Решение от 17 януари 2019 г., Дзивев и др., C‑310/16, EU:C:2019:30

Мария Фъртунова-Мишел[1]

Принципът за законосъобразност е неразделна част от Европейския правов ред и правовата държава и е основна ценност, на която се основава Европейският съюз съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз признава в практиката си, че основното приложение на този принцип е да осигури защита на основните права, предвидена в Хартата на основните права, дори в рамките на наказателно производство. Така, подслушването на телефонни разговори може да бъде разрешено само от национален съдебен орган, който изрично е оправомощен за това съобразно съответното национално законодателство. При произнасяна от страна орган (в случая съд), който няма компетентност, принципът за законосъобразност е нарушен, така както и чл. 7 и 52, ал. 1 от Хартата. Така събраните доказателства са незаконосъобразно придобити и националният съд следва да ги изключи, дори в случаите, когато тези доказателства сами по себе си могат да докажат, че са налице престъпления във връзка с ДДС.

[1] Доцент по Европейско право, в Университета в Нанси, Франция.