Решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland, C‑390/18, EU:C:2019:1112
Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване от съдия-следовател към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж, Франция), в рамките на наказателно производство срещу X във връзка с дейности по посредничество и управление на недвижими имоти и търговски предприятия. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
Фактите накратко са следните. Ирландското дружество Airbnb Ireland, част от американската групата Airbnb, предлага електронна платформа, чиято цел е срещу заплащане на комисиона да свързва, от една страна, домакини, търговци и частни лица, притежаващи помещения за настаняване под наем, и от друга страна, лица, търсещи такава възможност за настаняване. Airbnb Payments UK Ltd е дружество, учредено по правото на Обединеното кралство, което предоставя отнасящи се до дейността по свързване онлайн платежни услуги и управлява платежните дейности на групата в Европейския съюз. Airbnb France SARL пък е дружество, учредено по френското право, което предоставя услуги на Airbnb Ireland за популяризиране на платформата сред потребителите на френския пазар, като организира по-специално рекламни кампании сред целевата група потребители. Airbnb Ireland предлага също на наемодателите възможност да ползват и някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите им, фотографски услуги, застраховка и др. Освен това то им предоставя и възможност да използват инструмент за определяне на наемната цена въз основа на средните пазарни стойности в платформата. Когато наемодател приеме наемател, последният заплаща на Airbnb Payments UK наемната цена, към която се прибавят между 6 и 12 % за разходи и за предоставената от Airbnb Ireland услуга. Airbnb Payments UK съхранява средствата за сметка на наемодателя и 24 часа след настаняването на наемателя ги прехвърля на наемодателя, като по този начин се дава възможност наемателят да се увери, че имотът съществува, а на наемодателя се гарантира плащането. Накрая, Airbnb Ireland въвежда система, в която наемодателят и наемателят могат да оставят коментар с оценка от нула до пет звезди, като този коментар остава достъпен на разглежданата електронна платформа. Ползвателите на услугите на Airbnb, независимо дали са наемодатели или наематели, сключват с Airbnb Ireland договор за използването ѝ, а с Airbnb Payments UK — договор за извършването на плащания чрез нея.
На 24 януари 2017 г. Асоциацията за настаняване и професионален туризъм, (AHTOP) подава оплакване с искане за конституиране на граждански ищец по-специално за упражняване на дейност по посредничество и управление на недвижими имоти и търговски предприятия без професионална карта по френския закон. Airbnb Ireland отрича да е упражнявало дейност като агент на недвижими имоти и поддържа, че френският закон е несъвместим с Директива 2000/31.
С оглед на това съдия-следователят към Окръжен съд в Париж иска да се установи дали предоставяната от Airbnb Ireland услуга трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по смисъла на посочената директива и ако да, дали не допуска в спора по главното производство към дружеството да се приложи френския закон, или пък, напротив, посочената директива допуска търсенето на наказателна отговорност от Airbnb Ireland въз основа на този закон.
При тези обстоятелства съдия-следователят към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд Париж) решава сезира Съда по реда на преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС.
С първия въпрос се иска по същество да се установи дали член 2, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга на Airbnb, която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, застраховка „Гражданска отговорност“ и др., трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31.
Съдът отбелязва, че съгласно член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 понятието „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугите“.
В случая, услугата се предоставя срещу възнаграждение, като получаваната от Airbnb Payments UK комисиона се плаща само от наемателя, а не и от наемодателя. По-нататък, тъй като се извършва посредством електронна платформа и без едновременното присъствие, от една страна, на доставчика на посредническата услуга и от друга страна, на наемодателя или наемателя, свързването на наемодателя с наемателя представлява услуга, която се предоставя от разстояние и чрез електронно средство. Накрая, съответната услуга се предоставя по индивидуална молба на получателя ѝ, тъй като предполага както публикуване онлайн на обява от страна на наемодателя, така и индивидуална молба от страна на проявяващия интерес към тази обява наемател. Ето защо тази услуга отговаря на кумулативните условия по член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535 и следователно по принцип представлява „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 2000/31.
Изключение от този извод може да бъде ако посредническата услуга е неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е услуга с различна правна квалификация (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 40).
Съдът приема, че макар предоставяната от Airbnb Ireland посредническа услуга да има за цел да позволи отдаването под наем на помещения, естеството на връзките между тези услуги не обосновава отхвърлянето на квалификацията „услуга на информационното общество“ на посочената посредническа услуга, както и следователно прилагането спрямо нея на Директива 2000/31. Всъщност такава посредническа услуга е отделима от същинската сделка с недвижими имоти, тъй като има за цел не само непосредствено да се изпълни услуга по настаняване, а по-скоро — въз основа на структуриран списък на местата за настаняване, които са качени в приложението на електронната платформа и които съответстват на избраните от търсещите краткосрочно настаняване лица критерии — да се предостави инструмент за улесняване на сключването на договори относно бъдещи сделки. Именно създаването на такъв списък в полза както на лицата, които са домакини и предлагат помещения за отдаване под наем, така и на лицата, които търсят такъв начин на настаняване, представлява основната характеристика на оперираната от Airbnb Ireland електронна услуга. Впрочем, Съдът отчита разлика с услуги като тези, предоставяни от Uber например и които са били предмет на предходен казус – при тях предприятието упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на транспортна услуга от непрофесионални шофьори, които използват предоставеното им от дружеството приложение (решения от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981, т. 39 и от 10 април 2018 г., Uber France, C‑320/16, EU:C:2018:221, т. 21). В случая обаче, не може да се установи такова решаващо влияние на Airbnb Ireland върху условията за предоставяне на услугите за настаняване, за които се отнася посредническата му услуга, тъй като това дружество не определя нито пряко, нито косвено исканите наемни цени, нито пък извършва подбор на наемодателите или на предлаганите за отдаване под наем на платформата му помещения.
С оглед на изложеното, Съдът отговаря на първия въпрос, че член 2, буква а) от Директива 2000/31, който препраща към член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2015/1535, трябва да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и заедно с която се предоставят съпътстващи я услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31.
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали разглежданата в главното производство правна уредба е противопоставима на Airbnb Ireland. Този въпрос е свързан с доводите на Airbnb Ireland, че разглежданите в главното производство разпоредби на френския закон са несъвместими с Директива 2000/31, и по-специално че Френската република не е изпълнила предвидените в член 3, параграф 4 от тази директива условия за приемане от държава членка на мерки, ограничаващи свободното движение на услуги на информационното общество. Съдът приема, че вторият въпрос следва да се разбира като целящ да се установи дали член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба. Съдът отговаря, че член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31[1] трябва да се тълкува в смисъл, че позволява да се направи такова възражение.
[1] Член 3, параграф 4, б. „б“ гласи, по същество, че държавите членки могат, по изключение, да предприемат мерки, с които да ограничат свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка, ако са изпълнени следните условия, ако преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е помолила съответната държава членка да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни и нотифицирала Комисията и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки.