Обзор
В периода 1 октомври 2019 г. – 31 декември 2019 г. български юрисдикции са отправили 5 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.
| Юрисдикция | Брой преюдициални запитвания
(1.10.2019 – 31.12.2019) |
| Административен съд Благоевград | 1 |
| Специализиран наказателен съд | 3 |
| Софийски районен съд | 1 |
Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:
| Област от правото на ЕС | Брой преюдициални запитвания
(1.10.2019 – 31.12.2019) |
| Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси | 3 |
| Сближаване на законодателствата | 2 |
Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.
Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.
Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: http://evropeiskipravenpregled.eu
| Дело C-544/19, ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ |
Запитваща юрисдикция
Административен съд – Благоевград
Страни в главното производство
Жалбоподател в касационно производство: „ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
Ответник: Териториална дирекция на Националната агенция за приходите
Преюдициални въпроси
Първи въпрос:
Следва ли член 63 от ДФЕС да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази в главното производство – по смисъла на която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лева – която ограничава плащането в брой на дивиденти от неразпределена печалба на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, и ако допуска – обосновано ли е подобно ограничение от целите на Директива (ЕС) 2015/8491 ?
Втори въпрос:
Следва ли член 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска обща национална правна разпоредба като тази в главното производство – по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева – която не се интересува от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица?
1) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива (ЕС) 2015/849, предвид на съображение 6 от нейния преамбюл и член 4 и член 5, държавите членки да приемат допълнителни общи ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство – по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева – ако плащането в брой е с основание „неразпределена печалба“ (дивидент)?
2) При положителен отговор на този въпрос, допуска ли член 2, параграф 1, точка 3, буква „д“ от Директива (ЕС) 2015/849, предвид съображение 6 на нейния преамбюл и член 5, държавите членки да приемат ограничения на плащанията в брой в национална правна разпоредба като тази в главното производство – по смисъла на която, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева – с праг по-нисък от 10 000 EUR?
Трети въпрос:
Следва ли член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива (ЕС) 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, ако не позволява диференциран подход, съобразно конкретните значими обстоятелства?
1) При отговор, че разпоредбите на член 58, параграф 1 и член 60, параграф 4 на Директива (ЕС) 2015/849, предвид член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС, допускат национална правна разпоредба като тази в главното производство, уреждаща фиксиран размер на административните санкции за нарушения на ограниченията за плащане в брой, следва ли разпоредбите на член 58 и член 60, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849, предвид принципа на ефективността и правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна разпоредба като в главното производство, ограничаваща съдебния контрол, ако не позволява определянето на административната санкция за нарушения на ограничения за плащане в брой от съда — при обжалването ѝ — под фиксирания размер, според конкретните значими обстоятелства?
____________
1 Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (Текст от значение за ЕИП)
OB 2015, L 141, стр. 73
| Дело C-649/19, Специализирана прокуратура |
Запитваща юрисдикция
Специализиран наказателен съд
Страна в главното производство
IR
Преюдициални въпроси
Правата на обвиняемия по чл. 4 (особено това по чл. 4 ал.3), по чл.6 ал.2 и по чл.7 ал.1 от Директива 2012/131 отнасят ли се до обвиняемия, който е арестуван въз основа на европейска заповед за арест?
При положителен отговор: чл.8 от РР 2002/584 следва ли да бъде тълкуван, като допускащ промяна в съдържанието на европейската заповед за арест, съобразно формуляра, посочен в приложението – и по-специално допускащ добавянето на нов текст в този формуляр, относно правата на издирваното лице спрямо юрисдикциите на издаващата държава, с цел оспорване на националната заповед за арест и европейската заповед за арест?
При отрицателен отговор на втория въпрос: Ще бъде ли съответно на съображение 12 и чл.1 ал.3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, чл.4, чл.6 ал.2 и чл.7 ал.1 от Директива 2012/13/ЕС, чл.6 и чл.47 от Хартата, ако бъде издадена европейска заповед за арест с точното спазване на формуляра по Приложението (т.е. без уведомяване на издирваното лице за правата му пред издаващата юрисдикция) и веднага след като узнае за ареста му, издаващата юрисдикция го уведоми за тези му права и му изпрати съответните документи?
Ако не съществува друго правно средство за гарантиране на правата по чл. 4, особено на това по чл. 4 ал.3, по чл.6 ал.2 и по чл.7 ал.1 от Директива 2012/13/ ЕС на лице, арестувано въз основа на европейска заповед за арест, то валидно ли е Рамково решение 2002/584?
____________
1 Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
OB 2012, L 142, стр. 1
| Дело C-653/19 PPU, Специализирана прокуратура [2] |
Запитваща юрисдикция
Специализиран наказателен съд
Страна в главното производство
DK
Преюдициален въпрос
Съответен ли е на чл.6 и съображение 22 от Директива 2016/3431 и на чл. 6 и чл. 47 от Хартата национален закон, който в съдебната фаза на наказателното производство предвижда промяната на обстоятелствата като условие да бъде уважено искането на защитата за отмяна на задържането под стража на обвиняемия.
____________
1 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
OB 2016, L 65, стр. 1
| Дело C-724/19, Специализирана прокуратура |
Запитваща юрисдикция
Специализиран наказателен съд
Страна в главното производство
HP
Преюдициални въпроси
Съответен ли е на чл.2 б.“с“ т.i от Директива 2014/411 и на принципа за равностойност национален закон (чл. 5 ал. 1 т.1 ЗЕЗР), който посочва прокурора като орган, компетентен в досъдебната фаза на наказателното производство да издаде европейска заповед за разследване за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие, че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия.
Признаването на тази европейска заповед за разследване от компетентния орган в изпълняващата държава (прокурор или от съдия-следовател) замества ли съдебното нареждане, изисквано от правото на издаващата държава.
____________
1Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси, OB 2014, L 130, стр. 1
| Дело C-745/19, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ |
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Ищци: PH, OI
Ответник: „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
Преюдициални въпроси
Ако се установи, че клауза за едностранно изменение на лихвения процент по договор за кредит, сключен между търговец и потребител, е неравноправна, допустимо ли е националният съд да приеме, че дължимата се по договора лихва е фиксирана (въпреки противна уговорка в първоначалния договор) в размера, който е определен към датата на отпускане на кредита?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допустимо ли е националният съд въобще да присъжда лихва при наличие на неравноправна клауза, която не определя по правомерен начин променливия лихвен процент по договора?
По какъв начин се отразява на отговора на първите два въпроса обстоятелството, че в хода на погасяване на кредита потребителят се е съгласил да се прилага методология за определяне на лихвения процент, която не съдържа неравноправни клаузи?
[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.
[2] Заключение на генералния адвокат Pitruzzella по дело Spetsializirana prokuratura, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:983 и решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024