Решение от 5 юни 2019 г., Skype Communications, C‑142/18, EU:C:2019:460
Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд, Брюксел), в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга без да я е заявило предварително.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги[1] (наричана по-нататък „Рамковата директива“).
Фактите по делото са следните. Както е известно, Skype позволява да се ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. Функцията SkypeOut, добавена към софтуера Skype, позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия. За тази цел е нужно ползването на Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.
За използването на SkypeOut се изисква интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги (наричан по-нататък „ДИУ“), и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).
Относно предоставяната услуга от Skype Communications, IBPT заявява, че компанията не се е съобразила с изискването за уведомяване за услугата SkypeOut. IBPT налага глоба на дружеството в размер на 223 454 евро за отказ да се докладва като оператор за услугата SkypeOut. В следствие на решението на IBPT, Skype Communications сезира Апелативния съд в Брюксел с искане за отмяна на решението на IBPT.
При тези обстоятелства Апелативният съд в Брюксел моли Съда да уточни oобхвата на Рамковата директива и да определи дали предлаганата услуга SkypeOut VoIP Call трябва да бъде счетена за електронна съобщителна услуга.
С четирите си въпроса, които Съдът на ЕС разглежда заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква в) от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.
В това отношение запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази квалификация трябва да се възприеме, независимо от факта че, първо, услугата за достъп до интернет, чрез която ползвателят получава достъп до услугата VoIP, е сама по себе си електронна съобщителна услуга, второ, посочената услуга VoIP се предлага чрез допълнителна функция на софтуер, който може да се използва без нея, трето, доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не поема отговорност за пренасянето на сигнали към крайния клиент, и четвърто, предоставяната услуга попада в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“.
Съдът основава своето решение на следните констатации. Първо, обстоятелството, че ползвателят на функцията SkypeOut има достъп до услугата VoIP, като използва услуга за достъп до интернет, предоставена от ДИУ, която от своя страна представлява електронна съобщителна услуга, не означава, че посочената VoIP услуга сама по себе си не може да бъде класифицирана като „електронна съобщителна услуга“. Второ, обстоятелството, че SkypeOut е само функция на софтуера Skype, като последният може да се използва без тази функция, не може да повлияе на квалификацията на услугата VoIP, предоставяна от Skype Communications като електронна съобщителна услуга. Трето, обстоятелството, че в общите си условия Skype Communications посочва, че не поема отговорност за пренасянето на сигнали по отношение на ползвателите на функцията SkypeOut на неговия софтуер Skype, не може да повлияе на квалификацията на услугата VoIP, предвид, че с тази функция предоставя „електронна съобщителна услуга“. Накрая, обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.
Следователно Съдът установява, че член 2, буква в) от Рамковата директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.
[1] (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37).