Заключение на генералния адвокат Pitruzzella по дело Електроразпределение юг, C‑31/18, EU:C:2019:421
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд София-град в рамките на спор между операторът на електроразпределителната мрежа в югоизточна България и дружество, което стопанисва пристанище на концесия и което възнамерява да присъедини мрежата си директно към електропреносната мрежа и поради това да заплаща таксите за мрежовите услуги директно на оператора на тази мрежа.
В главния спор са замесени три страни:
- Дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) осъществява дейност по разпределение на електроенергия през разпределителни мрежи в югоизточна България.
- „БМФ Порт Бургас“ ЕАД с неговите обекти – пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток“, които са отдадени на концесия на БМФ от държавно предприятие. Обектите на БМФ се намират на територията, обхваната от лицензията на дружеството Електроразпределение Юг.
- „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ECO) – операторът на електропреносната мрежа в България и собственик на подстанцията за трансформиране на електроенергия „Рибари“, към която е присъединена електропроводна линия със средно напрежение (20 kV) с наименование „Ново пристанище“, към която пък са присъединени обектите на БМФ. Електропроводна линия „Ново пристанище“ е държавна собственост и е предоставена на БМФ в рамките на концесията на посочените по-горе пристанищни терминали.
През 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор, съгласно който Електроразпределение Юг осигурява на БМФ достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през тази мрежа. Въпреки това, тъй като счита, че обектът му е присъединен директно към електропреносната мрежа, през 2016 г. БМФ едностранно прекратява договора с ЕР Юг и сключва с ЕСО договори за достъп до електропреносната мрежа, за предоставяне на мрежови услуги и за пренос на електрическа енергия с цел снабдяване с електрическа енергия на обектите на БМФ. След обжалване от страна на ЕР Юг казусът стига до запитващата юрисдикция.
Запитващата юрисдикция отбелязва, че в настоящото дело е необходимо да се определи към коя електроенергийна мрежа — електроразпределителната или електропреносната — са присъединени обектите на БМФ и следователно на кой оператор това дружество трябва да заплаща таксите за мрежови услуги. Поради това запитващата юрисдикция счита, че от решаващо значение е да се определи критерият за разграничение между дейностите по пренос и разпределение на електрическа енергия, както и между понятията „електропреносна мрежа“ и „електроразпределителна мрежа“. Запитващата юрисдикция отбелязва също, че според националният законодател разграничителният критерии между двете мрежи е това на кого принадлежи собствеността върху електрическите съоръжения — дали на оператора на електропреносната или на оператора на електроразпределителната мрежа. По отношение на нивото на напрежение позицията на националния законодател обаче не е толкова ясна. От определенията по член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72[1] обаче следвало, че според законодателя на Съюза единственият релевантен критерий бил нивото на напрежението на транспортираната електрическата енергия.
Преди да разгледа поставените от запитващата юрисдикция въпроси по същество, генералният адвокат припомня целите, заложени с директива 2009/72 и прави анализ на практика на Съда на ЕС в тази връзка. Генералният адвокат заключава, че според Съда на ЕС единствено напрежението на електроенергията представлява критерий за разграничение между преноса и разпределението и релевантен критерий за определяне дали дадена мрежа е преносна или разпределителна по смисъла на тази директива. Този извод идва от изведените от Съда определения на понятията „преносна мрежа“ и „разпределителна мрежа“. От една страна, Съдът определя преносната мрежа като свързана мрежа, която служи за транспортиране на електроенергията със свръхвисоко и високо напрежение, предназначена да бъде продадена на крайни потребители или на разпределители, а от друга страна, определя разпределителната мрежа като мрежа, която служи за пренос на електроенергия с високо, средно или ниско напрежение, предназначена да бъде продадена на потребители на едро или на крайни потребители.
В същото време разграничението между дейността по пренос (и преносната мрежа) и дейността по разпределение (и разпределителната мрежа) на електроенергия е важно, тъй като Директива 2009/72 предвижда различни правни режими за преноса и разпределението, както и различни отговорности за операторите на съответните мрежи. Това означава че е необходимо това разграничение да има еднакво значение във всички държави членки. Следователно държавите членки не могат да предвиждат в националната си правна уредба допълнителни критерии за разграничение на електропреносна от електроразпределителна мрежа. Независимо от това Директива 2009/72 оставя на държавите членки известна свобода на действие при прилагането на тези понятия, при условие че не се засягат целите, преследвани от Директивата.
Що се отнася до изискването по чл. 88, ал.1 от Закона за енергетиката, операторите на електроразпределителните мрежи да са собственици на тези мрежи, генералният адвокат счита, че тази разпоредба сама по себе си не противоречи на Директива 2009/72, но прилагането на това допълнително изискване не трябва да пречи на постигането на преследваните от Директивата цели, което националната юрисдикция трябва да установи конкретно във всеки отделен случай.
Във връзка с втория преюдициален въпрос Генералният адвокат заключава, че от тълкуването на член 2, точки 3—6 от Директива 2009/72 следва, че потребителите на електроенергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно винаги да се третират като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, а националната юрисдикция, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства от правна и фактическа страна, трябва да прецени дали тези клиенти са присъединени към електрическа подстанция, която е част от преносната мрежа, или са присъединени към разпределителната мрежа, независимо от собствеността върху съоръжението, към което клиентите са присъединени. В първия случай този потребител трябва да се счита за клиент на оператора на електропреносната мрежа, докато във втория случай той трябва да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа.
[1] Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, ОВ L 211, 2009 г., стр. 55.