Решение от 18 юни 2019 година, Austria v Germany, C-591/17, ECLI:EU:C:2019:504

 

 

Делото е с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 259 ДФЕС, предявен от Република Австрия срещу Федерална република Германия.

 

Със своя иск Република Австрия иска от Съда да установи, че като е въвела таксата за ползване на инфраструктурите за леките автомобили чрез Infrastrukturabgabegesetz (Закон за таксите за ползване инфраструктури) от 8 юни 2015 г. (BGBl. I, стр. 904), изменен с член 1 от Закона от 18 май 2017 г. (BGBl. I, стр. 1218) (наричан „InfrAG“), и като е предвидила освобождаване от съответния данък върху моторните превозни средства, най-малкото за размера на посочената такса, в полза на собствениците на моторни превозни средства, регистрирани в Германия, Федерална република Германия е нарушила членове 18 ДФЕС, 34 ДФЕС, 56 ДФЕС и 92 ДФЕС.

 

През 2015г. Германия е въвела т.нар. „такса върху ползването на инфраструктурите“ за използването от частни моторни превозни средства на федерални пътища, включително магистрали. С тази такса Германия възнамерява да се премине отчасти от система на данъчно финансиране към система на финансиране от ползвателите. Постъпленията от тази такса ще бъдат изцяло разпределени за финансирането на пътната инфраструктура и сумата ще бъде изчислена въз основа на цилиндровия обем, начина на задвижване и класа на емисии на превозното средство. Всеки собственик на превозно средство, регистрирано в Германия, ще трябва да плати таксата под формата на годишен стикер до максимум 130 евро. За превозни средства, регистрирани в чужбина, таксата трябва да се плаща само (от собственика или водача), ако се използват магистрали. В това отношение, има винетки за десет дни (между 2,50 и 25 евро), за два месеца (между 7 и 50 евро) или за една година (максимум 130 евро). В същото време Германия предвижда, че от събирането на таксата за инфраструктура собствениците на регистрирани в Германия превозни средства ще се ползват от освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на размера на посочената такса.

 

Австрия счита, че комбинираният ефект от таксата за инфраструктура и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в Германия автомобили, както и разработването и прилагането на таксите за инфраструктура противоречат на правото на ЕС, включително забраната за дискриминация, основаваща се на националност.

 

В подкрепа на иска си Република Австрия повдига четири оплаквания по отношение на разглежданото национално законодателство. Първото и второто оплакване са за допуснато нарушение на член 18 ДФЕС, произтичащо, от една страна, от съвместното действие на таксата за ползване на инфраструктурите и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в Германия превозни средства, и от друга страна, от организирането и прилагането на таксата за ползване на инфраструктурите. Третото оплакване е за нарушение на членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС вследствие на всички мерки, оспорени с първото и второто оплакване. Четвъртото оплакване е за нарушение на член 92 ДФЕС в резултат от съвместното действие на таксата за ползване на инфраструктурите и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за регистрираните в Германия превозни средства.

 

Относно първото и второто оплакване, Съдът констатира, че таксата за инфраструктурата, съчетана с освобождаването от данъка върху моторните превозни средства, с който се ползват собствениците на превозни средство, регистрирани в Германия, представлява дискриминация въз основа на националност и нарушаване на принципите на свободно движение на стоки и свободното предоставяне на услуги.

 

По отношение на забраната за дискриминация, основаваща се на националност, Съдът констатира, че освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за собствениците на регистрирани в Германия автомобили има за последица пълното компенсиране на таксата за инфраструктура, платена от последния, така че икономическата тежест на посочената такса ефективно тежи само на собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки. Макар държавите членки да имат свободата да променят системата за финансиране на пътната им инфраструктура, подобно изменение трябва да зачита правото на Съюза, и по-специално принципа на не дискриминация.

 

Всъщност, след като не е предоставила никакви подробности относно размера на данъчния принос за финансирането на инфраструктура си, Германия не е уточнила по никакъв начин, че компенсацията, предоставена на собствениците на превозни средства, регистрирани в Германия, под формата на освобождаване от данъка върху моторните превозни средства, поне еквивалентно на таксата за инфраструктура, която те трябва да заплатят, не надхвърля този принос и по този начин е адекватна. Освен това за собствениците на превозни средства, регистрирани в Германия, таксата за използване на инфраструктурата се дължи ежегодно и без възможност да се избере по-кратък период, отговарящ на честотата на ползването на тези пътища. Тези елементи, заедно с освобождаването от данъка върху моторните превозни средства, най-малкото еквивалентно на платеното съгласно тази такса, доказват, че преминаването към система за финансиране от потребителите, се отнася изключително към собственици и водачи на превозни средства, регистрирани в други държави членки, докато принципът на данъчно финансиране остава в сила за собствениците на превозни средства, регистрирани в Германия.

 

Освен това Германия не е уточнила как установената дискриминация може да бъде обоснована с екологични или други съображения.

 

Предвид изложените по-горе съображения, Съдът констатира, че като е въвела таксата за ползване на инфраструктурите и същевременно е предвидила освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на размера на платената такса, в полза на собствениците на регистрирани в Германия превозни средства, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 18 ДФЕС.

 

Що се отнася до третото оплакване, визиращо свободното движение на стоки , Съдът отбелязва, че разглежданите мерки могат да затруднят достъпа до германския пазар на стоки от други държави членки. Действително, таксата за използване на инфраструктурата, която са задължени да заплатят само превозните средства, превозващи тези продукти, има вероятност да увеличи транспортните разходи и следователно цената на тези продукти и тяхната конкурентнoспособност.

 

Що се отнася до безплатното предоставяне на услуги, Съдът констатира, че разглежданите мерки могат да попречат на достъпа до немския  пазар на доставчиците на услуги и получателите от друга държава членка. Действително, таксата за инфраструктура е вероятно, поради освобождаването от данъка върху моторните превозни средства, или да увеличи разходите за услуги, предоставяни от тези доставчици в Германия, или да увеличи разходите на получателите да пътуват до тази държава членка за дадена услуга. Следователно Федерална република Германия не е изпълнила и задълженията си по членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС.

 

Във връзка с член 92 ДФЕС, Съдът констатира че спорните национални мерки водят до неблагоприятна за чуждестранните превозвачи промяна на положението им в сравнение с положението на германските превозвачи, поради което Федерална република Германия не е изпълнила и задълженията съгласно тази разпоредба.