Рамково решение 2005/212/ПВР не обвързва гражданското производство за конфискация с наличието на влязла в сила осъдителна присъда

Author

Заключение на Генералния адвокат Е. Sharpston, представено на 31 октомври 2019 година по дeло C-234/18, „АГРО-ИН 2001“

 

 

Делото е образувано по преюдициално запитване на Софийски градски съд в рамките на спор между Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията) и множество физически и юридически лица за отнемане на незаконно придобито имущество.

 

Преюдициалното запитване поставя въпроси относно тълкуването на разпоредби от правото на Съюза относно конфискацията на облаги от престъпления, средства, чрез които са извършени престъпления („средства на престъпления“), и имущество от престъпления. Контекстът е висящо пред граждански съд производство за конфискация съгласно националното право, което не е свързано с наличието на осъдителна присъда, и дали такова производство е в съответствие с правото на Съюза. Поставените въпроси са свързани с това дали национално производство за конфискация, което се образува след започване на наказателно производство, но в което се извършва конфискация, преди да е постановена осъдителна присъда, е в съответствие с различни разпоредби на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 138, 2014 г., стр. 114) и дали националното законодателство не засяга презумпцията за невиновност, доколкото член 8, параграф 1 от Директива 2014/42 не допуска конфискация, която не се основава на осъдителна присъда.

 

Според генералния адвокат отговорите на въпросите на запитващата юрисдикция изискват от Съда да разгледа приложимостта ratione materiae и ratione temporis на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147) и Директива 2014/42/ЕС, както и връзката между тях.

 

Генералният адвокат приема, че Директива 2014/42/ЕС не е приложима ratione materiae и ratione temporis по главното производство пред запитващата юрисдикция. От една страна, присвояването, за което е повдигнато обвинение от прокуратурата, не е сред престъпленията, попадащи в обхвата на инструментите, изброени в член 3 от Директива 2014/42. От друга страна, исковете за отнемане са предявени от Комисията на 22 март 2016 г., тоест преди изтичането на срока за транспониране на директивата. С оглед на това, според генералният адвокат, актът на Съюза, който е от значение за конфискацията на имущество от престъпления и е приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство, е Рамково решение 2005/212/ПВР. Рамково решение 2005/212/ПВР се прилага за конфискацията на средствата на и облагите от престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година. От това следва, че престъпления като тези в главното производство, които са наказуеми с лишаване от свобода от 10 до 20 години, попадат в приложното поле на Рамковото решение.

 

Генералният адвокат установява, че член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/42 предвижда, че Директивата заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР по отношение на държавите членки, които тя обвързва, и че позоваванията на заменените разпоредби на Рамковото решение „се считат за позовавания на настоящата директива“. Според нея как това поставя въпроса как следва да се тълкуват тези разпоредби — като част от Директивата или като част от Рамковото решение и приема, че доколкото тези разпоредби произтичат от Директивата, тяхното тълкуване следва да се ръководи от целите и структурата на Директивата, а не на Рамковото решение. Този извод зачита необходимостта от еднакво тълкуване на правото на Съюза: едни и същи разпоредби не могат да бъдат тълкувани различно в зависимост от това дали се разглеждат в контекста на Директивата или в контекста на Рамковото решение. Въпреки това, преди 4 октомври 2016 г. (датата, на която изтича срокът за транспониране на директивата) не е възможно позоваване пред националния съд на разпоредбите от Директивата, които са заменили първите четири тирета от член 1 и член 3 от Рамково решение 2005/212/ПВР. Така за целите на настоящото дело Рамковото решение продължава да се прилага в непроменената му редакция.

 

По същество на поставените въпроси генералният адвокат приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР в редакцията му преди влизането в сила на изменението му с Директива 2014/42 допуска възможността държавите членки да прилагат режим на конфискация, където конфискацията не зависи от наличието на влязла в сила осъдителна присъда. Поддържа се, че отправното основание за приемане на Рамковото решение, от неговата цел и от контекста, в който Рамковото решение е прието, следва, че то представлява акт, който i) се отнася единствено до наказателни дела, ii) има за цел да осигури съвместимостта на законодателствата на държавите членки, доколкото е необходимо за сътрудничеството помежду им, iii) въвежда задължение за държавите членки да вземат необходимите мерки за конфискация на средствата на престъпления и на облагите от престъпления, iv) сближава законодателствата на държавите членки по отношение на обхванатите въпроси с оглед на улесняване на взаимното признаване на решенията за конфискация. Целта е да се осигури минимално ниво на сближаване на законодателствата.

 

Според генералния адвокат е очевидно, че производството пред националната юрисдикция не представлява „наказателно производство“. Това производство също така не представлява и производство, „което се отнася за едно или няколко престъпления“, по смисъла на член 1, четвърто тире от Рамковото решение. То има само една допирна точка с наказателното производство: образува се от националния независим орган, когато бъде уведомен, че дадено лице е обвинено в извършването на престъпление. След образуването му гражданското производство се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице. Поради това генералният адвокат приема, че предвидената в българския закон система за конфискация е извън приложното поле на Рамковото решение.

 

Дори да се приеме, че главното производство има връзка с наказателно производство и попада в приложното поле на Рамковото решение, в посоченото рамково решение (за разлика от Директива 2014/42) няма нищо, което да поставя конфискацията в зависимост от наличието на влязла в сила осъдителна присъда. Член 1, четвърто тире от Рамковото решение определя понятието „конфискация“ като „наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“. Рамковото решение не споменава нищо по въпроса за резултата от наказателното производство. Конфискацията в контекста на Директивата е „при условие че има влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление“ (член 4, параграф 1), но този член не е от онези, които са заменили разпоредби от Рамковото решение.

 

Поради изложеното генералния адвокат приема, че Рамково решение 2005/212/ПВР допуска производство за конфискация като висящото пред националната юрисдикция, когато това производство не „се отнася за престъпление“ и изходът му не зависи от наличието на осъдителна присъда.

 

По отношение на засягането на презумпцията за невиновност, генералният адвокат припомня, че  член 5 от Рамково решение 2005/212/ПВР възпроизвежда задължението за спазване на презумпцията за невиновност. Презумпцията за невиновност е призната и в член 48, параграф 1 от Хартата. Наред с това обаче, съгласно постоянната съдебна практика основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. След като не може да се приеме, че производство за конфискация като висящото пред запитващата юрисдикция „се отнася за престъпление“ в приложното поле на Рамковото решение, член 5 от Рамковото решение и член 48, параграф 1 от Хартата са неприложими в настоящия случай.