които в някои отношения затрудняват екстремистите, то означава също и че естеството на заплахата трябва да бъде разглеждано в неговата динамичност.

Така например, според оценките на заплахата от Европол, а и според тези на националните експерти, чуждестранните бойци като цяло са спрели да заминават за Сирия в средата на 2016 г., докато основната част от законодателството на ЕС за справяне с този проблем (Директивата (ЕС) 2017/541 за борба с тероризма), влиза в сила на 31 март 2017 г. През 2017 г. сред извършителите на нападения не са отбелязани чуждестранни бойци, а всички те са били радикализирани в родината си, в рамките на ЕС, и са до голяма степен „самотни вълци“ – с изключение на атаките в Барселона, Лондон (Парсънс Грийн) и Манчестър, за които се подозира координирана дейност.[12] Това представлява продължение на тенденцията от средата на 2016, когато ИДИЛ бе призовал своите европейски привърженици да организират дребномащабни атаки в родните си държави с помощта на лесно достъпни оръжия, като например ножове, и с моторни превозни средства. Първата атака от този вид последва скоро – това бе нападението в Ница през юли 2016г., извършено с превозно средство под наем.

В статистическо отношение, на предприетите мерки може да бъде приписана известна ефективност. От данните отчетени в TE-SAT докладите на Европол – броят на джихадистките атаки не е намалял, като в действителност последната статистика съобщена от Европол за 2017 г. цитира 33 атаки, което е повече от удвояване на атаките от 2016 г. и 2015 г. (съответно 13 и 17). Въпреки това може да се твърди, че степента на успеваемост при осуетяването на атаки и ограничаването на тяхното въздействие се увеличава – от 33 джихадистки атаки през 2017 г., 10 са били завършени и са причинили 62 жертви, докато през 2016 г. от 13 джихадистки атаки 10 са завършени и са причинили 135 жертви.[13] Това представлява 130% увеличение на броя на атаките, но и 6,6% спад в успеваемостта им, както и 54% намаление на броя на жертвите, които те са причинили (последното може да се дължи и на промяната в тактиките от импровизирани експлозивни устройства към ножове и превозни средства).

 

  1. Предприетите мерки по области и видове заплахи

 

2.1. Стратегия на ЕС за борба с тероризма 

 

ЕС и държавите членки предприеха всеобхватни действия за предотвратяване и реагиране на тероризма във всички свързани с него сфери, които ЕС класифицира в четири направления: предотвратяване/превенция, защита, преследване и реагиране. Тези направления бяха класифицирани в Стратегията на ЕС за борба с тероризма от 2005 г.[14] В документа са посочени приоритетни области за действие на ЕС, без да е уточнено къде всяка политика за действие започва и приключва. Такова разделение би било трудно, защото борбата с тероризма по дефиниция включва различни области на дейност, за които се очаква да функционират заедно, като ефективната борба с тероризма зависи и от съвкупното им прилагане.

От 2015 г. насам ЕС предприе толкова голям брой законодателни мерки, мерки за сигурност и социални мерки в борбата с тероризма, че би било трудно те да бъдат очертани  изчерпателно, поради което настоящата статия има за цел да ги обобщи  по тематични области. Времевият елемент при повечето от тези мерки също е от решаващо значение – според приетата логика в борбата с тероризма, политическите действия се инициират почти изключително след голямо и критично събитие. Когато има такава установена връзка, това ще бъде изрично посочено, но основната цел на тази статия е да обсъди доколко (ефективно) ЕС е реагирал на заплахата от тероризъм през последните четири години (2015-2019 г.).

 

2.2. Мандат

 

Според експерти, атентатът в помещението на френското сатирично списание Charlie Hebdo в Париж на 7 януари 2015 г. е послужил за отварянето на прозорец, разкриващ уникални възможности за хармонизиране на политиката за борба с тероризма. Последвалите атаки в Париж през ноември 2015 г. и в Брюксел през 2016 г., допринесоха за разширяването на тези възможности. Веднага след нападението в Charlie Hebdo, през януари и февруари, бяха приети три заключения на Съвета, служещи за официален мандат за новото участие на ЕС в борбата с тероризма – заключенията на Съвета за правосъдие и вътрешни работи (ПВР) от 30 януари[15], заключенията на Съвета по външни работи (FAC) от 9 февруари[16] и неформалните заключения от срещите на високо равнище на държавните и правителствените ръководители от 12 февруари 2015 г.[17] До този момент мандата на ЕС в борбата с тероризма бе силно ограничен поради тълкуването на тази сфера като обект на национална сигурност. Поради това член 4.2. от Договора от Лисабон предвижда суверенна национална реакция по отношение на тероризма и вътрешната сигурност като цяло. Комбинираният ефект от тези заключения на Съвета измениха този мандат, като предоставиха на ЕС възможността да приема законодателство в областта на борбата с тероризма до степен, която дотогава се смяташе за немислима.[18] Рамковият стратегически документ за борба с тероризма беше Европейската програма за сигурност COM (2015) 185[19], официално актуализирана версия на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС от 2010 г. Документът бе иницииран след атаките над Charlie Hebdo от януари 2015 г. и бе приет през април 2015 г. Той предлага визия за съгласуваност на държавите членки на ЕС в различните области на политиката за борба с тероризма, като същевременно „определя основните действия за гарантиране на ефективен отговор от ЕС на терористичните заплахи и осигуряване на сигурността в Европейския съюз за периода 2015-2020”.[20] Независимо от това, документът не следва да се приема като  нещо повече от стратегическо преформулиране на списък от мерки и инструменти, които не успяват да бъдат приети в продължение на години поради липса на политическа воля или поради техническа неизпълнимост.[21] Както стана ясно по-късно, заедно със заключенията на Съвета от януари и февруари 2015 г., Програмата за сигурност COM(2015) 185 имаше за цел да предостави на Комисията определен стратегически мандат, с който да може да предприеме допълнителни мерки.

Атаките в Брюксел през 2016 г. бяха причината за една от най-амбициозните инициативи във вътрешната сигурност към днешна дата: Съюза на сигурност, който бе обявен само ден след това. Тази инициатива, която бе посрещната с раздразнение от някои държави членки и експерти на ниво ЕС, намери своето правно основание в чл. 67 от ДФЕС, и се сдоби със собствен комисар – Сър Джулиан Кинг – назначен на 19 септември 2016 г. По този начин Съюзът на сигурност създаде най-силната досега рамка за реформи в областта на политиката за борба с тероризма, последвана от редовни доклади за напредъка, публикувани от Комисията, отбелязвайки прогрес и времеви рамки по съответните досиета. Инициативата позволява провеждането на съгласувана и последователна политика за действие и последващи действия относно законодателството, като една от основните промени в подхода е редовната употреба на процедури за нарушение срещу неизпълняващи задълженията си държави членки на ЕС, като дотогава това се разглеждаше като табу.[22]

 

2.3. Развитие на политиката за борба с тероризма в ЕС по области

 

2.3.1. Обмен на информация и оперативно сътрудничество

 

Общоприето е в борбата с тероризма, че обменът на информация и оперативното сътрудничество се отнасят до репресивните мерки за сигурност. Тези мерки се състоят най-вече от полицейска и разузнавателна дейност, при които съдебната система, управлението на границите и използването на информационните системи осигуряват поддържаща роля. Това вероятно е и най-плодотворната за ЕС област в борбата с тероризма след 2015 г. В тази област със забележителна скорост бяха предприети редица законодателни, репресивни и координиращи мерки, като се подразбира, че ефектът от (успешни и осуетени) терористични атаки имаше решаващо влияние върху всяка една нова мярка.

Директивата за борба с тероризма

Директивата (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма[23] беше предложена през декември 2015 г., само две седмици след атаката в Париж през ноември същата година и бе приета на 15 март 2017 г. Това е един широкообхватен законодателен акт, заместващ някои рамкови решения на ЕС за борба с тероризма, най-важните от които са Рамковото решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата с тероризма и Решението 2005/671/ПВР на Съвета.[24] В допълнение на очевидния политически тласък, който този правен акт дава в условията на въпросната шокираща терористична атака, осъществена от граждани на ЕС от няколко държави, новата директива отчита възможността за отстраняване на пропуски в управлението в миналото, по-специално като разширява класификацията на видовете терористични дейности, включвайки набирането на хора, предоставянето на обучение за тероризъм и получаването на обучение, пътуване със цел тероризъм, предоставяне и (подпомагане) на финансирането на терористични дейности и разпространение на терористично съдържание онлайн. Тези допълнения са били необходими в частност, за да бъдат възпрепятствани, арестувани и преследвани чуждестранните бойци, опитващи се да пътуват за обучение в Сирия, а липсата им допреди 2017 е смятана за фактор, който е допринесъл за по-лесната организация на атаките на Еврейския музей през 2014 г., на влака „Талис“ през 2015 г., нападенията в Париж през 2015 г. и атаката в Брюксел през 2016 г., всички от които бяха извършени от завърнали се чуждестранни терористични бойци.

