Определение от 13 февруари 2020 г., МАК ТУРС , C‑376/19, EU:C:2020:99

Преюдициалното запитване е отправено от Районен съд Благоевград във връзка със спор между „МАК ТУРС“АД и директора на дирекция „Инспекция по труда“ — Благоевград относно имуществената санкция, която последният е наложил на МАК ТУРС заради непредставяне на документи, поискани му с оглед извършване на проверка за правилното прилагане на трудовото законодателство. Запитването се отнася до тълкуването на член 5, параграф 4 ДЕС, член 153, параграф 1, букви а) и б) и параграф 2, буква б) ДФЕС и член 17, параграф 1 и член 49, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

С наказателно постановление от 26 октомври 2018 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ — Благоевград налага на МАК ТУРС имуществена санкция в размер на 20 000 лв. (приблизително 10 230 EUR) на основание член 415, алинея 2 от Кодекса на труда, с мотива че дружеството е извършило административно нарушение по член 402, алинея 2 от същия кодекс. Нарушението се състои в това, че дружеството не е представило на служителите на Инспекцията по труда в Благоевград документи, които се отнасят до заплащането на трудовото възнаграждение на работник в определен период, с оглед на извършването на проверка по спазване на трудовото законодателство.

Съгласно запитващата юрисдикция цитираните разпоредби от Кодекса на труда предвиждат наказание без възможност за преценка на индивидуализиращите обстоятелства, в пъти по-високо от наказанията, които са предвидени в Закона за административните нарушения и наказания за сходни нарушения.

При тези обстоятелства Районен съд Благоевград решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли нормата на член 5, параграф 3 [ДЕС] и респективно член 153, параграф 2, буква б) във връзка с параграф 1, букви а) и б) [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, като разглежданата такава в настоящия съдебен спор (член 415, алинея 2 от Кодекса на труда), да въвежда налагането на еднаква за юридическите лица и физическите лица и то императивно с фиксирана от законодателя конкретна и минимална санкция от 20 000 лв. [приблизително 10 230 EUR], без възможност съдът да променя тази санкция в зависимост от конкретния случай и обстоятелства, свързани с деянието и дееца, каквато възможност е предвидена в други национални норми на законодателството на Република България, за аналогични неизпълнения на разпореждане на държавен орган от адресати на тези разпореждания, както и в общата санкционна уредба на член 31 от [Закона за административните нарушения и наказания].

2)      Следва ли член 17 параграф 1 и член 49, параграф 3 във връзка с параграф 1 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че националната норма на член 415, алинея 2 от Кодекса на труда на Република България, приложима едновременно за физически и юридически лица, съответства на точния баланс между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост по член 17 от Хартата от една страна и наред с това, че съответства и с принципите за съразмерност и пропорционалност на санкцията по член 49 параграф 3 от Хартата?“.

Съдът на ЕС решава да приложи член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда предвижда, според който когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

Съдът на ЕС установява, че цитираните от ДФЕС разпоредби се отнасят до действията на институциите на Съюза, а чл. член 153, параграфи 1 и 2 ДФЕС представлява правно основание за приемането на мерки от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз в някои области на социалната политика и не е релевантен за решаването на спора в главното производство.

Що се отнася до Хартата, разпоредбите на същата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Съгласно постоянната практика на Съда, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност.

Съдът на ЕС отбелязва, че в акта за преюдициално запитване не са посочени каквито и да било обстоятелства, въз основа на които да може да се приеме, че главното производство се отнася до тълкуване или прилагане на норма от правото на Съюза, различна от съдържащите се в Хартата. Всъщност в акта за преюдициално запитване по никакъв начин не се установява, че главното производство се отнася до национална правна уредба, с която се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.

Предвид изложеното Съдът на ЕС констатира, че произнасянето по въпросите, поставени от Районен съд Благоевград, очевидно не е от компетентността на Съда.