Решение от 19 март 2020 г., АГРО-ИН 2001, C‑234/18, EU:C:2020:221
Преюдициалното запитване е отправено от Софийски градски съд (България) в рамките на спор между, от една страна, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), и от друга страна, BP и физически и юридически лица, за които се счита, че са свързани с или контролирани от BP, относно искане за конфискация на незаконно придобито от BP и от тези лица имущество.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2014/42/ЕС[1] за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Фактите по делото са следните. През юли 2014 г. Софийска градска прокуратура уведомява КПКОНПИ, че BP е привлечен като обвиняем по досъдебно производство за това, че в периода от декември 2011 г. до 19 юни 2014 г. в качеството си на председател на надзорния съвет на българска банка умишлено е склонил други лица да извършат престъпление по член 201 и член 203, алинея 1 от Наказателния кодекс, като присвоят от тази банка пари в размер на над 205 милиона лева (около 105 милиона евро). Към момента на отправяне на преюдициалното запитване наказателното производство все още не е приключило с влязла в сила присъда. КПКОНПИ образува проверка, която обхваща периода от 4 август 2004 г. до 4 август 2010 г., на основание на която, на 14 май 2015 г., на основание член 22, алинея 1, точка 8 от Закона за отнемане в полза на държавата, КПКОНПИ приема решение за образуване пред Софийски градски съд на производство за отнемане от BP, от членове на неговото семейство и от трети свързани с BP или контролирани от BP лица на имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито, или на паричната равностойност на това имущество в случаите, когато то е било отчуждено, или на имуществото, в което незаконно придобитото имущество е било преобразувано. Според запитващата юрисдикция Законът за отнемане в полза на държавата съдържа изрично правило, че производството по конфискация пред гражданския съд не зависи от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните/контролираните от него лица. Достатъчно условие за иницииране на процедура по гражданска конфискация е повдигането на обвинение. Тъй като според запитващата юрисдикция, съгласно Директива 2014/42 връзката между наказателното производство и това по гражданска конфискация не бива да бъде изключвана, и тъй като изпитва известни съмнения относно тълкуването на разпоредбите на тази директива, решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Съдът на ЕС преформулира въпросите на запитващата юрисдикция като приема, че тя иска по същество да се установи дали Рамково решение 2005/212[2] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.
Според Съда на ЕС, като се имат предвид целите и текстът на разпоредбите на Рамково решение 2005/212, както и контекстът, в който то е прието, следва да се приеме, че посоченото рамково решение е акт, който има за цел да задължи държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и приходи, свързани с престъпления, с оглед на улесняване на взаимното признаване на решения за конфискация по наказателни дела. Следователно Рамково решение 2005/212 не урежда конфискацията на средства и облаги от незаконни дейности, постановена от юрисдикция на държава членка в хода на или след производство, което не се отнася за установяване на едно или няколко престъпления.
Тъй като решението, което запитващата юрисдикция следва да постанови в главното производство, не се постановява в или след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, то според Съда на ЕС, то не попада в обхвата на Рамково решение 2005/212. Следователно, Рамково решение 2005/212 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.
[1] Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 2014 г., стр. 39 и поправка в ОВ L 138, 2014 г., стр. 114).
[2] Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, глава 19, том 7, стр. 147)