Атентатите в Париж и Брюксел дадоха основния тласък за окончателното приемане на Директивата за резервационни данни на пътниците (PNR данни)[25] на 21 април 2016 г. – законодателен акт, който не успява да намери подкрепата на съзаконодателите на ЕС в течение на повече от десетилетие след наложеното му вето от Европейския парламент, а внезапно бива приет за няколко седмици под огромен политически натиск. Законодателната рамка бе започната с PNR споразумението между ЕС и САЩ  през 2012 г.[26], което първоначално бе силно критикувано от Парламента от гледна точка на защитата на личните данни. В усилията си да проследят движението на чуждестранните бойци в/извън и в рамките на ЕС, правоприлагащите органи препоръчваха изпълнението на тази мярка в течение на години, но политическия импулс дойде едва след тези две атаки – съгласие е постигнато на 3 декември 2015 г., две седмици след Парижките атаки, а законодателния акт е приет на 21 април 2016 г., 3 седмици след Брюкселските атаки. В PNR пакета се позволява събирането на данни за пътуването по въздух на пътниците, като авиопревозвачите предоставят тези данни на правоприлагащите органи. Въпреки това, към датата за транспониране на директивата през 2018 г., пътуванията на чуждестранните бойци намаляват в продължение на две години. Понастоящем текат преговори за въвеждането на PNR при други начини на транспортиране.[27]

Мандат на Европол и Европейски център за борба с тероризма

По-малко от два месеца след парижките атаки от ноември 2015 г. новият Европейски център за борба с тероризма (ECTC) в рамките на Европол, който е предвиден като канал за споделяне на информация  и оперативна координация, беше договорен с решение на Съвета по ПВР[28] и беше представен от Европол на 1 януари 2016 г. Ръководството на Европол предприе стратегически политически подход, тъй като както Европейският отдел за препращане към Интернет (EU IRU), (виж точка 2.3.3) така и Европейският център за борба с тероризма се подготвяха много преди да бъдат предложени.[29] Това осигури възможността и двете институционални мерки да бъдат предложени, когато държавите членки на ЕС потърсиха стратегическо участие от Европол, като по този начин и двете структури бяха стартирани в изключително кратки срокове. Такива инициативи също са предвидени в новия регламент за модернизация на мандата на Европол, предложението за който съществува от 27 март 2013 и бе преработено от законодателните органи на ЕС за забележително кратък срок от време през 2015 г. за да бъде прието.[30] Регламентът 2016/794, от 11 май 2016 г., за отмяна и замяна на регламентите за Европол от 2009 г.[31] има за цел „да засили мандата на Европол като централна агенция за правоприлагане на ЕС и да му позволи по-бързо да реагира на възникващите международни терористични заплахи и на сериозната, и организирана, престъпност“. Предложението беше договорено на 26 ноември 2015 г. след атаките в Париж и прието на 11 май 2016 г. след атаките в Брюксел.

Иронията в ролята на Европол трябва да бъде подчертана: след почти две десетилетия в които ползата от дейността ѝ бе многократно оспорвана от националните власти и  академичните среди,[32] правоприлагащата агенция на ЕС бе потърсена за съдействие от френските власти при разследването на нападенията в Париж през ноември 2015 г. и оттогава нейната добавена стойност не е поставяна под въпрос. Независимо от това дали става въпрос за стратегически ход, предизвикан от политически натиск, Франция даде възможност на Европол да ръководи пряко трансграничното антитерористично разследване, като му бъдат предоставени всички важни данни и впоследствие, до днес, всички трансгранични разследвания на джихадистки атаки са поверявани на Европол, като държавите членки на ЕС предоставят национални разузнавателни данни и изказват признание на агенцията за нейната оперативна подкрепа.[33] Освен това, европейските и национални експерти подчертават значителното увеличение на ползата от Европол след въвеждането на Европейския център за борба с тероризма, който е насочен към попълване на центъра с анализатори за борба с тероризма от националните служби, като същевременно ги поддържа в ротация (служителите биват наети на сравнително краткосрочни договори).[34] Това дава възможност и за обмен на добри практики между европейско и национално ниво, а също и за насърчаване на разбирането на потенциалната роля и ползата от Европол в антитерористичната дейност на национално равнище.

Оценка и надграждане на Шенгенската информационна система (ШИС-II)

Шенгенската информационна система (ШИС-II) е най-важната информационна система при провеждането на трансгранични разследвания. Първото поколение на ШИС е създадено през 1995 г. като компенсаторна мярка във връзка с намаляването и евентуалното премахване на контрола по вътрешните граници между държавите страни на Шенгенския протокол. Оценка на Комисията от 2016 г. установява незадоволително използване на базата данни от второ поколение (ШИС-II). Оценката установява, че макар „основната обосновка на ШИС-II да продължава да е валидна“, при експлоатацията на ШИС има проблеми, произтичащи от технически затруднения, от неравномерно прилагане, от различно използване и лошо качество на данните.[35] Макар тази техническа оценка да е планирана (според законодателната рамка три години след влизането в експлоатация на ШИС-II трябва да се проведе такава), тя има по-голямо отражение от очакваното, придобивайки междувременно политическа важност за държавите членки, както и стратегическа важност за Комисията, давайки ѝ възможност да прокара реформи. Основната причина за това е инцидентът след атентата в Париж през ноември 2015 г., при който единственият оцелял извършител (Салах Абдеслам) премина през френско-белгийската граница, където полицейска проверка не успява да установи причина за задържането му, въпреки че на този етап той вече е известен на белгийските власти.[36] Инцидентът, който предшества атентата в Брюксел от март 2016 г., извършен от същата клетка на ИДИЛ в Белгия, предизвика остър политически спор и прехвърляне на вина между Франция и Белгия, докато в крайна сметка бяха установени два системни проблема: 1) Недостатъчен обмен на информация не само между полицейските и разузнавателни органи в Белгия, но също така и на ниво ЕС. В случая с Абдеслам, той е бил вписан в ШИС-II с ограничената информация, която белгийската федерална полиция е имала за неговите дребни криминални прояви, докато разузнавателните служби и местните власти са знаели (или поне са подозирали), че той е радикализиран, но не са съобщили това на полицията, която е компетентният орган, отговорен за въвеждането на данни в ШИС–II. 2) Установено е неравномерно използване на ШИС-II от държавите членки поради организационни и културни различия, които вероятно биха могли да бъдат компенсирани с допълнително обучение и упражнения за последователност при използването на информационната система от различните държави членки.[37] Огромното политическо внимание и натиск, предизвикани от това недоразумение, както и острата обществена критика към държавите членки на ЕС, оказаха влияние не само върху актуализацията на правната рамка на ШИС, но и върху нейното използване. Това доведе до рекордно голямо увеличение на използването на ШИС, след което в периода 2013-2018 г. сигналите в ШИС се увеличаха с 63,5%.[38] Още по-впечатляващо е, че Белгия и Франция, които търпят най-тежка критика по отношение на употребата на ШИС –II, увеличиха употребата значително, като в същата времева рамка подадените от тях сигнали в ШИС се увеличават съответно с 43,3% и 317,7%. Докато запитванията отправени към ШИС-II често се отнасят до нередовна миграция и свързаната с тях документация, такова поразително увеличение (особено във връзка с подадените сигнали) ясно демонстрира промяната в експлоатацията на ШИС, по-специално от Франция, която през 2013-2014 г. има почти същото количество сигнали както много по-малката Белгия.[39] Повишената употреба на ШИС-II доказва и ползата от тази информационна система – така наречените „попадения“ или „hits“ (т.е. препратки, при които търсенето се извършва от една държава членка, а друга държава членка е въвела сигнал преди това) са се увеличили с 207,8% между 2013 г. и 2018 г., което доказва, че когато има повече сигнали, съществува по-голям шанс за извличане на полза от базата данни.

