Решение от 4 март 2020 г., Шенкер, C‑655/18, EU:C:2020:157

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд – Варна в рамките на спор между Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“ (наричана по-нататък „Митница Варна“) и „Шенкер“ ЕООД по повод санкциите, наложени му като титуляр на разрешение за митническо складиране, вследствие на кражба на стоки, за които е отговаряло.

На 16 март 2017 г. „Телд консултинг“ OOД подава митническа декларация за пускане в режим на митническо складиране на 13 контейнера, съдържащи шперплат. Контейнерите трябвало да бъдат превозени до митнически склад, стопанисван и управляван от Шенкер съгласно притежаваното от него разрешение за митническо складиране. Шенкер от своя страна възлага на „Фортис трейд“ OOД да осигури превоза, но по пътя един от контейнерите заедно с превозното средство е откраднат, поради което и стоките от този контейнер не са доставени в склада на Шенкер. При проверка, извършена във въпросния склад от Митница Варна се установява, че не всички стоки в режим на митническо складиране се намират в него, поради което на Шенкер е съставен акт за установяване на административно нарушение на член 234a, алинея 1 от Закона за митниците за това, че дружеството отклонило от митнически надзор част от стоките, декларирани за режим на митническо складиране. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление, с което на Шенкер е наложена имуществена санкция в размер на 23 826,06 лева (около 12 225 EUR) и е присъдено дружеството да заплати равностойността на липсващите стоки, също в размер на 23 826,06 лева.

Шенкер подава жалба срещу наказателното постановление и Районен съд Варна го отменя, като приема, че кражбата представлява форсмажорно обстоятелство и че не е установена причинна връзка между противоправно действие или бездействие, реализирано от дружеството, и настъпилия от кражбата резултат, изразяващ се във възпрепятстване достъпа на митническите органи до стоката под митнически надзор и упражняването на техния контрол. Митница Варна подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Административен съд Варна.

Запитващата юрисдикция констатира, че на Шенкер са наложени две административни санкции. Според нея санкцията, с която е присъдено да заплати стойността на откраднатите стоки, не попада в нито в една от двете форми на санкции, предвидени в член 42, параграф 2 от Регламент № 952/2013[1] и освен това не представлява отнемане по смисъла на националното законодателство. Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи дали присъждането на равностойността на стоките съответства на посочената разпоредба и на критериите за ефективност и пропорционалност, като се има предвид фактът, че едновременно с него е наложена и имуществена санкция.

По-конкретно, с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство. В това отношение Съдът на ЕС припомня практиката си, съгласно която „отклоняване от митнически надзор“ по смисъла на този регламент има когато, както е в случая, стоки, поставени под режим с отложено плащане, са били откраднати и че за да е налице отклоняване е достатъчна физическата липса на стоката на одобреното място за складиране в момента, в който митническият орган възнамерява да извърши проверка на въпросната стока. При такава ситуация отговорността на титуляря на разрешение за митническо складиране е обективна и не зависи нито от поведението на този титуляр, нито от това на трети лица. Следователно такова отклоняване представлява митническо нарушение, за което следва да бъдат наложени подходящи санкции.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.

Според  писмените становища на Митница Варна и българското правителство поддържат, че присъждането на равностойността на съответните стоки представлява средство за разпореждане с тях по смисъла на член 198, параграф 1, буква a) от Регламент № 952/2013. Това тълкуване не е споделено от Съда на ЕС, който приема че запитващата юрисдикция правилно го е квалифицирала като санкция. В тази връзка, Съдът припомня, че при липсата на пълна хармонизация в областта на санкциите, държавите членки са свободни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при спазване на принципа на пропорционалност.

В случая Съдът на ЕС приема, че санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по член 234а, алинея 1 от Закона за митниците. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.

[1] Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 2013 г., стр. 1).