Решение от 12 септември 2019 г., Cofemel, C‑683/17, EU:C:2019:721
Решението е постановено по преюдициално запитване отправено от Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия), пред когото е образувано дело в рамките на спор между Cofemel — Sociedade de Vestuário SA (Cofemel) и G‑Star Raw CV (G‑Star) по повод зачитането на предявените от G‑Star авторски права. Запитването се отнася до тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
Съгласно членове 2—4 от тази директива са озаглавени съответно „Право на възпроизвеждане“, „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и „Право на разпространение“. Тези разпоредби налагат по-специално на държавите членки да гарантират на авторите изключителното право да разрешават или забраняват възпроизвеждането на техните произведения (член 2, буква a), изключителното право да разрешават или забраняват публичното им разгласяване (член 3, параграф 1) и изключителното право да разрешават или забраняват разпространението им (член 4, параграф 1).
Спорът в главното производство накратко е следният. Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. От 90-те години G‑Star използва, в качеството на притежател или по силата на договори за изключителен лиценз, марките „G‑STAR“, „G‑STAR RAW“, „G‑STAR DENIM RAW“, „GS‑RAW“, „G‑RAW“ и „RAW“. Проектираните, произведените и предлаганите на пазара облекла с тези марки включват по-специално модел дънкови панталони с името „ARC“, както и модел суитшърт и тениска с името „ROWDY“. Cofemel също проектира, произвежда и предлага на пазара дънкови панталони, суитшърти и тениски с марката „TIFFOSI“. През 2013 г. G‑Star предявява иск пред португалски първоинстанционен съд, с който иска Cofemel да бъде задължено да преустанови нарушаването на авторските му права и извършването на действия, представляващи нелоялна конкуренция спрямо него, както и обезщетение за претърпените в резултат на това вреди, и в случай на ново нарушение дружеството да заплаща дневна периодична имуществена санкция до преустановяването на това нарушение. В рамките на този иск G‑Star изтъква по-специално че дизайнът на някои модели дънкови панталони, сиутшърти и тениски, произведени от Cofemel, е подобен на неговите модели „ARC“ и „ROWDY“. G‑Star поддържа също че последните модели облекла представляват оригинални интелектуални творения и че следователно трябва да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.
Сезираният от G‑Star първоинстанционен съд осъжда Cofemel да преустанови нарушаването на авторските права на G‑Star, да му заплати сума, съответстваща на печалбата, получена от продажбата на облеклата, произведени в нарушение на тези авторски права, и да му заплаща дневна периодична имуществена санкция в случай на ново нарушение. Cofemel подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред Tribunal da Relação de Lisboa (Апелативен съд Лисабон, Португалия), който го потвърждава.
Сезирана с касационна жалба от Cofemel, запитващата юрисдикция Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд, Португалия) на първо място приема за установено, първо, че моделите облекла на G‑Star, разглеждани в това касационно производство, са проектирани или от дизайнери, наети от G‑Star, или от дизайнери, които действат за негова сметка и които са му прехвърлили авторските си права с договор. Второ, тези модели облекла са плод на идеи и производствени процеси, признати за новаторски в света на модата. Трето, те включват няколко специфични елемента (триизмерна форма, схема на сглобяване на частите, разположение на някои елементи и т.н.), които са били частично възпроизведени от Cofemel за конфекцията на облеклата с неговата марка. На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че член 2, параграф 1, буква i) от Кодекса на авторските права и сродните права ясно включва произведенията на приложните изкуства, индустриалните модели и дизайнерските произведения в списъка на произведенията, ползващи се с авторскоправна закрила, но не уточнява каква степен на оригиналност се изисква, за да може дадени обекти да се квалифицират като произведения от този вид. Тя посочва също че по този въпрос, който е в центъра на спора между Cofemel и G‑Star, няма консенсус в португалската съдебна практика и доктрина. Поради това тази юрисдикция си задава въпроса дали в светлината на тълкуването на Директива 2001/29, възприето от Съда в решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International (C‑5/08, EU:C:2009:465), и от 1 декември 2011 г., Painer (C‑145/10, EU:C:2011:798), следва да се приеме, че такива произведения се ползват от закрилата, осигурявана от авторското право, както всяко литературно и художествено произведение и следователно при условие че са оригинални, в смисъл че са резултат от собствено интелектуално творение на техния автор, или дали е възможно да се обуслови предоставянето на тази закрила от наличието на специфична степен на естетическа или художествена стойност.