В отговор на националните нужди и политическия тласък на използването на ШИС, Комисията предложи актуализиране на правната ѝ основа, придружено от гореспоменатата оценка на въздействието през декември 2016 г. Регламентите (ЕС) 2018 / 1860,1,2,  приети на 28 ноември 2018 г.,[40] въвеждат задължението държавите членки да проверяват документите за самоличност на всички граждани в ШИС- II при влизане и напускане на Шенгенското пространство, както и да въвеждат в системата отказите за достъп с цел намаляване на нередовната миграция. Освен това, регламентите въвеждат нови категории сигнали в системата и предоставят достъп до нея на Европол и Frontex. Най-същественото по отношение на борбата с тероризма е очакваното бъдещо задължение на държавите членки на ЕС „да въвеждат в ШИС сигнали за всички случаи, свързани с терористични престъпления“, като от края на 2019 г. „да информират Европол за намиране на попадения при сигнали свързани с тероризъм, което ще помогне за преодоляване на разпокъсаността на европейско ниво“.[41] Това в никакъв случай не е първият законодателен опит на ЕС да задължи националните органи да обменят информация, в частност Решението 2005/671/ПВР на Съвета  формално задължава националните органи да споделят цялата необходима информация свързана с трансграничните разследвания в борбата с тероризма. Въпреки това е добре известно (и вероятно очаквано към момента на приемането му), че принудителното изпълнение на такова задължение не е възможно, тъй като никой орган на ЕС няма достъп до поверителна разузнавателна информация, за да прецени дали е извършено необходимото споделяне на данни или да предостави доказателства там, където това не е станало.

Оперативна съвместимост на информационните системи

Може би най-амбициозната инициатива в областта на информационните системи към днешна дата е предложението за оперативна съвместимост на информационните системи на ЕС.[42] Приемането на законодателство в тази област бе считано за табу, особено в периода 2015-2016 г., когато то би било изключително полезно за националните органи. Поради категоричната политическа позиция на лидерите на ЕС да избягват, а дори да забраняват смесването на темата за миграцията и тази за борбата с тероризма, особено в контекста на мигрантската криза от 2015 г., дискусията за оперативна съвместимост на базите данни на ЕС беше считана за немислима. Според представители на ЕС[43], за промяната на подхода повлияват няколко фактора, включително следните: атентатът в Париж, двама от извършителите на който са влезли в Европа по време на мигрантската криза с фалшиви документи за самоличност;  атака в Европа с участието на лице, посочено в базата данни Евродак за лица търсещи убежище; и атентатът, който в крайна сметка доведе до упражняване на политически натиск по това законодателно досие от германските власти – нападението в Берлин от декември 2016 г., извършителят на който е притежавал 14 фалшиви документа за самоличност, регистрирани в различни държави членки (като е бил извършител на престъпления както в Германия, така и в Италия, за които националните власти и в двете държави не са се  информирали взаимно). Бъдещата рамка за оперативна съвместимост включва общо хранилище на данни за самоличност и е насочена към преодоляване на проблема с фалшивите документи, а Европейската информационна система за съдимост за граждани на трети държави (ECRIS-TCN[44]) ще бъде разработена, за да улесни обмена между регистрите за съдимост на граждани на трети страни в ЕС.

Основната цел на оперативната съвместимост е да се свържат базите данни на ЕС, които се използват от миграционните органи (Визовата информационна система – ВИС, системата Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци) и от правоприлагащите органи (ШИС-II), както и да се създаде изчерпателен регистър за пребиваването на гражданите на трети страни на територията на ЕС (със или без визи), както и на лица търсещи убежище, чрез създаване на нови информационни системи (Системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им – ETIAS, Системата за влизане/излизане – EES и ECRIS-TCN). Чрез Европейския портал за търсене (един от елементите на пакета за оперативна съвместимост) органите на реда и тези отговорни за имиграцията в държавите членки на ЕС (при определено ниво на достъп) ще могат да видят изчерпателен профил на проверяваното лице, като по този начин се цели да се преодолеят информационните пропуски в разследванията на престъпността и нередовната миграция. Пакетът за оперативна съвместимост ще позволи също на eu-LISA[45] да изгради централно хранилище за отчитане и статистика, както и обща услуга за биометрично съпоставяне, за която агенцията развива биометричния капацитет на тези бази данни, който все още не позволява такава употреба (в някои случаи това изисква актуализиране на законодателната им рамка). Законодателната процедура завърши на 14 май 2019 г. с приемане на Регламент 2017/0351,2.[46] Предложението на Комисията бе публикувано през декември 2017 г. и като се има предвид невероятната сложност на това законодателство в неговите почти 350 страници, както и допълващите го законодателни актове, приемането му за по-малко от 18 месеца е наистина забележително и показва солиден консенсус и споделено приоритизиране не само сред съзаконодателите, но и сред всички заинтересовани и участващи в преговорите страни.

Приемането на пакета за оперативна съвместимост не би било възможно без дейността на експертната група на високо равнище по информационни системи и оперативна съвместимост – консултативен процес на високо равнище, организиран от Комисията на ниво политици, практици и консултантски органи.[47] Освен експерти и политици на високо равнище от 28-те държави членки (плюс асоциираните страни Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), в консултацията участваха допълнително представители на няколко нива от всички законодателни институции на ЕС, както и съответните агенции (Европол, eu-LISA, Frontex, агенцията по основните права FRA, Европейската агенция за подкрепа в областта на убежището – ЕАSО). Комисията показа политически умения при ангажирането на потенциалните скептици – Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), Агенцията за основните права (FRА) и Европейския парламент. Тези органи отдавна критикуват Комисията и Съвета за непрозрачност на законодателния процес в областта на вътрешната сигурност и правосъдието, особено в етапа на подготовка на законодателните предложения, като те твърдят, че Комисията провежда прикрита неформална консултация с компетентните национални представители, изготвяйки по този начин мерки за сигурност с ограничено участие от експерти по защита на данните и основните права.[48] В случая Комисията успя да избегне тези критики, като в рамките на изготвянето на законодателното й предложение включи всички заинтересовани страни в консултативния процес и по този начин извоюва също и подкрепата на всички участници. Гарантирайки постигането на компромис чрез изглаждане на всички опасения при предварителните обсъждания, този процес същевременно даде възможност за бърза законодателна процедура. Групата на високо ниво се срещна пет пъти в периода юни 2016 г. – април 2017 г., а дейността ѝ бе последвана от оценка на въздействието, публикувана на 12 декември 2017 г., едновременно със законодателното предложение, което бе прието през май 2019 г. и следва да се реализира на няколко етапа от националните власти и eu-LISA, като се очаква процесът на имплементация да завърши през 2023 г. За да упълномощи eu-LISA да управлява оперативно съществуващите бази данни и да разработва нови, мандатът на агенцията беше официално обновен на 22 ноември 2018 г., превръщайки я официално в агенция на ЕС, и натоварвайки я с пряката отговорност за оперативното управление на ШИС, ВИС и Евродак, както и поверявайки ѝ разработването на системите на ETIAS[49], ECRIS-TCN, на Системата за влизане/излизане (EES), както и на DubliNet.

Управление на границите и мандат на Frontex — Европейската агенция за гранична и брегова охрана

След мигрантската криза граничната сигурност става все по-важен приоритет на държавите членки на ЕС, като той се съчетава с приоритетите относно вътрешната сигурност (борба с организирана престъпност и с тероризма). След овладяването на миграционната криза държавите членки на ЕС установиха полезността от Frontex[50], по-специално заради фронтовите служители, които първи разпитват и регистрират имигранти по външните граници, и които могат да послужат при събирането на разузнавателни данни.[51] Това развитие доведе до осъзнаване на структурните пречки пред агенцията, като например липсата на достъп на служителите до съответните бази данни в ЕС, до които националните гранични служители имат, но не и в качеството им на служители към Frontex. Регламент (ЕС) 2019/1896 подсилващ мандата на Frontex[52] бе приет от законодателните органи на 13 ноември 2019 г. Въпреки че новият Frontex, преименуван на Европейска гранична и брегова охрана, стартира официално на 6 октомври 2016 г., с новия мандат на агенцията ще се осигури повече от двоен бюджет и персонал, както и разпоредби за по-обстоен обмен на информация с Европол и някои национални органи. Най-съществената промяна е, че Frontex официално ще стане изпълнителна агенция, което означава, че ще  е снабдена с оперативни правомощия, като включително ще разполага и със сили за бързо реагиране, за които постоянен корпус от 10 000 служители ще бъдат назначени в срок от осем години. Агентите ще участват в мисии и ще бъдат упълномощени да използват сила.[53] Това е най-значимият мандат даден на агенция на ЕС към днешна дата, което демонстрира привидно прикритата тревога от страна на националните власти относно продължаващата незаконна миграция, въпреки противоположната политическа реторика произлизаща от повечето правителства на държавите членки на ЕС.

 

2.3.2. Хармонизиращи мерки и съдебно сътрудничество

 

Комисията от години се стреми да прокара законодателство за хармонизирането на мерките за борба с тероризма, където често среща съпротива от държавите членки. Едва в края на 2015 г. нагласите започнаха да се променят, поради което Комисията направи редица законодателни предложения в различни области – тя е наясно кога може да постигне междуведомствен консенсус, а в случай че не може, тя просто не прави законодателни предложения. Репресивните мерки за сигурност, като ограничаване на притежанието на огнестрелни оръжия и прекурсори на взривни вещества, ограничаване на финансирането на тероризма и др., се считат за сравнително ниско рискови законодателни инициативи, особено след терористична атака, поради което Комисията започна да приема предложения за законодателни мерки в тези области.

