Обзор

 

В периода 1 ноември 2018 г. – 30 април 2019 г. български юрисдикции са отправили 11 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (01.11.2018 – 30.04.2019)
Върховен административен съд	2
Специализиран наказателен съд	3
Софийски градски съд	2
Административен съд Хасково	1
Административен съд Варна	1
Окръжен съд Видин	1
Районен съд Хасково	1

 

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

 

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (01.11.2018 – 30.04.2019)
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси	3
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси	3
Сближаване на законодателствата	2
Вътрешен пазар – Приципи	1
Свободно движение на работници	1
Митнически съюз	1

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

Дело C-555/18, K.H.K.

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Заявител: K.H.K.

Длъжници: B.A.C., E.E.K.

Преюдициални въпроси

1. Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на чл. 4, § 10 от Регламент (ЕС) 655/2014¹ на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година?
2. Ако заповедта по чл. 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по чл. 410 от ГПК, по реда на чл. 5, б „а“ от Регламент (ЕС) 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година?
3. Ако заповедта по чл. 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година, при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?

____________

¹ Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (OB 2014, L 189, стр. 59)

 

Дело C-629/18, Ryanair.

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страни в главното производство

Ищци: EN, FM, GL

Ответник: Райанеър Дезигнейтид Активити Къмпъни

Преюдициален въпрос

Допустимо ли е по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 1215/2012¹ г. на Европейския парламент и на Съвета да се учреди изборна подсъдност чрез споразумение, сключено преди възникване на спора, за разглеждане на искове, основани на Регламент (ЕО) 261/2004² г. на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

____________

¹ Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB 2012, L 351, стр. 1)

² OB 2004, L 46, стр. 1; Специално българско издание: глава 7, том 12, стр. 218

 

Дело C-647/18, Corporate Commercial Bank, en liquidation.

Запитваща юрисдикция

Окръжен съд – Видин

Страни в главното производство

Ищец в главното производство: „Корпоративна търговска банка“ АД

Ответник в главното производство: „Елит Петрол“ АД

Преюдициални въпроси

11. i) Дали защитената в чл. 2 от ДЕС ценност „правова държава“ следва да се тълкува в смисъл, че националният законодател е длъжен при приемането на законите в държава членка да се подчинява на правните принципи и критериите, които характеризират „правовата държава“, развити и посочени в практиката на Съда на Европейския съюз и в Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава от 11.03.2014 г., Страсбург?
12. ii) Следва ли ценността „правова държава“, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект? В конкретния случай националната норма с обратна сила прогласява, че вписаните в регистрите заличавания на обезпечения, учредени в полза на „КТБ“АД/н/, са нищожни и създава правна несигурност, като повелява, че смятаните за заличени обезпечения са противопоставими от „КТБ“АД/н/ на всяко трето лице по силата на закона, независимо от това, че задълженията, за които са учредени тези обезпечения, са погасени.

iii)    Съдът се нуждае от тълкуване, може ли директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ“АД/н/, нарушава ценността „правова държава“ и горепосочените принципи, на които същата се основава?

1. iv)    Кои са критериите и условията, които националният съдия следва да приложи, когато извършва тълкуване дали ценността „правова държава“ по чл. 2 ДЕС допуска приемане на национална разпоредба като § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност?
2. v)    Чл. 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки, следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни норми, които да създават несигурност в гражданския и търговски оборот, както и такива, които предрешават изхода по висящи правни спорове?
3. i) Съдът се нуждае от разяснение дали приложимите разпоредби на чл.7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/848¹ на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. във връзка с чл. 2 от ДЕС относно производството по несъстоятелност могат да се тълкуват систематично във връзка с основните права по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата?
4. ii)    Ако се приеме, че посочените разпоредби на правото на ЕС следва да бъдат тълкувани във връзка с правата по Хартата, то допустимо ли е прилагането на правата в производство по несъстоятелност, образувано в държава – членка, и дали визираната в тях защита следва да бъде тълкувана в смисъл, че не допуска национална норма, която извънредно преурежда обществените отношения в полза на конкретно посочен от законодателя кредитор на несъстоятелността с обратна сила?

iii) Разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност, тълкувани във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата изключват ли прилагането на национална правна норма, с която ретроактивно се прогласяват вписаните в регистрите заличавания на обезпечения на „КТБ“АД/н/ за нищожни, а „възкръсналите“ в полза на „КТБ“АД/н/ обезпечения за ех lege противопоставими на всяко трето лице, така че да се засегнат правата на останалите кредитори и да се промени редът, по който се удовлетворяват в производството по несъстоятелност?