При тези обстоятелства Supremo Tribunal de Justiça (Върховен съд) решава да спре производството и да сезира Съда на ЕС с преюдициални въпроси. Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква a) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели облекла.
Съдът припомня най-напред практиката си, съгласно която авторско „произведение“ представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага наличието на два кумулативни елемента. От една страна, това понятие означава, че съществува оригинален обект, в смисъл че той е собствено интелектуално творение на неговия автор. От друга страна, квалификацията като „произведение“ е запазена за елементите, които изразяват такова творение (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International, C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 37 и 39, и от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo, C‑310/17, EU:C:2018:899, т. 33 и 35—37 и цитираната съдебна практика).
Тоест, отговорът на поставения въпрос предполага, на първо място, да се определи дали моделите по общо правило могат да се квалифицират като „произведения“ по смисъла на Директива 2001/29.
Съдът отбелязва във връзка с това, че по силата на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз интелектуалната собственост е защитена и съответно обектите на интелектуална собственост се ползват от закрила на основание на правото на Съюза. От това обаче не следва, че всички такива обекти или категории обекти трябва да се ползват от идентична закрила. В този смисъл законодателят на Съюза е приел различни актове на вторичното право, които имат за цел да осигурят закрилата на интелектуалната собственост, и по-специално, от една страна, на произведенията, защитени от авторското право, обхванати от Директива 2001/29, и от друга страна, на промишлените дизайни, обхванати или от Директива 98/71, приложима за регистрираните в държава членка промишлени дизайни, или от Регламент № 6/2002, приложим за защитените на равнището на Съюза промишлени дизайни.
По този начин законодателят на Съюза приема, че обектите, защитени с промишлен дизайн, по принцип не могат да се приравняват на обектите, които представляват защитени от Директива 2001/29 произведения. Той обаче не е предвидил, че закрилата, предоставена на промишлените дизайни, изключва закрилата, осигурявана от авторското право, или обратното. Нещо повече, съображение 8 от Директива 98/71 и съображение 32 от Регламент № 6/2002 изрично посочват принципа на „кумулиране“ на защитата на промишлените дизайни, от една страна, и защитата на авторското право, от друга страна. Директива 2001/29 запазва съществуването и обхвата на действащите разпоредби в областта на промишления дизайн, включително принципа на „кумулиране“ и следователно, трябва да се приеме, че дадени модели могат да се квалифицират като „произведения“ по смисъла на Директива 2001/29, ако отговарят на двете изисквания, посочени в точка 29 от настоящото решение.
На второ място следва да се провери дали от гледна точка на тези изисквания могат да се квалифицират като „произведения“ модели като разглежданите в главното производство модели облекла, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат според запитващата юрисдикция собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.
Съдът отчита, че закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. Поради тези причини и както и отбелязва генералният адвокат в точка 52 от заключението си, предоставянето на авторскоправна закрила на обект, защитен като промишлен дизайн, не може да доведе до накърняване на съответните цели и на ефективността на тези две защити.
Така, въз основа на подробния анализ на правната рамка и юриспруденцията, Съдът приема, че макар закрилата на промишлените дизайни и закрилата във връзка с авторското право да могат по силата на правото на Съюза да бъдат предоставяни кумулативно на един и същи обект, това кумулиране е допустимо само в определени случаи.
В това отношение, от една страна, естетическото въздействие, което може да бъде произведено от даден модел, е резултат от неминуемо субективното усещане за красота и следователно това субективно въздействие само по себе си не позволява да се установи наличието на обект, който може достатъчно точно и обективно да бъде идентифициран като обект на авторското право. От друга страна, несъмнено е вярно, че естетическите съображения са част от творческата дейност, но естетическо въздействие, само по себе си обаче, не позволява да се определи дали този модел представлява интелектуално творение, което отразява свободата на избор и личността на неговия автор, и следователно отговаря на изискването за оригиналност.
Предвид гореизложеното, Съдът отговаря, че член 2, буква a) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.