 

Решителна промяна в нагласата личи от включването на Евроюст (Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие) в разследванията за борба с тероризма, започнало след атентатите в Париж от 2015 г., когато Парижката прокуратура не само представи всички релевантни данни за разследване от Европол, но потърси помощта на Евроюст  още от самото начало.[54] Това проправи пътя за всички последващи трансгранични разследвания за борба с тероризма, които се улесняват от координацията на Евроюст. Евроюст  оттогава системно получава позитивна оценка от компетентните национални органи, докато междуведомственият диалог спомага за установяване на сътрудничество и изграждане на съгласуваност между Евроюст и Европол. Съвместните екипи за разследване (СЕР), са съществуващ от 2005 г. инструмент на ЕС, който е ценен за държавите членки на ЕС[55], координиран от Евроюст. Въпреки че са били отбелязвани като добра практика и преди 2015 г., оттогава използването им значително се увеличи – през 2014 г. има 2 подписани СЕР с подкрепата на Евроюст, а през 2017 г. – 8; през 2014 г. в Евроюст са били открити 14 случая от национални бюра, а през 2017 г. – 87.[56] Следователно тук може да се отбележи, че участието на Евроюст в разследванията за борба с тероризма е убедило държавите членки на ЕС в добавената стойност на агенцията в тази област, като същевременно (подобно на развитието на Европол) е помогнало и на нея да установи нуждите на националните ведомства,  където нейната подкрепа е най-ценна.

 

Може би първият приет инструмент в областта на финансирането на тероризма бе Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) създадена от Европол като инструмент за двустранен обмен на информация със САЩ. Тъй като преговорите за създаване на ППФТ се проведоха през 2010-2011 г. при отсъствие на очевидна терористична заплаха, убеждаването на държавите членки на ЕС и на Европейския парламент бе толкова трудно, че доведе до множество отхвърляния преди окончателното му приемане. Оттогава инструментът многократно е доказал ползата си за държавите членки при трансграничните разследвания,[57] тъй като според Европол: „увеличава способността за картографиране на терористични мрежи, често чрез допълване на липсващи в разследващата верига връзки. Той се използва за проследяване на паричните потоци от тероризма, което позволява на властите да идентифицират и да издирват оперативни лица, както и техните финансови източници, и да подпомага мащабните усилия за разкриване на терористични клетки.“[58] ППФТ беше ключов елемент от терористичните разследвания през 2015-2018 г., което не само проправи пътя за въвеждане на допълнителни мерки за финансово разузнаване, но в крайна сметка осигури и възможността за увеличен мандат на Европол[59].

Един мащабен законодателен акт в тази област, Петата директива (ЕС) за борба с прането на пари 2018/843,[60] е предложен през юли 2016 г. в контекста на осигурени с голямо финансиране атентати в ЕС и е приет през май 2018 г. Законодателството е насочено към ограничаване на незаконните парични преводи и към осигуряване на по-добър достъп на звената за финансово разузнаване (ЗФР) до данни, включително от централните банки.[61] ЗФР са друг инструмент на ЕС, оценяван от държавите членки като предоставящ добавена стойност към националните усилия в тази област. Европол разполага и с FIU.NET – „децентрализирана и усъвършенствана компютърна мрежа, поддържаща [ЗФР]“, подкрепена от международен екип за анализ, който сигнализира за незаконна финансова дейност и се консултира с компетентните национални органи.[62] През април 2019 г. беше прието и законодателство относно незаконната търговия с културни стоки[63], което е отбелязано от Европол като съществен проблем по отношение на ИДИЛ, които разполагат с територия, на която те имат достъп до културни артефакти, които вече не са защитени в условията на война, а биват използвани като източник на финансиране за дейността на групировката. Друга нова Директива в тази област е директива (ЕС) 2019/1153, приета на 20 юни 2019 г.,[64] с която е предвидено да се установят „правила, с които да се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяване, разкриване, разследване или наказателно преследване на определени престъпления“[65]. Законодателният акт не е изрично насочен към терористичната дейност, но въпреки това може да се разглежда като подкрепяща мярка, подобно на Петата директива за борба с прането на пари, като за такъв тип финансови мерки е известно, че трудно биват договаряни извън контекст на политически натиск, например в контекста на засилена заплаха за сигурността.

Макар настоящите мерки да се считат за сравнително ефективни за справяне с финансирането на тероризма, подпомагайки също и разследванията за проследяване и очертаване на мрежи и на съучастници, както и предоставянето на преки и косвени доказателства за съдебните производства, най-новото предизвикателство в този аспект на борбата с тероризма са т.нар. „системи за прехвърляне на парични средства“, като „Хавала“, които работят неформално и извън конвенционалната банкова система. Трансферите се осъществяват чрез посредници, базирайки се на „чест и доверие“, което ги прави неуязвими в условия на войни, икономически санкции и блокади, като едновременно с това подобни транзакции са практически невъзможни за проследяване.[66]

Последвалите мерки за сигурност, предложени след терористичните атаки през 2015-2016 г., бяха приети сравнително бързо, като чрез тях се ограничи достъпът до експлозиви, огнестрелни оръжия и ХБРЯ[67]материали. След пакет от мерки, предложени само пет дни след ноемврийския атентат в Париж, бяха приети няколко законодателни акта, отнасящи се до процеса на придобиване на огнестрелно оръжие, включително ревизираната Директива на ЕС за огнестрелно оръжие (ЕС) 2017/853 от 17 май 2017 г.,[68] чиято цел бе „затягане на контрола върху придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие чрез определяне на правилата, при които частни лица могат да придобиват и притежават оръжие, както и на правилата за прехвърляне на огнестрелно оръжие в друга държава от ЕС“.[69] Като се има предвид употребата на незаконно придобити огнестрелни оръжия от нападателите в Париж, би било лесно да се предположи, че този законодателен акт не би бил оспорван, но въпреки това премина през дълъг и тежък процес на преговори, като пропускането на крайния срок за въвеждането на мярката от страна на 22 държави членки на ЕС  отразява липсата на ясен консенсус относно тази хармонизираща мярка. Въведени са и няколко законодателни документа относно достъпа до взривни и химически вещества. Регламентите на (ЕС) 2017/214,5,6 относно търговията и използването на прекурсори на взривни вещества,[70] предложени на 4 октомври и приети на 30 ноември 2016 г., „ограничават достъпа до и използването на седем химични вещества“, които са разглеждани като материали за взривоопасни прекурсори. Въпреки че тези мерки бяха приети със забележителна бързина, това е област, която  се развива толкова бързо, че само 18 месеца по-късно Комисията предложи преразглеждане, което бе официално прието през април 2019 г. Въпреки че Комисията изглежда реагира бързо и държавите членки видимо съдействат за бързото приемане на такива мерки, това действително е област, в която е необходима инициативна законодателна дейност.

В опита си да намали риска от фалшиви и подправени документи за самоличност,  през април 2018 г. Комисията предложи регламент относно „повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза“[71]. Предложението се основава на първоначална оценка на въздействието, извършена от Главна дирекция „Правосъдие и потребители“ през второто тримесечие на 2018 г., и следва сигнализираната от Европол опасност относно голямото количество фалшиви документи за самоличност в ЕС, по-специално в контекста на терористичната заплаха (включително нападателите при двата парижки терористични акта от 2015 г. са използвали такива).[72] Освен това, статистическите данни на eu-LISA за използването на ШИС-II показват устойчиво увеличено подаване на сигнали за фалшиви документи за самоличност – за 2018 тези сигнали възлизат на над 61 милиона, равняващо се на 75% от всички сигнали, като за сравнение сигналите подадени за заподозрени лица са били само 1,1%. Докато над 504 хиляди от тези сигнали са свързани с нередовна миграция, по-конкретно от общо 267 239 сигнала през 2018 г. 31 174 са били относно издадени документи за самоличност, (следователно индикация за предполагаеми нередности) представлявайки 11,66% от всички сигнали.[73] Законодателния акт бе приет на 20 юни 2019 г.

