Елка Колева[1]
„Еразъм+“ е програма на Европейския съюз в областта на образованието и обучението, младежта и спорта. С бюджет от 14.8 милиарда евро за периода 2014—2020 г. „Еразъм+“ помага на европейските държави да модернизират и подобрят своите системи за образование и обучение. Програмата има за цел да предостави на над 4 милиона европейци възможност да придобият компетентност и лично, социално-образователно и професионално развитие чрез проучвания, обучения и професионален опит в чужбина.
В периода 2014-2020, бюджетът, определен за България по „Еразъм+“, е приблизително 204 милиона евро. Благодарение на програмата, между 2014 г. и 2017 г. около 43 хиляди български студенти, учители, обучаващи се и младежи са се възползвали от възможността да заминат в чужбина на обучение, а над 1000 български организации са участвали в партньорства за сътрудничество и обмен на практики.
I. От „Еразъм+“ към „Еразъм“[2]
Настоящата програма „Еразъм+“ e основана на Регламент (ЕС) № 1288/2913[3] и покрива периода 2014-2020 г.
Държавите по програмата са държавите членки на ЕС, държавите членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) : Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, както и Северна Македония, Турция и Сърбия. Програмата подпомага сътрудничеството и с държави партньори, като държавите влизащи в рамките на Европейската политика за съседство, които са сключили със Съюза споразумения, предвиждащи възможност за участието им в програмите на Съюза.
Програмата се изпълнява на равнището на Съюза от Комисията и на национално равнище от националните агенции, установени във всяка една от държавите по програмата. Около 80% от годишния бюджет на програмата се изпълнява при непряко управление, чрез националните агенции. Тези финансови средства се разпределят между държавите съгласно група критерии, които са : броят на населението и индексът на разходите за издръжка за живот в държавата членка, разстоянието между столиците на държавите по програмата и постигнатите резултати през предишните години на програмата (брой хора възползвали се от мобилност, брой проекти и бюджетно изпълнение).
Съгласно член 1(2) на Регламент № 1288/2913, действието на сегашната програма приключва на 31 декември 2020 г.
За новия програмен период 2021-2027 г. предстои да бъде приета нова регулаторна рамка. За тази цел на 30 май 2018 Европейската комисия представи предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм“: програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2913[4].
Бъдещата програма „Еразъм“ запазва ефективната структура на текущата програма, обхващайки трите вече съществуващи области: Образование и обучение (Глава II), Младеж (Глава III) и Спорт (Глава IV). Всяка област е структурирана около три ключови действия: „Мобилност с учебна цел“ (Ключово действие 1), „Сътрудничество между организациите и институциите“ (Ключово действие 2) и „Подкрепа за разработването на политики и сътрудничество“ (Ключово действие 3). В областта Образование и обучение е включена също така и финансовата поддръжка на инициативата „Жан Моне“, която подкрепя преподаването, ученето и научните изследвания, свързани с европейската интеграция.
Предложеният от Комисията бюджет за бъдещата програма „Еразъм“ е 30 милиарда евро, което представлява увеличeние с повече от два пъти спрямо бюджета на текущата програма. Също така, допълнителният финансов принос в рамките на външните инструменти[5], с цел насърчаване на международното измерение на програмата, който съществува днес, ще продължава и при бъдещата програма.
II. Приоритети и инициативи в бъдещата програма
Комисията предлага акцентът на новата програма да бъде поставен върху разширяването на достъпа и засилването на социалното приобщаване. Програмата се стреми да засегне повече хора от различни възрасти и разнообразно културно, социално и икономическо положение, както и хората с по-малко възможности, включително хора с увреждания и мигранти. За тази цел, Комисията предлага да се увеличат и улеснят дейностите за мобилност на ученици, професионално учащи се и младежи чрез оптимизиране на нивото на безвъзмездните средства. По-високи степендии могат да бъдат предоставени на студентите и учащите се, които са с по-малко възможности и чийто достъп до програмата е възпрепятстван поради икономически трудности. Също така, предложено е да бъдат увеличени и възможностите за участие в мобилност за виртуално учене. Целта на програмата е да се даде възможност на около 12 милиона европейци да отидат на обучение извън държавата си.
