Обзор
В периода 1 май 2019 г. – 30 септември 2019 г. български юрисдикции са отправили 5 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.
| Юрисдикция | Брой преюдициални запитвания
(1.05.2019 – 30.09.2019) |
| Върховен административен съд | 1 |
| Специализиран наказателен съд | 1 |
| Софийски районен съд | 2 |
| Административен съд Пловдив | 1 |
Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:
| Област от правото на ЕС | Брой преюдициални запитвания
(1.05.2019 – 30.09.2019) |
| Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси | 1 |
| Харта на основните права | 1 |
| Сближаване на законодателствата | 1 |
| Митнически съюз | 1 |
| Свобода на установяване | 1 |
Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.
Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.
Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: http://evropeiskipravenpregled.eu
| Дело C-366/19, BOSOLAR |
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Ищец: „БОСОЛАР“ EООД
Ответник: „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД
Преюдициални въпроси
Първи въпрос: Следва ли чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, уреждащ правото на свобода на стопанската инициатива в правния ред на Съюза, да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска съществуването на национална правна разпоредба като тази на пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, по смисъла на която, при наличието на сключен договор и съществуващи договорни отношения, уредени от специални норми на действащото законодателство, се осъществява изменение на един от основните елементи на договора /цена/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите по договора?
Втори въпрос: Следва ли принципът на правна сигурност да се тълкува в смисъл, че не позволява преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягат по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права?
Трети въпрос: Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, Решение от 10 септември 2009, дело С-201/08, ECLI:EU:С:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които са свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, в разрез с условията при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването й от държавнорегулирани доставчици на електроенергия?
Четвърти въпрос: Следва ли член 3 и член 4 от Директива 2009/28/ЕО1 за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, предвид на съображения 8 и 14 от нейния преамбюл, да бъдат тълкувани в смисъл, че налагат на държавите членки задължение, чрез националните мерки по прилагане на Директивата, да гарантират правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от възобновяеми източници, в това число от слънчева енергия?
При положителен отговор на този въпрос, допускат ли чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, тълкувани във вр. със съображения 8 и 14 от Директивата национална уредба като пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ, която изменя съществено преференциалните условия на изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, при условията на вече сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от такива източници, в съответствие с първоначално приетите национални мерки по прилагане на Директивата?
Пети въпрос: Как следва да се тълкува понятието „държава членка” за целите на прилагането на правото на ЕС на национално ниво? В частност, като се имат предвид решението на Съда по делото Foster е.а. / British Gas, дело С-188/89, ЕСLI:EU:С:1990:313, и следващите в тази линия на съдебна практика решения на Съда на ЕС, включва ли това понятие хипотезата на доставчик на услуга от общ икономически интерес – доставка на електроенергия, каквото е ответното дружество по висящото пред съда производство, на което е възложено при определени в нормативната уредба условия, по силата на акт на орган на публичната власт и под надзора на този орган, да доставя съответната услуга?
____________
1 Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Текст от значение за ЕИП) OB 2009, L 140, стр. 16
| Дело C-391/19, Unipack |
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: „Унипак“ АД
Ответници: Директор на Териториална дирекция „Дунавска“ към Агенция „Mитници“, Прокурор от Върховна административна прокуратура на Република България
Преюдициален въпрос
Извънредни обстоятелства ли са по смисъла на чл. 172, § 2 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/24461 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, представляващи основание за издаване на разрешение с обратна сила по чл. 211, § 2 от МКС за прилагане на режима специфична употреба по чл. 254 от МКС към внос на стоки, осъществен преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за използването му, но след като е прекратена валидността на издадено в полза на титуляра на режима решение ОТИ за такива стоки заради изменение на комбинираната номенклатура, ако в периода /около 10 месеца/ между прекратяване на валидността на решението ОТИ и вносът, за който се иска прилагане на режима специфична употреба, са осъществени няколко вноса /9 броя/ на стоки без митническите органи да са коригирали декларирания код по комбинираната номенклатура и стоката е употребена за освободена от антидъмпингово мито цел.
____________
1 OB 2015, L 343, стр. 1
| Дело C-393/19, Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив |
Запитваща юрисдикция
Aпелативен съд – Пловдив
Страна в главното производство
OM
Преюдициални въпроси
- Дали член 17, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, заради компрометиране на точния баланс между обществения интерес и изискването за защита на правото на собственост, национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, предвиждаща отнемане в полза на държавата на послужилото за извършване на квалифицирана митническа контрабанда превозно средство, собственост на трето лице, което не е знаело, нито е трябвало и можело да знае за извършване на престъплението от страна на свой служител.
- Дали чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, даваща възможност да бъде отнето превозно средство, собственост на лице, което не съвпада с лицето, извършило престъплението, без на лицето – собственик да бъде осигурен пряк достъп до правосъдие с цел излагане на гледната му точка.
| Дело C-427/19, Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив |
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Ищец: Застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
Ответник: Застрахователна компания „Олимпик“
Преюдициални въпроси
1) Следва ли при тълкуването на чл. 630 КЗ в светлината на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО1 на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) да се приеме, че решението на орган на държава-членка за отнемане на лиценза на застраховател и назначаване на временен ликвидатор на същия, без да е открито съдебното производство по ликвидация, представлява „решение за откриване на производството по ликвидация“?
2) Ако правото на държавата-членка, където се намира седалището на застраховател, чийто лиценз е отнет, и за който е назначен временен ликвидатор, предвижда, че при назначаване на временен ликвидатор се спират всички съдебни производства срещу това дружество, следва ли тези правила да се прилагат от съдилищата на другите държави-членки, ако това не е предвидено изрично в техния национален закон, по силата на чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)?
____________
1 OB 2009, L 335, стр. 1
| Дело C-467/19 PPU, Специализирана прокуратура (Презумпция за невиновност)[2] |
Запитваща юрисдикция
Специализиран наказателен съд
Страна в главното производство
QR
Преюдициален въпрос
Съответна ли е на чл.7 ал.4 от Директива № 2016/3431 , на чл.47 и чл. 52 от Хартата, на принципа за равенство и ефективност, такава съдебна практика на национален закон относно одобряване от съда на сключено споразумение между обвинението и защитата, която поставя съгласието на останалите обвиняеми като условие за одобряването му и това съгласие е нужно само за съдебната фаза на производството.
____________
1 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
OB 2016, L 65, стр. 1
[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.
[2] Определение от 24 септември 2019 г., QR (Presomption d’innocence), C‑467/19 PPU, EU:C:2019:776