Решение от 13 февруари 2020 г., Специализирана прокуратура (Съдебно заседание в отсъствието на обвиняемия), C‑688/18, EU:C:2020:94
Преюдициалното запитване е отправено от Специализиран наказателен съд в рамките на наказателно производство срещу TX и UW по обвинение в участие в организирана престъпна група с цел извършването на убийства, грабежи и кражби, както и за други престъпления и се отнася до тълкуването на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343[1] относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
В производството срещу TX и UW пред специализирания наказателен съд първоначално са проведени седем съдебни заседания, като на всяко от тях делото е отлагано поради отсъствието на различни обвиняеми. С актове от 19 и 26 април 2017 г. запитващата юрисдикция се е произнесла по възможността в главното производство да се проведе съдебно заседание в отсъствието на посочените обвиняеми, като след тези актове в последвалите дванадесет съдебни заседания различни обвиняеми не се явяват, а само техните адвокати са присъствали на всички заседания, като също така някои проведени следствени действия са повторени в присъствието на обвиняемите.
При тези условия Специализираният наказателен съд решава да спре производството и да отправи до Съда на ЕС преюдициално запитване. С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, при положение, че обвиняемият е уведомен своевременно за съдебния процес срещу него и за последиците от неявяване на този процес и е представляван от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него, правото му да присъства на съдебния процес не е нарушено, когато:
– той е взел недвусмислено решение да не се яви в някое от съдебните заседания в процеса срещу него или
– не се е явил в някое от тези съдебни заседания поради независеща от него причина, ако след това заседание е уведомен за извършените в негово отсъствие действия и е взел информирано решение, с което е заявил било че не оспорва законността им на основание своето неявяване, било че желае да вземе участие в тези действия, вследствие на което сезираният национален съд е преповторил посочените действия, и по-специално е извършил допълнителен разпит на свидетел, в който обвиняемият е имал възможност да участва пълноценно.
Съдът на ЕС припомня на първо място, че Директива 2016/343 е средство за постигане на минимална хармонизация във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в рамките на наказателното производство.
На следващо място Съдът на ЕС анализира съдържането на разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, който предвижда, че държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че съгласно буква a) от тази разпоредба заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване или, съгласно буква б) от посочената разпоредба, заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Анализирана е също връзката на тази разпоредба с член 47, втора и трета алинея и член 48 от Хартата и член 6 от ЕКПЧ и свързаната съдебна практика. В това отношение Съдът на ЕС приема, че нито текстът, нито духът на член 6 от ЕКПЧ са пречка за доброволен изричен или мълчалив отказ от гаранциите на справедливия процес. Отказът от правото на участие в съдебното заседание трябва да бъде установен по недвусмислен начин и да е съпътстван от мининум гаранции, съответстващи на тежестта му. Освен това той не трябва да е в разрез с нито един значим обществен интерес.
Във връзка с това като взима предвид, че още в началния стадий на процеса в рамките на главното производство обвиняемите са уведомени на основание на националната правна уредба за условията, при които, ако не се явят бе уважителна причина, този процес може да се проведе в тяхно отсъствие и че адвокатите на обвиняемите са присъствали на всички съдебни заседания в процеса срещу тях, Съдът на ЕС отбелязва, че в производство като главното са спазени както условията по буква a) от член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, така и тези по буква б) от нея.
Освен това от акта за преюдициално запитване следва, че отказът на UW от участие в съдебното заседание е бил съпътстван от минимум гаранции, съответстващи на неговата тежест, и е видно, че този отказ не е в разрез с нито един значим обществен интерес.
При тези обстоятелства Съдът на ЕС констатира, че член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 допуска национална правна уредба, която предвижда, че правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес не е нарушено, когато той е взел недвусмислено решение да не се яви на едно от съдебните заседания в процеса срещу него, стига да е бил уведомен за провеждането на това заседание и да е бил представляван в него от упълномощен адвокат.
Подобно, и в рамките на втората хипотеза, Съдът на ЕС приема, че Директива 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която, при положение че обвиняемият е уведомен своевременно за съдебния процес срещу него и за последиците от неявяване на този процес и е представляван от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него, правото му да присъства на съдебния процес не е нарушено, когато не се е явил в някое от тези съдебни заседания поради независеща от него причина, ако след това заседание е уведомен за извършените в негово отсъствие действия и е взел информирано решение, с което е заявил било че не оспорва законността им на основание своето неявяване, било че желае да вземе участие в тези действия, вследствие на което сезираният национален съд е преповторил посочените действия, и по-специално е извършил допълнителен разпит на свидетел, в който обвиняемият е имал възможност да участва пълноценно.
[1] Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1).