Докато в сферата на съдебните мерки и сътрудничество се наблюдава  значително развитие с приемането на множество правни мерки, и съдействието между държавите членки в тази област обикновено е по-ясно и регулирано, отколкото е в разузнаването и полицейските въпроси, то също така е и обект на сравнително нови проблеми поради променящата се заплаха. Така, въпреки, че между 2011 г. и 2016 г. основният проблем бе възпрепятстването на чуждестранните бойци да пътуват за Сирия (а следователно и как да бъдат ограничени при завръщането им), както и как да се ограничи достъпът до определени огнестрелни оръжия и прекурсори на взривни вещества, впоследствие в приоритет се превърна въпросът за използване на доказателства от бойното поле. Въпреки че множество войски и мисии на държави членки  са разположени в конфликтни райони като Сирия, Ирак и Афганистан и имат възможността да събират доказателства на място, те често се считат за неизползваеми в рамките на съдебни производства. Това се дължи до голяма степен на два фактора: 1) те често съдържат разузнавателни данни, които са строго поверителни и с декласифицирането им се рискува да се изложат на опасност агенти под прикритие или да се компрометират важни тайни мисии и 2) при определени обстоятелства и пред определени съдилища надеждността на такива доказателства би могла да бъде оспорена поради източниците или методите за получаването им.[74] Все пак, това е една проблемна област, в която държавите членки на ЕС изразиха желание за сътрудничество и намиране на общи решения. Проблематиката е обект на интерес и от страна на Евроюст, който организира събития и консултации за заинтересовани страни във връзка с използването и допускането на такива доказателства в граждански съдилища.[75]

На 5 ноември 2018 г. Евроюст обяви инициативата на седем държави членки (Франция, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия) за създаване на Европейски съдебен регистър за борба с тероризма, на който Евроюст ще действа като домакин и координиращ орган.[76] Тази междуправителствена инициатива може да се разглежда като засилена мярка за сътрудничество (и следователно като своеобразен пилотен проект, изследващ потенциала за такава мярка на ниво ЕС) и има за цел „да внесе повече яснота, сигурност и бързина в разследванията след терористични атаки и да увеличи шансовете за изправяне на терористи, и на тези лица предоставящи им материална подкрепа, пред съда“.[77]

Друг проблем на съдебната система понастоящем е осигуряването на подкрепа за жертвите на терористични атаки, за което беше осигурена по-добра законодателна рамка чрез директива 2017/541 за борба с тероризма от 2017 г., която обещава допълнителни ресурси за справяне с физическото и психическо здраве на жертвите, с правната подкрепа и със спешните механизми за съдействие непосредствено след атентати.[78] Въпреки това, въвеждането на разпоредбите за подпомагане на жертвите има забавяне в повечето държави членки на ЕС, като някои от тях създават компетентни административни органи в тази сфера за пръв път.[79] Друг казус пред ЕС в момента е хармонизацията на използването на електронни доказателства – това са електронни данни (напр. IP адреси, имейли, файлове, потребителски имена), които са достъпни за доставчиците на цифрови услуги и са необходими на органите на реда и на прокуратурата за целите на антитерористичните разследвания. Понастоящем този обмен на информация е на доброволни начала, което според Комисията „като цяло е по-бърз метод от съдебното сътрудничество, но при него липсва надеждност, прозрачност, отчетност и правна сигурност“[80]Новият законодателен акт не само ще хармонизира този процес в държавите членки на ЕС, но ще създаде също и възможност за рационализиране на процеса на трансграничните терористични разследвания (включително с доставчиците на цифрови услуги в САЩ). Предложенията за регламент и директива относно електронните доказателства бяха публикувани на 17 април 2018 г. и понастоящем законодателната процедура е в ход.

И накрая, в дългосрочна перспектива вече съществува очакване относно потенциална бъдеща роля на  Европейската прокуратура в борбата с тероризма.[81] Комисията предложи разширение на мандата на прокуратурата за борба с трансграничния тероризъм на 12 септември 2018 г.[82] На такива амбиции обаче се гледа скептично дори от проевропейските държави членки поради няколко причини: 1) на Европейската прокуратура е възложен специфичния мандат за защита на финансовите интереси на ЕС; 2) за да могат да ѝ бъдат възлагани и други отговорности тя трябва да докаже, че може да управлява настоящия си мандат, тъй като дори в сегашната си форма това изисква сложни взаимодействия между заинтересованите страни и множество нива на управление, и 3) националните съдебни органи не желаят да прехвърлят своите казуси на наднационален орган.[83] Дори ако се допусне, че тези критики могат да бъдат преодолени, ще е нужен достатъчно силен политически стимул, за да може да бъде предоставен значителен мандат на Европейския съюз, а за да се възприеме той за необходим, ще е необходима осъзната неспособност на националните органи да се справят ефективно с трансграничните разследвания на национално и двустранно/междуправителствено ниво.

 

2.3.3. Радикализация

 

Звеното на ЕС за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU IRU) към Европол стартира през юли 2015 г., шест месеца след нападението на сатиричното списание Charlie Hebdo в Париж, което спомогна за установяването на заплахите, породени от терористичната пропаганда онлайн, особено от страна на ИДИЛ. То бе създадено с решение на Съвета на ПВР[84] като средство за борба с терористичната пропаганда в интернет със цел да консултира държавите членки на ЕС и да работи като платформа за съобщаване на екстремистко съдържание, но освен това успя да придобие независим набор от умения и експертиза в борбата с тероризма, които липсват на повечето държави членки.[85] Към 2018 г. Европол съобщава за сезиране на над 50 000 съобщения със сравнително висока степен на премахване на екстремистко съдържание от 84,8%.[86]

През декември 2015 г. беше създаден и интернет форум на ЕС, насочен към откриване на терористично съдържание и реч на омразата онлайн, който цели да обедини Европол, правителствата и технологичните компании в доброволно сътрудничество в борбата срещу радикализацията онлайн.[87] Инициативата се разглежда като конструктивен форум на заинтересованите страни, като участниците не одобряват единствено доброволните начала на сътрудничеството.[88] Последва законодателно предложение от 12 септември 2018 г. за Регламент за предотвратяване на разпространението на екстремистко съдържание онлайн,[89] който предлага законодателни мерки за справяне с незаконното съдържание и въвеждане на задължения за доставчиците на онлайн услуги за преследване на екстремистка пропаганда, при което най-противоречивата разпоредба изисква доставчиците на услуги да премахват екстремисткото съдържание в срок от един час.[90] След оценка на въздействието от 12 септември 2018 г., понастоящем регламентът е в процес на преговори между съзаконодателите, като позициите за преговори на първо четене бяха договорени през последната седмица от работата на законодателния орган 2014-2019 г.

По отношение на мерките срещу офлайн радикализацията, през октомври 2015 г. беше създаден Център за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), който е оценяван от държавите членки като ефективна платформа, свързваща националните експерти, гражданското общество и академичната общност в разработването на най-добри практики.[91] Експертната група на високо равнище на Комисията по въпросите на радикализацията беше натоварена с подобряването на координацията между заинтересованите страни и експертите, а впоследствие и с предоставянето на доклади, съдържащи прагматични препоръки за системен обмен на практики срещу радикализацията между експерти и учени от държавите членки, както и на по-силни структури за подкрепа на ниво ЕС. Групата на високо равнище приключи работата си на 13 юни 2018 г. и изготви списък с препоръки за по-нататъшни действия, по които Комисията твърди, че е предприела действия.

Друга, произлизаща от национална инициатива добра практика бе Консултативен екип за стратегически комуникации относно Сирия (SSCAT), който в рамките на 18-месечен пилотен проект събра стратегическа информация и сподели добри практики за справяне с радикализацията и с нейното противодействане. Иницииран от Белгия, проектът е счетен за полезен до такава степен, че след края на проекта, през 2018 г., Белгия започна друг такъв проект, а именно Европейска мрежа за стратегическа комуникация (ESCN), като до момента и двата проекта са възприемани положително от заинтересованите страни и са одобрени от групата на високо ниво по радикализация.[92] Фактът, че държавите членки на ЕС са готови да участват в трансграничен, междуведомствен диалог по тези тематики, е друга неочаквана промяна в подхода, която понастоящем поражда конструктивни инициативи. Такива начинания са системно финансирани от Комисията и демонстрират дългосрочна ангажираност за сътрудничество по отношение на радикализацията – била тя онлайн или офлайн.

2.3.4. Външна дейност

 

Както бе споменато в раздел 2.2, трите групи заключения на Съвета от януари и февруари 2015 г. имат за цел да разширят правомощията на ЕС за действия в борбата с тероризма. Един от тези документи, заключенията на Съвета по външни работи (FAC) от 9 февруари 2015 г., потвърди външното измерение на терористичната заплаха и упълномощи ЕС, както и неговото дипломатическо ведомство – Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), да засилят действията си в борбата с тероризма и по-специално със страните от Западните Балкани и страните от Северна Африка и Близкия Изток. В съответствие с този мандат и в комбинация с регионалната стратегия за Сирия, Ирак и Даеш, приета на 16 март 2015 г., ЕСВД провежда така наречените антитерористични диалози на високо равнище със страните партньори в тези региони, които са насочени към изграждане на капацитет в областта на мерките за сигурност, както и изграждане на доверие с местните заинтересовани страни за целите на по-ефективно сътрудничество в разузнаването – както в региона, така и с ЕС.[93]

В диалозите участват редица участници от множество институции и агенции на ЕС, които освен че имат важна роля за изграждане на партньорства със съседските страни, са цитирани и като добра практика за съгласуваност на вътрешната сигурност на ЕС и на борбата с тероризма, помагайки за изграждането на общи приоритети и насърчаването на споделен подход между участващите страни.  Един от потенциалните недостатъци на диалозите е липсата на участник като Европейския парламент или FRA (агенцията за основните права), които имат съответния опит в работата с различни режими за защита на данните, както и по въпросите на легитимността при споразуменията за обмена на данни.[94] Вероятно обяснение за това е, че тези диалози изискват значително дипломатическо усилие, тъй като асоциираните страни често са колебливи партньори, като вероятно e по-ефективно да участват по-малък брой преговарящи страни.

