Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело K.H.K. (Запор на банкови сметки), C‑555/18, EU:C:2019:652

Преюдициалното запитване е отправено от Софийски районен съд (България) и с него се иска от Съда на ЕС да тълкува Регламент 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки[1] и по конкретно съдържанието на понятието „автентичен акт“ по смисъла на чл. 4, т. 10 от същия регламент.

В главното производство заявителят подава пред Софийски районен съд (СРС) заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу двама длъжници, която е издадена на 5 април 2018 г. Тъй като същата не е връчена на длъжниците поради неоткриването им на посочените адреси, СРС с разпореждане от 2 август 2018 г. указва на заявителя да предяви установителен иск за установяване на вземането си спрямо длъжниците (съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК). Това съдебно разпореждане е съобщено на заявителя на 3 август 2018. На 2 август обаче последният предявява искане за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки (ЕЗЗБС) на длъжниците в Швеция. Искането е препратено от ръководителя на гражданското отделение на състава от същия съд, отправил настоящото преюдициално запитване, с разпореждане да се произнесе по искането, като определя, че издадената заповед по член 410 от ГПК е автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014, и приема, че не са налице основания за образуване на отделно производство. Запитващата юрисдикция не споделя това тълкуване и сочи по-специално, че заповед по член 410 от ГПК, която не е влязла в сила, не представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014, тъй като съгласно член 415, ал. 5 от ГПК, ако заявителят не представи доказателство за предявен иск в посочения срок, заповедта трябва да бъде обезсилена. При тези обстоятелства СРС решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали заповед за изпълнение на парично задължение, която не е влязла в сила, като заповедта, предмет на главното производство, отговаря на характеристиките на автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014 и следователно дали заявителят е получил автентичен акт, който изисква длъжникът да заплати сумата по иска на кредитора, по смисъла на член 5, буква б) от същия регламент.

Предвид спецификата на заповедното производство по българското право, Генералният адвокат обръща специално внимание на процедурата и разглежда въпроси, които не са поставени с преюдициалното запитване.

Според него, от данните по главното дело не става ясно дали издадената заповед по 410 от ГПК е обезсилена към момента на подаване на заявлението за издаване на ЕЗЗБС, тъй като на заявителя е указано, че може да предяви установителен иска за вземането си, но липсват данни дали това е било направено. Ако, както по настоящото дело, заявителят не представи доказателства, че е предявил установителен иск за вземането си, съдът обезсилва заповедта за изпълнение на основание член 415, алинея 5 от ГПК.

Според Генералния адвокат, ако въпросната заповед е обезсилена, не е необходимо да се разглежда въпросът дали тя представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014. Ако обаче тази заповед не е обезсилена, тъй като според запитващата юрисдикция тя не е влязла в законна сила, то тогава на поставените въпроси следва да се отговори по същество. Според генералния адвокат заповедта по чл. 410 от ГПК не е автентичен акт по смисъла на Регламент № 655/2014, а представлява по-скоро решение по смисъла на същия регламент.

За да може даден акт да представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014, първо, трябва да бъде съставен или заверен в държава членка като автентичен акт, второ, автентичността на този акт трябва да бъде установена от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел, и трето, автентичността трябва да е свързана по-специално с подписа и съдържанието на акта. Всъщност заповедта за изпълнение на парично задължение не отговаря на третата характеристика по това определение, тъй като при положение че заповедта се издава без проверка относно основателността на претенцията, то тя няма как автентичността де свързана с нейното съдържание.

Въпреки, че констатира че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не представлява автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014, Генералният адвокат продължава анализа си относно изискването за изпълнителна сила по отношение на трите вида изпълнителни основания, въз основа на които може да бъде издадена ЕЗЗБС – съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт. Тълкуването на понятията, определящи изпълнителните основания може да засегне баланса между интересите на кредитора и интересите на длъжника. Според Генералния адвокат полученото от кредитора изпълнително основание трябва да има изпълнителна сила в държавата членка по произход, за да може се приеме, че кредиторът е получил изпълнително основание.

Следователно генералният адвокат стига до заключението, че следва да се даде отговор не на въпроса дали самият автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от Регламент № 655/2014 трябва да подлежи на принудително изпълнение, а по-скоро дали изпълнителното основание (съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт), което кредиторът трябва да притежава, за да се счита, че е получил инструмент, който изисква длъжникът да заплати сумата по иска му по смисъла на посочените по-горе разпоредби, трябва да бъде изпълняем или не.

Тълкуването, че полученото от кредитора изпълнително основание трябва да има изпълнителна сила в държавата членка по произход, не означава, че кредитор, който е получил изпълнително основание, което все още не е изпълнимо, не може да се възползва от този документ в производство за издаване на ЕЗЗБС. За този кредитор е по-лесно да убеди компетентния съд, че искът му по същество срещу длъжника вероятно ще бъде уважен. Освен това не е изключено, че в съответствие с член 12, параграф 1, втора алинея от Регламент № 655/2014 този кредитор ще бъде освободен от задължението да предостави гаранция. Нещо повече, за разлика от тълкуването в обратния смисъл, препоръчваното в заключението на Генералния адвокат разрешение не е пречка за компетентния съд да изиска от кредитора да обоснове fumus boni iuris на претенцията, посочена в изпълнителното основание, което все още не е изпълнимо, по-специално когато това изпълнително основание е било издадено единствено въз основа на едностранна декларация от страна на кредитора.

[1] Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (OB L 189, 2014 г., стр. 59).