Решение на голям състав от 29 май 2019, ILGAR MAMMADOV v. AZERBAIJAN, ECLI:CE:ECHR:2019:0529JUD001517213
Европейският съд за правата на човека, голям състав, прие в своето първо решение по чл. 46 от Европейската конвенция за правата на човека, че Азърбайджан не е изпълнил задължението си да се съобрази с решение на същия съд от 2014 година (жалба №15172/13).
ЧЛЕН 46
Задължителна сила и изпълнение на решенията
1. Βисогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна.
2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.
3. Ако Комитетът на министрите счете, че контролът върху изпълнението на окончателно решение се възпрепятства поради затруднение при тълкуването на решението, той може да отнесе въпроса за тълкуването до Съда. Решението да се сезира Съда се взема с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета.
4. Ако Комитетът на министрите е на мнение, че Високодоговаряща страна отказва да изпълни окончателно решение по дело, по което е страна, той може, след отправяне на формално уведомление до тази страна, и с решение, прието с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета, да отнесе до Съда въпроса дали тази страна е изпълнила задължението си по параграф 1.
5. Ако Съдът установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите за обсъждане на мерките, които да бъдат предприети. Ако Съдът не установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите, който прекратява разглеждането му. |
Съдът е сезиран на 5 декември 2017 г. от Комитета на министрите на Съвета на Европа в рамките на правомощията му по чл. 46, с въпроса дали Азербайджан е изпълнила задължението си да се съобрази с решението на същия съд от 2014 г.по жалба №15172/13.
Фактите, довели до настоящата процедура са следните. През 2013 година, жалбоподателят г-н Mammadov, политически опозиционер, е подложен на наказателно преследване, в рамките на което е задържан заради политически коментари в неговия онлайн блог. В решение от 22 май 2014 г. ЕСПЧ е заключил, че Азърбайджан е нарушил правата на г-н Mammadov, повдигайки му наказателно обвинение и задържайки го през 2013 г. при липсата на достатъчно разумни мотиви, които да обосноват предположението, че той е извършил нарушение. Според Съда, обстоятелствата по делото насочвали към това, че истинската причина на тези мерки е била г-н Mammadov да бъде наказан за това, че е критикувал правителството. Съдът намира нарушение на чл. 5, пар. 1 и 4, на чл. 6, пар.2 , и на чл. 18 от Конвенцията.
Междувременно жалбоподателят е осъден в Азърбайджан на 7 години лишаване от свобода. Сезиран с нова жалба относно начина на провеждане на наказателното дело и постановената присъда, ЕСПЧ намира нарушение на чл. 6, пар. 1 относно правото на справедлив съдебен процес в решение, постановено на 16 ноември 2017 г.
Комитетът на министрите, който съгласно чл. 46 от ЕКПЧ следи за изпълнението на решенията на Съда, е приел серия от решения и резолюции, настоявайки върху наличието на основни пропуски в рамките на наказателната процедура и неколкократно е искал от Азърбайджан да освободи г-н Mammadov. Последният остава въпреки това задържан почти четири години след произнасянето на ЕСПЧ по неговата жалба и е освободен условно едва на 13 август 2018 след инициирането от Комитета на министрите на настоящата процедура по неизпълнение.
Така се стига до резолюцията на Комитета на министрите от 5 декември 2017 г., с която е сезиран ЕСПЧ по разглежданото производство за установяване на нарушение.
В своето решение ЕСПЧ припомня на първо място основните принципи относно изпълнението на неговите решения, и най-вече принципът restitutio in integrum, който трябва да е водещ в действията на всяка държава, която е отговорна за нарушение на Конвенцията. Съдът отбелязва, че както е видно от подготвителните работи по приемането на Протокол № 14, с който е въведена процедурата по установяване на нарушение, тази процедура има за цел да се подобри и ускори изпълнението на решенията на ЕСПЧ. Съдът счита, че изискванията на чл. 46 отразяват принципите на международното право, и именно задължението държавите – ответници да предприемат в рамките на възможното restitutio in integrum и да предотвратят бъдещи подобни нарушения. Тези принципи се съдържат в правилата за работа на Комитета на министрите и механизмът за наблюдение, въведен с чл. 46 от Конвенцията предоставя пълната рамка за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, допълнена с практиката на Комитета на министрите.
На следващо място, ЕСПЧ конкретизира своята задача в рамките на процедурата по установяване на нарушение, основана на чл. 46, пар. 4 от ЕКПЧ. В това отношение отбелязва, че за да определи дали една държава не е изпълнила задължението си по чл. 41, пар. 1 от Конвенцията, Съдът трябва да установи, от една страна, какви юридически задължения произтичат от съответното решение и, от друга страна, какъв период от време следва да се вземе предвид, за да се приеме, че съответната държава не е изпълнила задължението си да се съобрази с въпросното решение.
Изпълнението на решение на ЕСПЧ предполага, че съответната държава демонстрира „добра воля“ и че действията й са съобразени със „заключенията и духа“ на съответното решение. Още повече, задължението за проява на „добра воля“ има изключително важно значение, когато ЕСПЧ установи нарушение на чл. 18 от Конвенцията, чиито предмет и цел са да забрани злоупотребата с власт.
Според протокол № 14 бързото и пълно изпълнение на решенията на ЕСПЧ е от основно значение, от една страна, за защитата на правата на жалбоподателя и от друга – защото авторитетът на Съда и вярата в системата зависят изключително от ефикасността на този процес.
Азърбайджан е предприел, според Съда, няколко мерки във връзка с изпълнението на първото решение Mammadov. Изплатено е предвиденото обезщетение, представен е план за действие през ноември 2014 година, в който са изброени конкретни мерки за изпълнение на въпросното решение. На 13 август 2018 апелативният съд е освободил жалбоподателя, било то и условно, а на 28 март 2019 г. върховният съд отменя наложените ограничения с условното освобождаване. Все пак тези две решения са приети след иницииране на процедурата по установяване на нарушение от страна на Комитета на министрите. Освен това, тези ограничени мерки не позволяват да се направи извод, че държавата е действала с „добра воля“ и по начин, съответстващ на „заключенията и духа“ на първото решение Mammadov, нито по начин, осигуряващ конкретна и ефективна закрила на правата, признати с Конвенцията и чието нарушение Съдът е констатирал в цитираното решение.
На основание на всичко изложено, ЕСПЧ приема единодушно, че Азърбайджан не е изпълнил задължението си по чл. 46, пар. 1 да се съобрази решението по делото Mammadov c. Азърбайджан от 22 май 2014г.