 

2.3.5. Защита на критичната инфраструктура, транспортната сигурност и киберсигурността

 

Защитата на критичната инфраструктура не е обект на хармонизация, което обяснява ограничените законодателни мерки, дори и след 2015 г. Въпреки това от страна на Комисията се наблюдава известна инициатива, водена от доброволното сътрудничество между държавите членки, която би могла да се отдаде на увеличаването на нападенията на т.нар. „самотни вълци“, особено на атаките, извършени чрез моторни превозни средства. Такива бяха атаките в Ница през юли 2016 г., в Берлин през декември 2016 г., в Лондон през юни 2017 г. и в Барселона през август 2017 г. През октомври 2017 г. Комисията прие план за действие за подобряване на защитата на обществените пространства, който е стратегически документ фокусиран върху „разработването и събирането на насоки и добри практики“.[95] Въпреки че съдействието в споделянето на добри практики е единственото, което ЕС може да предприеме в тази област, изглежда тази роля се оценява положително от националните, а още повече от местните, власти. Освен това Комисията предоставя хоризонтални мрежи (напр. на ниво кметове), където национални и местни експерти могат да обменят най-добрите практики. Комисията осигурява финансиране за тези дейности, както и за общи проекти – но при условие, че няколко държави членки кандидатстват заедно, поощрявайки ги по този начин да си сътрудничат. Комисията се стреми да предостави финансиране и проекти каквито националните администрации обикновено не могат да осигурят, а такива мерки обикновено са скъпи. Обменът на най-добри практики е от решаващо значение в област, в която няма едно единствено решение, така че държавите членки преминават през процеса на проба-грешка, за да определят най-добрите практики и след това да ги споделят на ниво ЕС.[96]

По подобен начин държавите членки си сътрудничат по отношение на уязвимостта на цифровите инфраструктури чрез доброволен обмен на добри практики или приемане на общи подходи. Същевременно, на неформална министерска среща в Букурещ, министрите на ЕС по дигитализация „изразиха подкрепата си за координиран европейски подход за засилване на цифровата устойчивост в ЕС по отношение на 5G мрежите“, последван от препоръка на Комисията относно киберсигурността на 5G мрежите,[97] предлагаща набор от мерки за оперативно сътрудничество, вследствие на всеобхватни национални и европейски оценки на въздействието.

Първият „закон“ на ЕС в областта на киберсигурността, Директивата 2016/1148 за мрежова и информационна сигурност (NIS),[98] бе приета на 6 юли 2016 г., с цел да се повиши общото ниво на киберсигурността в ЕС, конкретно на мрежите и информационните системи, чрез подобряване на европейското сътрудничество и задължаване на докладването на инциденти.[99]  Стратегията на ЕС за киберсигурност бе преразгледана в края на 2017 г., а през септември 2017 г. Комисията предложи Регламент (ЕС) 2019/881, чието приемане отмени така наречения Акт за киберсигурността.[100] Новото законодателство предостави на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) статуса на агенция за киберсигурност на ЕС, като същевременно постави началото на нова схема на ниво ЕС за сертифициране на продукти за киберсигурност, която ще бъде въвеждана поетапно.[101]

 

  1. Борбата с тероризма на ЕС през новото десетилетие

 

В края на 2019 г. в длъжност встъпи новата Европейска комисия – одобрена от Европейския парламент на 27 ноември, тя започна работа на 1 декември 2019 г., под ръководството на Урсула фон дер Лайен. Новата Комисия е структурирана по абсолютно различен начин в сравнение с предшестващите я, фокусирайки се основно върху конкурентоспособността на Съюза и  развитието на капацитета в сферите на технологичните иновации и опазването на околната среда. Предвид разликата в приоритетите спрямо предишната Комисия, това предполага отдаване на по-малко тежест върху проблеми като сигурността и външната дейност, но все пак фон дер Лайен предлага една по-различна визия за развитието на тези проблемни области.

 

Ресорът с грабващото наименование „Утвърждаване на европейския начин на живот“, който традиционно разглежда въпросите за миграцията, тероризма и организираната престъпност, при тази Комисия звучи повече като социална програма за интеграция на имигранти на европейско ниво, отколкото като еквивалент на министерство на вътрешните работи на ЕС. И все пак, Съюзът на сигурност се споменава няколко пъти при изреждане на новите приоритети, най-вече (но не само) сред отговорностите на новия комисар на ресора – Маргаритас Схинас. Неговият мандат ще включва координацията на дейностите на Съюза на сигурност и търсенето на по-нататъшно сътрудничество, обмен на информация и  кохезия и между държавите членки в сферата на сигурността.[102] Основният акцент, характеризиращ подхода на новата Комисия е търсенето на холистичен подход към сигурността, съчетаващ, вътрешните и външните ѝ измерения, липсата на който е често подчертаван от политици и експерти проблем, по който досега не е намерено решение. Намерението да се обединят двата сектора е амбициозно: на организационно и културно ниво служителите им разсъждават по различен начин и имат различни приоритети. Стратегията на фон дер Лайен изглежда е да обедини сферите на дейност в отделни “снопове” или групи на сътрудничество според обединяващата ги тематика, като от Комисар Схинас се очаква основно да си сътрудничи с Дидие Рейндерс, комисаря по правосъдие, и Жозеп Борел, Върховния представител за външна дейност. Част от приоритетите на Комисар Рейндерс във връзка със сигурността ще включват разширяването на мандата на Европейската прокуратура и включването ѝ в трансгранични антитерористични разследвания, както и правилното прилагане и потенциалното разширяване на обсега на Европейската заповед за арест (ЕЗА), вероятно във връзка с преговорите по бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство след оттеглянето му от ЕС. Комисаря по правосъдието е натоварен най-вече със задълбочаване на юридическото сътрудничество между държавите членки и посредством Евроюст, съответно ролята му в борбата с тероризма вероятно няма да е силно застъпена.

 

Оставащият въпрос е как новата Комисия възнамерява да продължи наследството на Съюза на сигурност – една от най-успешните мерки на ЕС в този ресор в периода 2015-2016 г. – при положение, че няма предвиден комисар тясно специализиран в разработването на неговата дейност. Мандатът на Комисар Схинас, освен вътрешна сигурност, включва управление на политиката за миграция и убежище, образование и интеграция, култура и спорт, и равенство. Дори като се има предвид намаляването на комисарите след излизането на Великобритания от Европейския съюз (налагащо сливането на някои ресори), това остава твърде голям брой въпроси за един ресор, почти гарантирайки, че някои от тях ще биват приоритизирани, а други ще остават на заден план, вероятно в зависимост от социално-политическите събития. Ако може да се очаква такъв подход, то това ще доведе до изоставане в развитието на капацитета на ЕС в борбата с тероризма, където въпреки значимия напредък от последните пет години, все още много досиета не са завършени, оставящи по този начин пролуки в управлението и допускайки пробойни в европейската архитектура за сигурност. През 2020 г. терористичната заплаха не е по-ниска, но осезаемостта за заплаха е значително намаляла по две причини – 1) понастоящем повечето планирани терористични атаки биват предотвратявани и съответно не се стига до медийното им отразяване и 2) заради изместването с нови, по-актуални кризи, както например  проблемите по отношение на околната среда и здравеопазването. Рискът – същият, пред който ЕС беше изправен през 2014 г. – е тези пробойни, в комбинация с липсата на политическо внимание и натиск, в близко бъдеще да предизвикат отново повишена терористична заплаха и ниска готовност на ЕС и неговите държави членки да се справят с нея.

