Европейският съд по правата на човека публикува първото си консултативно становище

Author

 

Какво представлява искане за консултативно становище? [1]

 

 

Протокол №16 към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) позволи държавите, които са я подписали, да отправят до Европейския съд за защита правата на човека (ЕСПЧ) искания за консултативни становища по принципни въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията или нейните протоколи.

 

Протоколът беше отворен за подписване считано от 1 октомври 2013 и влезе в сила на 1 август 2018, след ратификацията от Франция. Към днешна дата 22 държави са подписали протокола и 13 са го ратифицирали. България не е сред държавите, подписали протокола.

 

Целта на Протокол № 16 е да бъде засилен диалогът между ЕСПЧ и националните съдебни системи и да предостави на юрисдикцията, поискала становището необходимите средства, за да гарантира защитата на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията чрез своето съдебно решение.

 

Кой може да отправи искане до ЕКПЧ за консултативно становище?

 

Това са върховните юрисдикции, така както са посочени от държавите, които са ратифицирали протокола. За Франция например, това са Държавния съвет, Върховния касационен съд и Конституционния съд.

 

Искането за консултативно становище може да бъде отправено само в рамките на  висящ спор. Също така, то трябва да бъде мотивирано и подкрепено с всички относими елементи от правни и фактически контекст на висящото дело.

 

Как се развива процедурата пред ЕКПЧ?

 

ЕКПЧ има право на преценка дали да допусне или не подобно запитване за консултативно становище. Решението се взима от състав от петима съдии, като при отказ – той трябва да бъде мотивиран. В случай, че молбата бъда допусната, искането се разглежда от Голям състав (17 съдии). Съдията от съответната държава, чиято юрисдикция е отправила запитването е част от състава на Съда, който ще го разглежда.

 

Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа, както и държавата, чиято юрисдикция е отправила запитването, могат да представят писмени бележки и да вземат участие в съдебното заседание. Освен това председателят на ЕСПЧ може да покани други държави или физически или юридически лица да го направят.

 

Консултативното становище се приема от голям състав. То е мотивирано и няма задължителен характер.

 

Първото искане за консултативно становище

 

Първото искане за консултативно становище бе отправено от френския Върховен касационен съд на 16 октомври 2018 чрез решение, с което се спира висящото пред него производство до произнасянето на ЕСПЧ. Искането се отнася до признаването във вътрешното право на родителска връзка между дете, родено от сурогатна майка и неговата потенциална майка.

 

Сурогатното майчинство представлява ситуация, при която една жена се съгласява да забременее, да износи бременността и да роди дете за друга двойка, които са или ще станат родители на детето. Тази ситуация ангажира три страни: двойката, наречена „потенциални родители“, „износващата майка“ и детето. Възможно е детето да носи генетичен материал от бащата и от трета жена или пък от двамата „потенциални родители“. В разглеждания случай става въпрос за дете, което носи генетичен материал от бащата и трета жена (донорска яйцеклетка).

 

Съгласно френския граждански кодекс всяко споразумение, касаещо сурогатно майчинство, е нищожно. Такаq началото на делото е поставено с отказа на френския касационен съд през 2013 г. да допусне вписването на актове за раждане, издадени в чужбина за две деца, родени чрез метода на сурогатното майчинство. След жалба пред ЕСПЧ, последният осъжда Франция за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ. Съдът приема, че отказът за вписване/признаване на актовете за раждане на децата, родени чрез сурогатно майчинство нарушава тяхното право на зачитане на личния им живот. Това е валидно в още по-голяма степен, когато единия от потенциалните родители e всъщност генетично свързан с детето. В резултат, затруднявайки на вътрешно ниво както признаването, така и създаването на роднинска връзка с биологичния баща на децата, Франция е отишла отвъд пределите на правото на преценка, с което разполага в такива ситуации.

 

След цитираните решения на ЕСПЧ жалбоподателите подават нова молба за преразглеждане на решенията на френския касационен съд. В рамките на производството по преразглеждане френският касационен съд отправя искане за консултативно становище. Според него, след решението на ЕСПЧ съдебната практика във Франция е еволюирала, като понастоящем раждането чрез сурогатно майчинство не е пречка за регистриране на акт за раждане, издаден в чужбина стига той да не е фалшифициран и да е редовно издаден и стига фактите, които удостоверява да отговарят на биологичната истина.

 

Остава обаче отворен въпросът възможно ли е вписването на акт за раждане, в който е посочена потенциалната майка, но тя не е биологичен родител на детето. Именно в този контекст касационният съд на Франция поставя два въпроса на ЕСПЧ:

  • дали като отказва издаването на препис на акт за раждане на дете, родено в чужбина, тъй като той посочва като „законна“ майка на детето потенциалната майка, държавата надхвърля правото си на преценка съгласно чл. 8 от ЕКПЧ?
  • дали възможността за потенциалната майка да осинови детето на своя съпруг ще позволи за бъдат спазени изискванията на чл. 8 от ЕКПЧ?

 

В рамките на процедурата пред ЕСПЧ писмени становища са представени от жалбоподателите, френското правителство, от правителствата на Англия, Чехия и Ирландия, както и от неправителствени организации.

 

В своето становище ЕСПЧ прави сравнителен анализ по поставените въпроси, който покрива 43 държави. ЕСПЧ стъпва на основния принцип, съгласно който всеки път, когато се поставят въпроси относно положението на дете, предимство следва да има интересът на детето. Във връзка с това, Съдът приема, че отказът да се признае роднинска връзка между дете, родено чрез сурогатно майчинство в чужбина и неговата потенциална майка може да има негативни последици върху различни аспекти от правото на детето на зачитане на личния му живот и че най-малко е необходимо да се прави преценка на всяка конкретна ситуация, като се вземат предвид спецификите, които я характеризират.

 

В заключение, Съдът приема, че правото на зачитане на личния живот на дете, родено в чужбина чрез сурогатно майчинство, изисква във вътрешното право да бъде предоставена възможност за признаване на роднинска връзка между това дете и потенциалната му майка, посочена като „законна майка“ в редовно издадения акт за раждане в чужбина. В същото време Съдът посочва, че това изискване може да бъде спазено и когато бъде предоставена възможността потенциалната майка да осинови детето.

 

[1] Консултативно становище, поискано от френския касационен съд, искане № P16-2018-001

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.