Предложението на Комисията е да се включат в бъдещата програма и нов вид мобилности, като например мобилности в областта на спорта, които ще предоставят възможност на треньорите и учителите по спорт да участват в обучения в чужбина, но също така и мобилности в други области, между които земеделието и администрацията.
Предложената бъдеща програма се вписва също така в перспективата на Комисията да се работи за създаването на европейско пространство за образование[6]. Европейското пространство за образование подкрепя „Европа, в която ученето няма да бъде възпирано от границите. Континент, в който престоят в друга държава членка с цел обучение, учене и работа е обичайна практика, а владеенето на два други езика освен майчиния ще се е превърнало в правило. Континент, в който хората имат силно чувство за европейската си идентичност, за европейското културно наследство и неговото многообразие“. Една от основните акции за осъществяване на тази цел са „Европейските университети“.
Действието „Европейски университети“ има за цел да подпомогне за изграждането на мрежи от университети (алианси), установени в различни държави по програмата и да допринесе за международната конкурентоспособност на европейските университети. Така ще бъде дадена възможност на студентите да получат образователна степен, като съчетаят учене в няколко страни от ЕС и други държави по програмата.
Тази инициатива включва създаването на Европейски междууниверситетски кампус на висшето образование, при което студентите, докторантите и персоналът могат да се движат безпроблемно (физически или виртуално), за да учат, обучават, преподават, правят научни изследвания, работят или споделят услуги в някоя от партньорските институции. Това предполага да се създадат нови съвместни и гъвкави учебни програми за бакалавър, магистър и докторантура. Тези програми ще интегрират иновационни педагогики и използването на най-новите цифрови технологии. Инициативата поддържа и създаването на европейски екипи от академични учени, изследователи, предприятия и регионални участници.
Пилотната фаза на действието „Европейски университети“ започна по програмата „Еразъм+“ през 2019 г. с бюджет от 85 милиона евро, като всеки алианс получи около 5 милиона евро. 17 университетски сдружения, в които участват 114 висши учебни заведения от 24 държави членки и Норвегия, бяха избрани да станат първите „европейски университети“. За 2020 г. определеният бюджет за действието е 120 милиона евро. Това ще позволи създаването на 24 допълнителни алианси. Новата програма има за цел да продължава да подкрепя и развива новите и вече създадените алианси.
Комисията предлага също така приоритет на бъдещата програма да бъде подкрепата и улесняването на транснационалното и международното сътрудничество между организациите в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Това сътрудничеството има за цел да улесни движението на идеи и преноса на най-добри практики и експертен опит, да осигури допълнителни възможности на хората с повече ключови компетенции, да допринесе за намаляването на преждевременното напускане на училище и за признаването на придобитите чрез доброволческа дейност и неформално учене компетенции.
В своето предложение Комисията подкрепя финансирането на действието „Центрове за високи постижения в областта на професионалното образование“, чиято пилотната фаза ще бъде финансирана през 2020 г. по програмата „Еразъм+“. Действието цели да подкрепи създаването и развитието на транснационални платформи за сътрудничество. Платформите ще дадат възможност за партньорства между доставчиците на услуги в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) и съответните заинтересовани страни в даден икономически контекст. Високите постижения в областта на ПОО ще осигурят висококачествени умения и компетентности, които ще доведат до качествени работни места и възможности за кариерно развитие.
Предложената програма включва и нови дейности за укрепване на демократичното участиеи насърчаването на по-задълбочени знания и по-висока осведоменост за Европейския съюз. Тази дейност подкрепя активното участие в обществото на младите хора чрез финансиране на местни и транснационални инициативи, ръководени от младежи, и имащи за цел развиване на европейското съзнание и активното гражданство. Предложено е инициативата „Жан Моне“, която насърчава знанията за Европейския съюз, да бъде прилагана не само в областта на висшето образование, както е сега, но и в другите области на образованието и обучението.