 

 

  1. Заключение

 

Въпреки значителните оперативни, функционални и конституционни спънки в борбата с тероризма, поради които тя вероятно никога няма да се интегрира напълно в общата политика на ЕС, все пак до голяма степен тя е на път да преодолее пропуските в управлението, които позволиха по-лесното организиране и изпълнение на терористични атаки на територията на ЕС до 2015 г. Тази промяна на парадигмата е причинена от разтърсването на концептуалните конструкции на политиките за сигурност като принадлежащи към суверенната власт на държавите членки, вместо като такива пресичащи граници и юрисдикции. Изглежда, че създателите на политики на ниво ЕС са добре запознати със скептицизма на държавите членки и са придобили стратегически опит относно прокарването на важно законодателство в политически подходящите моменти, но както европейската общественост, така и националните политици, трябва да бъдат убедени в необходимостта и в добавената стойност на ролята на ЕС в борбата с тероризма. Макар че политиката продължава да е хибридна, тя функционира все по-добре чрез изясняване на мандатите и чрез правилното използване на инструментите и на задължителния елемент при разработването на политики за борба с тероризма – симетрично възприятие за заплаха, предизвикано от еднаквия или поне сравним политически натиск в държавите членки.

 

Ефектите от цялостната реформа имат потенциала да продължат, тъй като те предоставиха експертите и структурите, които бяха необходими за създаването на функциониращ апарат на ниво ЕС за борба с тероризма. Те създадоха необходимите взаимоотношения на политическо и оперативно ниво и допринесоха за политическата легитимност на координираните усилия на ЕС, като едновременно с това ЕС доказа себе си като полезна платформа за подобна координация. Освен отстраняването на пропуски в управлението на ЕС, държавите членки разработиха и мерки на национално ниво в отговор на собствените си проблемни области. Така, недостатъчният обмен на информация е разглеждан в много държави членки като проблемен, водейки до създаването на „фюжън центрове“ за обединяване на информация, които са считани за успешен инструмент при преодоляването на такива недостатъци.[103] И все пак е очевидно, че заплахата е толкова гъвкава, че докато се въведе една уместна мярка на сигурност в дадена проблемна област, самата заплаха вече се е развила в друга насока. Един от актуалните проблеми е подхода към т.нар. „джихадистки булки“ и децата на бойци на ИДИЛ, които се опитват да се върнат след упадъка на халифата. Със сигурност това е въпрос на национална политика и сигурност на държавите членки, но тъй като самите те не знаят какъв е правилният подход, те избират да си сътрудничат на доброволни начала по такива въпроси. Друга бъдеща заплаха е, че редица терористи, както и силно радикализирани лица (включително вербовчици) скоро ще бъдат освободени от затвор, поради кратките присъди отсъждани за терористични престъпления. Тъй като затворите са определяни като активни източници на радикализация, а програмите за дерадикализация тепърва ще доказват своята ефективност, държавите членки на ЕС не са наясно как да се справят с тази развиваща се заплаха, а разузнавателните служби вече са претоварени. Важно е да се отбележи, че един от изводите, изведени от променливото състояние на вътрешната сигурност в ЕС през последните пет години, е именно еластичността на заплахата и необходимостта от апарат за сигурност, както на национално, така и на европейско равнище, който да е в състояние да се адаптира към променящата се заплаха. Това обаче ще бъде наистина доказано само от подхода към тези предстоящи заплахи за сигурността. Истинският тест за такива трайни последици ще бъде затихващата терористична заплаха в бъдеще, когато обменът на данни и координираните усилия в борбата с тероризма няма да са въпрос на политически натиск, а по-скоро въпрос на добра воля.

 

***

 

[1] Настоящата статия е преведена и обновена версия на оригиналната статия на автора публикувана в списание ERA Forum през февруари 2020г.: Andreeva, C. The EU’s counter-terrorism policy after 2015—“Europe wasn’t ready”—“but it has proven that it’s adaptable”. ERA Forum 20, 343–370 (2020). https://doi.org/10.1007/s12027-019-00570-0

[2] Докторант, Dublin City University (DCU), christine.andreeva2@mail.dcu.ie.

[3] Eвропол, Доклади за състоянието и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT), Доклади 2010-2018 г., https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/tesat2010_1.pdf, https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/te-sat2011_0.pdf, https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/europoltsat.pdf,

https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/europol_te-sat2013_lr_0.pdf,

https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/europol_tsat14_web_1%20%281%29.pdf,

https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/p_europol_tsat15_09jun15_low-rev.pdf, https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/europol_tesat_2016.pdf,

https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/tesat2017_0.pdf,

https://www.europol.europa.eu/sites/default/files/documents/tesat_2018_1.pdf, [Посетени на 5 май 2020 г.].

[4] Euskadi Ta Askatasuna, Datos Significativos del Conflicto Vasco, 1968–2003, http://www.euskonews.eus/0256zbk/gaia25604_01.html [Посетен на 19 май 2019г.].

[5] Интервюта № 16, 19. Данни, събрани от автора: Авторът е събрал 40 интервюта и 3 последващи интервюта от европейски и национални практици – политици и експерти – в периода между ноември 2018 г. и май 2019 г. В набора от данни са включени служители на ЕС от: Европейската комисия, Европейския парламент, Генерален секретариат на Съвета, ГД „ „Миграция и вътрешни работи“ “, Европол, Евроюст, eu-LISA, CEPOL, Frontex, FRA, както и национални експерти от Великобритания, България, Белгия и Холандия. Експертите включват, политически и държавни служители, анализатори, служители на полицията и разузнаването, прокурори, юридически експерти, изследователи и др.

[6] Терминът на английски език е „foreign terrorist fighter“ (съкратено FTF), превеждан на български език като „чуждестранни бойци“ или „чуждестранни бойци терористи“. Макар да звучи смътно, терминологичният израз има специфично значение: това са европейски граждани, получили терористично вербуване и военно обучение на територията на ИДИЛ и завърнали се в Европа с цел извършване/подпомагане на терористични акотове. В тази статия се използва терминът „чуждестранни (терористични) бойци“

[7] От 122 до 159, Европол TE-SAT Доклад 2013.

[8] Oт 46 до 91, Европол TE-SAT Доклад 2013.

[9] Европол TE-SAT Доклад 2015.

[10] От 2014 г. до 2015 г. атаките са се увеличили от 4 до 17, а жертвите от 4 до 15, Европол TE-SAT Доклади 2015 г. и 2016 г.

[11] Европол TE-SAT Доклад 2015.

[12] Европол TE-SAT Доклад 2018.

[13] Европол TE-SAT Доклад 2018.

[14] Съвет на Европейския съюз, Стратегия на ЕС за борба с тероризма, 14469/4/05 REV 4, 30 ноември 2005г.,. http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=EN&f=ST%2014469%202005%20REV%204  Посетен на 4 май 2020г.

[15] Съвет по правосъдие и вътрешни работи, 12–13 март 2015 г., https://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/jha/2015/03/12-13/

[16] Съвет по външни работи, 9 февруари 2015 г., Заключения на Съвета относно борбата с тероризма, https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/02/09/council-conclusions-counter-terrorism/

[17] Неформална среща на държавните и правителствените ръководители Брюксел, 12 февруари 2015 г. – Изявление на членовете на Европейския съвет, https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/02/12/european-council-statement-fight-against-terrorism/

[18] Интервю № 2.

[19] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и съвета за изпълнение на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност, COM(2016) 230 final, 20.4.2016

[20] Собствен превод.

[21] Andreeva, C.: EU counter-terrorism policy after 2015. In: Emerging Voices: A Future of Europe Anthology. The Institute for International and European Affairs (IIEA), Dublin (2019). Available at: https://www.iiea.com/wp-content/uploads/2019/06/EU-Counter-terrorism-Policyafter-2015.pdf

[22] Интервюта № 2, 13, 8, 9, 10.

[23] Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета. (ОВ 2017, L 88/6, стр.1).

[24] Рамково Решение № 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно борбата срещу тероризма (ОВ 2002, L 164/3, стр. 1). ; Решение № 2005/671/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година от 20 септември 2005 година относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления (ОВ 2005, L 253/22, стр. 1).

[25] Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления, OB 2016, L 119, стр. 132—149.

[26] Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати, (ОВ 2012, L 215/5, p. 5–14).

[27] Европейска Комисия, Осемнайсти доклад по напредъка на постигане на ефективен и автентичен Съюз на сигурност, SWD (2019) 140 final, 20.03.2019, , https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/what-we-do/policies/european-agenda-security/20190320_com-2019-145-security-union-update-18_en.pdf   [Посетен на 15 май 2019г.]

[28] Съвет на ЕС, 7178/15, 3376та среща на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, 12-13 март 2015. https://www.consilium.europa.eu/media/23289/st07178en15.pdf , стр. 4.

[29] Интервю № 6.

[30] Andreeva, C.: EU counter-terrorism policy after 2015. In: Emerging Voices: A Future of Europe Anthology. The Institute for International and European Affairs (IIEA), Dublin (2019). Available at: https://www.iiea.com/wp-content/uploads/2019/06/EU-Counter-terrorism-Policyafter-2015.pdf

[31] Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година

относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета.

[32] Bures, O.: Europol’s counter-terrorism role: a chicken-egg dilemma. In: Kaunert, C., Léonard, S. (eds.) European Security, Terrorism and Intelligence. Palgrave Studies in European Union Politics. Palgrave Macmillan, London (2013).

