Решение на Общия съд (втори разширен състав), 18 юни 2019 година, по дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15, ECLI:EU:T:2019:423
На 18 юни 2019 г. Общият съд постанови решението си по съедини дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15, като се произнесе по законосъобразността на решение (ЕС) 2015/1470 на Европейската комисия от 30 март 2015 година относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN) приведена в действие от Румъния (“обжалваното решение”).
Фактическата обстановка по делото накратко е следната. В рамките на процеса на своето присъединяване към Съюза, през 2005г. Румъния отменя стимулите за инвестиране в страната в следствие на задължението да бъдат премахнати всички форми на държавна помощ, предвидени от националното законодателство, които са несъвместими с правото на ЕС. Впоследствие чуждестранни инвеститори (European Food SA, Starmill SRL, Multipack SRL и Scandic Distilleries SA — по дело T‑624/15, г‑н Ioan Micula — по дело T‑694/15, г‑н Viorel Micula, European Drinks SA, Rieni Drinks SA, Transilvania General Import-Export SRL и West Leasing International SRL — по дело T‑704/15) сезират арбитражен съд под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (CIRDI) на основание, че биват накърнени правата им въз основа на двустранен инвестиционен договор сключен на 29 май 2002 г. между правителството на Кралство Швеция и румънското правителство за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (наричан по-нататък „TBI“), в сила от 1 юли 2003 г. През 2013г. арбитражният съд по делото (дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 г. (ОВ L 232, 2015 г., стр. 43) присъжда на сезиралите го обезщетение за вреди и пропуснати ползи в размер на 791 882 452 румънски леи (RON) (приблизително 178 милиона евро). През 2015г. Европейската комисия приема решение, че плащането на обезщетението, присъдено от Арбитражния съд, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и забранява се на Румъния да изплаща каквато и да било несъвместима държавна помощ, а тази, която вече е изплатена следва да бъде възстановена. Решението се обжалва от горепосочените инвеститори пред Общия съд на Съюза.
В решението си, Общият съд приема, че правото на Съюза не е приложимо за положението, предхождащо присъединяването на Румъния към Съюза и Европейската комисия е превишила своите правомощия в областта на контрола върху държавните помощи, тъй като не е направила разграничение между периодите на обезщетяване за вреди с оглед на това дали са понесени от жалбоподателите преди или след присъединяването на Румъния в Съюза. Съгласно установената съдебна практика нова норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма. Предвид спецификите на арбитражното решение обаче не може да се приеме, че последиците от това решение представляват бъдещите последици на положение, възникнало преди присъединяването на Румъния към Съюза. Със задна дата то само е „констатирало“ окончателно настъпили последици, които отчасти вече са били установени преди присъединяването на Румъния към Съюза. Съдът подчертава, че в конкретния случай арбитражният съд не е бил длъжен да прилага правото на Съюза към факти, които са настъпили преди присъединяването, за които е бил сезиран, за разлика от случая по делото, довело до постановяването на решението от 6 март 2018 г., Achmea (C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 38—41). Сумите, отпуснати за обезщетяване на вредите в резултат от нарушенията на Румъния са изчислени за период от 22 февруари 2005г. до 1 април 2009 г., като сумите начислени за периода преди 1 януари 2007 г. не могат да представляват държавна помощ по смисъла на правото на Съюза и Комисията няма правомощия да се произнася за тях, още повече защото правото на обезщетение само по себе си също е възникнало в периода преди присъединяването на Румъния към Съюза. Дори да бъде прието, че има основание сумите за обезщетенията на вреди настъпили след 1 януари 2007г. да се считат за държавна помощ, Комисията не е направила такова разграничение на периодите и с това е превишила своите правомощия в областта на контрола върху държавните помощи. В заключение, с приемането на обжалваното решение Комисията е приложила със задна дата правомощията, с които разполага съгласно член 108 ДФЕС по отношение на факти, предхождащи присъединяването на Румъния към Съюза. Следователно Комисията не може да класифицира разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
Въз основа на тези съображанеия, Общият съд отмени решението на Комисията. Към момента има висящо производство пред Съда по жалба срещу решението на Общия съд.