Комисията предлага в бъдещата програма да се включи инициативата DiscoverEU[7], която дава възможност на 18 годишните европейци да се сдобият с безплатен ваучер, с който могат да пътуват до други държави на ЕС. За тази цел инициативата DiscoverEU трябва да бъде предвидена така, че да отговаря на целите и подходите на бъдещата програма „Еразъм“, и по-специално на тези, свързани с ученето и приобщаването. Пътуващите по DiscoverEU ще могат да използват различни възможности за обучение, практически и онлайн. Бюджетът, предвиден в предложението за новия регламент е 700 милиона евро за 7 години.
Предложението на Комисията подчертава също така и необходимоста от засилване на международното измерение (извън ЕС) на програмата. Акцент е поставен върху международната мобилност и сътрудничеството с трети държави, по-специално държави, обхванати от процеса на разширяване, съседни държави, индустриализирани страни и страни с бързо развиващи се икономики. Това сътрудничество има за цел да подкрепи институциите и организациите в Европа при справяне с предизвикателствата на глобализацията. В текущата програма международната мобилност съществува само в областта на висшето образувание и младежта. В бъдеще, предложено е тя да обхване и други области като ПОО.
III. Следващите етапи
Предложението за регламент за бъдещата програма „Еразъм“ подлежи на приемане по обикновената законодателна процедура на ЕС[8], след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Процедурата започна на 30 май 2018 когато Комисията внесе предложението в Съвета на ЕС и Европейския парламент.
На 26 ноември 2018 Съветът на ЕС прие позицията си (частичен общ подход) по предложението, оставяйки на страна бюджетните аспекти, тъй като окончателния бюджет ще зависи от постигнатото споразумение по следващата многогодишна финансова рамка[9]. Общият подход на Съвета позволява на Европейския парламент да придобие представа за позицията му по законодателното предложение, предоставено от Комисията.
Европейският парламент прие на първо четене на 28 март 2019 законодателна резолюция относно новата програма, предлагайки няколко съществени изменения, между които предложение за тройно увеличаване на настоящия бюджет[10].
Становища по предложението за Регламент бяха приети от Европейския икономически и социален комитет на 17 октомври 2018 г.[11] и от Комитета на регионите на 6 февруари 2019 г.[12]
За последния триместър на 2019 г. са насрочени тристранните разговори между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Комисията, които имат за цел постигането на временно споразумение по предложението за регламент. Постигнатото споразумение трябва да бъде одобрено от Съвета и Европейския парламент за да бъде прието предложението за регламент.
Новата европейска програма за образование, обучение, младеж и спорт е предвидена да започне да се прилага от 1 януари 2021 г.
***
[1] Авторът е служител на Европейската Комисия, Генерална Дирекция Образование, младеж, спорт и култура, служба Координация по Еразъм+. Всички изказани мнения са лични.
[2] Наименованието „Еразъм“ за новия програмен период 2021 г.-2027 г. е предложено от Комисията. Остава то да бъде възприето от Европейския Парламент и Съвета на ЕС.
[3] OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 50.
[4] COM/2018/367 final – 2018/0191 (COD).
[5] Инструмента за сътрудничество и развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство (ЕИС), Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави (ИП) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).
[6] Съобщение от 14 ноември 2017 г относно укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура СОМ(2017) 673 final.
[7] https://europa.eu/youth/discovereu_fr.
[8] Обикновената законодателна процедура е установена в член 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
[9] http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13943-2018-INIT/en/pdf.
[10] http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2019-0324_BG.pdf.
[11] ОВ С 62, 15.2.2019 г., стр. 194.
[12] ОВ С 168, 16.5.2019 г., стр. 49.