[33] Интервю № 16.

[34] Интервюта № 6, 14, 15, 16.

[35] Доклад на Комисията до Европейския Парламент и Съвета относно оценката на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) в съответствие с член 24, параграф 5, член 43, параграф 3 и член 50, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 и член 59, параграф 3 и член 66, параграф 5 от Решение 2007/533/ПВР, 21.12.2016, COM(2016) 880 final.

[36] Интервюта № 34, 35, 36, 37, 38.

[37] Доклад на Комисията до Европейския Парламент и Съвета относно оценката на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) в съответствие с член 24, параграф 5, член 43, параграф 3 и член 50, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1987/2006 и член 59, параграф 3 и член 66, параграф 5 от Решение 2007/533/ПВР, 21.12.2016, COM(2016) 880 final.

[38] Тези статистически данни се придобити от годишни статистически данни на eu-LISA за използването на ШИС-II. Тъй като eu-LISA има ограничен мандат за използване на статистически данни, където е разрешено да се публикуват само годишни оценки без никаква аналитична цел (например чрез графики, обсъждащи промените в използването), авторът е изчислил тези увеличения чрез данните за годишните употреби на ШИС, публикувана от eu-LISA. eu-LISA, 2013-2018.

[39] Пак там.

[40] Регламент (ЕС) 2018/1860-2 на Европейския Парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, (OВ 2018, L 312, стр. 1-104)

[41] Европейска Комисия, Съобщение за медиите, Съюз на сигурност: Комисията предлага да укрепване на Шенгенската информационна система за по-успешна борба с тероризма и трансграничната престъпност, 28 декември 2018 г., https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_18_6921 , [Посетен на 3 май 2020 г.].

[42] Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския Парламент и на Съвета на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 и Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета.

[43] Интервюта № 7, 8, 9, 17, 28, 29, 30, 31.

[44] Нова база данни за обмен на криминални досиета на граждани на трети страни на европейско ниво. Такава база данни съществува за европейски граждани от 2009 г. (ECRIS).

[45] Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

[46] Виж бележка № 41.

[47] Интервюта № 7, 8, 9, 17, 28, 29, 30, 31.

[48] Интервюта № 21, 21.2, 26, 27, 40.

[49] ETIAS e Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (предвидена за граждани, които се нуждаят от визи за Шенгенското пространство).

[50] Европейската агенция за гранична и брегова охрана, от френското наименование за външни граници, “Frontières extérieures”.

[51] Интервю № 40.

[52] Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) No 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624, (OВ 2019 L 295, стр. 1-131)

[53] Европейски съвет за бежанци и изгнаници (European Council on Refugees and Exiles), Споразумение на ЕС за реформа на Frontex, , 5 април 2019 г., https://www.ecre.org/an-eu-agreement-on-reform-of-frontex/ [Посетен на 2 май 2020 г.].

[54] Интервюта № 18, 19.

[55] Интервюта № 11, 16, 18, 19, 20, 32.

[56] Интервю № 18.

[57] Интервюта № 2, 6, 16, 18, 19.

[58] Собствен превод.

[59] Интервюта № 2, 6, 16.

[60] Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30  май  2018 година за изменение на Директива (ЕС)  2015/849  за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ 2018, L 156, стр.43-74).

[61] Andreeva, 2019.

[62] Европол, Звена за финансово разузнаване (ЗФР), FIU.net, https://www.europol.europa.eu/about-europol/financial-intelligence-units-fiu-net [Посетен на 1 май 2020 г.].

[63] Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за въвеждането и вноса на движими културни ценности, (OB 2019, L 151, стр. 1—14).

[64] Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета, (OB 2019, L 186, стр. 122—137).

[65] Директива (ЕС) 2019/1153 на Европеайския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета, (ОВ 2019, L 186, стр. 122)    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32019L1153&qid=1585148946275&from=EN

[66] Европол TE-SAT Доклад 2018 г.

[67] Химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия

[68] Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, (OВ L 137, стр. 22).

[69] Собствен превод.

[70] Делегиран Регламент (ЕС) 2017/214 на Комисията от 30 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕС) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с добавянето на алуминиевия прах към списъка на прекурсорите на взривни вещества в приложение II// Делегиран регламент (ЕС) 2017/215 на Комисията от 30 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕС) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с добавянето на магнезиевия нитрат хексахидрат към списъка на прекурсорите на взривни вещества в приложение II // Делегиран Регламент (ЕС) 2017/216 на Комисията от 30 ноември 2016 година за изменение на Регламент (ЕС) № 98/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с добавянето на магнезиевия прах към списъка на прекурсорите на взривни вещества в приложение II, (ОВ 2019 L 34, стр.1-7).

[71] Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година

относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ 2019, L 188, стр. 67).

[72] Европол TE-SAT Доклади 2016, 2017, 2018 г.

[73] Статистически данни на eu-LISA, 2013-2018 г.

[74] Интервюта № 19, 19.2.

[75] Евроюст, Използването на информация, събрана от бойното поле, експерти от ЕС и САЩ по борба с тероризма се срещат в Евроюст, 16 ноември 2018 г., http://www.eurojust.europa.eu/press/News/News/Pages/2018/2018-11-16_battlefield-event.aspx [Посетен на 1 май 2020 г.].

[76] Пак там.

[77] Пак там.

[78] Изследователска служба на Европейския парламент, Моята сигурност, Моите права и свободи на ЕС Жертви на тероризма, https://what-europe-does-for-me.eu/en/portal/2/P09 [Посетено на 1 май 2019 г.],

[79] Интервю № 19.2.

[80] Собствен превод.

[81] Интервюта № 18, 19, 19.2, 21.2.

[82] Съобщение на Комисията до Европейския Парламент и Европейския Съвет, Европа, която закриля: инициатива за разширяване на компетентността на Европейската прокуратура с цел включване в нея на борбата срещу трансграничните терористични престъпления, 12 септември 2018 г., COM/2018/641 final.

[83] Интервюта № 18, 19, 19.2, 21.2.

[84] Съвет на Европейския Съюз, 7178/15, 3376-та среша на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, 12-13 март 2015 г. https://www.consilium.europa.eu/media/23289/st07178en15.pdf , стр.4.

[85] Интервюта № 2, 6, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16.

[86] Европол TE-SAT Доклад 2018 г.

[87] Пак там; Andreeva, 2019.

[88] Интервю № 13.

[89] Европейска Комисия, Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн COM(2018) 640 final oт 12 септември 2018,

2018/0331(COD).

[90] Тази разпоредба е противоречива както сред политическите представители, така и сред експертите, тъй като се счита за нереалистична, докато санкциите срещу такива мерки се считат за непропорционално ощетяващи по-малките доставчици на услуги, които може да не могат да си позволят допълнителен персонал, който да ги наложи. Докато Парламентът обмисляше да удължи срока от 1 на 4 часа, крайнодясната атака в Крайстчърч, Нова Зеландия бе осъществена (15 март 2019 г.), която бе демонстрирана на живо във Facebook, което видеото беше възпроизведено много пъти в социалните медии, дори след изтриването му, като по този начин позволи бързото му разпространение. Това допринесе за политически натиск за приемането на по-кратък срок за отстраняване (Интервюта №26, 27).

[91] Интервюта №26, 27.

[92] Интервю № 38.

[93] Интервюта № 2, 13, 20, 27.

[94] Интервю № 27.

[95] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския Съвет и Съвета, Тринадесети доклад за напредъка в създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност COM/2018/046 final, 24 януари 2018 г.,  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/GA/TXT/?uri=CELEX:52018DC0046 [Посетен на 1 май 2019 г.].

[96] Интервю № 13.

[97] Препоръка на Комисията (ЕС) 2019/534 от 26 март 2019 г., (ОВ L 88, 29.3.2019 г., стр. 42‐47); https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32019H0534 , [Посетен на 1 май 2019 г.].

[98] Директива (EС) 2016/1148 на Европейския Парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза, (ОВ 2016, L 194, стр.1-30)

[99] Фондация “ЛИБРe”, Европейският парламент одобри Директивата за мрежова и информационна сигурност (NIS), 7 юли 2016 г., http://libreresearchgroup.org/bg/a/the-european-parliament-adopted-the-network-and-information-security-nis-directive , [Посетен на 1 май 2019 г.].

[100] Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността), (ОВ 2019, L 151, стр. 15-69).

[101] Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността).

[102] Писмо на мисията от избрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен до Маргаритис Шинас, кандидат за заместник-председател на Комисията по защита на нашия европейски начин на живот, 10 септември 2019 г., https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/mission-letter-margaritis-schinas-2019_en.pdf  ; , [Посетен на 1 май 2019 г.].

[103] Интервюта № 12, 19, 34, 35, 36, 38.