1. iv) Разпоредбата на чл. 7, параграф 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност може ли да се тълкува във връзка с правата по чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата в смисъл, че не допуска в образувано производство по несъстоятелност да се приемат под условие вземания на конкретно визиран от законодателя кредитор („КТБ“ АД /н/), ако към момента на предявяването им, вземанията на този кредитор са погасени изцяло чрез прихващане и има висящи съдебни спорове за отмяна на прихващанията, които не са приключили? Ако условието, под което същият кредитор предявява вземанията си в несъстоятелността, е прихващанията, с които са погасени вземанията му, да бъдат обявени от националния съд за недействителни, то допуска ли правото на справедлив съдебен процес по чл. 47, параграф 2 от Хартата норма на националното законодателство, която с обратна сила променя предпоставките за валидно извършване на прихващанията, като по този начин предрешава изхода на висящите съдебни спорове за отмяна на прихващанията, респективно приемането на вземането в производството по несъстоятелност?
2. v) Съдът се нуждае от тълкуване може ли директно да се позове и приложи разпоредбите на чл. 7, параграф 2, буква „з“ и чл.8 от Регламент (ЕС) № 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разпоредбите на чл. 17, параграф 1, чл. 20 и чл. 47, параграф 2 от Хартата, ако установи, че нормите на националното законодателство, които служат, като основание за приемане на вземането на „КТБ“АД/н/ под условие и/или обуславят сбъдването на условието, под което е предявено вземането, противоречат на норми от правото на ЕС.
3. Дали разпоредбата на чл. 77 от Директива 2014/59/ЕС² следва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национален закон, който с обратна сила променя предпоставките за извършване на прихващане на насрещни вземания и задължения с кредитна институция, която е в производство за възстановяване или преструктуриране, с което националният закон предрешава изхода на висящи съдебни спорове за отмяна на извършените прихващания с такава кредитна институция ?

____________

¹ OB 2015, L 141, стр. 19

² Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП (OB 2014, L 173, стр. 190)

 

Дело C-652/18, Mitnitsa Burgas

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Хасково

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационно производство: SZ

Ответник в касационно производство: Митница Бургас

Преюдициален въпрос

Дали нормите на чл.9, пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005г.¹ на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността и на чл.49 пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази на чл.20 ал.1 от Валутния закон, която за нарушение на задължението за деклариране по чл.3 от същия регламент, наред с наказанието глоба по чл.18 ал.1 от Валутния закон в размер от 1000 лева до 3000 лева, допълнително предвижда като кумулативна санкционна мярка и пълно отнемане на недекларираната сума, независимо от произхода и предназначението й.

____________

¹ OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238

 

Дело C-655/18, Schenker

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Касатор: Митница Варна

Ответник: „Шенкер“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл.242, пар.1, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013¹ на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза да се тълкува в смисъл, че кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, при обстоятелствата на конкретния случай, представлява отклонение от митнически режим складиране, вследствие на което да възникне основание за налагане на имуществена санкция за митническо нарушение на титуляра на разрешението.
2. Има ли характер на административна санкция по смисъла на чл.42,пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза присъждане на равностойността на стоките предмет на митническо нарушение – отклонение от режим „митническо складиране“ и допустима ли е национална правна уредба, която да го регламентира , едновременно с налагането на имуществена санкция. Отговаря ли тази правна уредба на въведените критерии в чл.42, пар.1 , изр.2 от Регламента за ефективност, пропорционалност и възпиране на санкциите за неспазване на митническото законодателство на Съюза.

____________

¹ OB 2013, L 269, стр. 1

 

Дело C-688/18, Spetsializirana prokuratura

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страни в главното производство

TX и UW

Преюдициалeн въпрос

Ще бъде ли нарушено правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес по чл.8 ал.1 и ал.2 вр съобр.35 и съобр. 44 от Директива 2016/343¹ , ако е проведено едно от съдебните заседания по наказателно дело в отсъствието на обвиняемия, като последният е бил редовно призован, бил е надлежно уведомен за последиците от своето неявяване, бил е защитаван от избран от него адвокат – в следните случаи:

а)    не се е явил поради зависеща от него причина (а именно е взел решение да не участва в това конкретно съдебно заседание);

б)    не се е явил поради независеща от него причина (а именно заболяване), ако след това е уведомен за извършените в негово отсъствие действия и е взел информирано решение, с което:

–    е заявил, че не оспорва законността им на основание своето неявяване и не желае да се преповторят в негово присъствие;

–    е заявил, че желае да вземе участие в тези действия, като съдът е извършил допълнителен разпит на посоченото от него лице, при което е дал пълноценна възможност на обвиняемия да участва.

____________

¹ Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство

OB 2016, L 65, стр. 1

 

Дело C-704/18, Spetsializirana prokuratura

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страни в главното производство

LD, ME, NF, OG, PH и RI

Преюдициален въпрос

Чл. 267 ДФЕС следва ли да се тълкува като оправомощаващ националния съд да остави без приложение преюдициално заключение, в рамките на главното дело, по което то е постановено, като се позове на фактически обстоятелства, които са били взети предвид от Съда, когато е постановил преюдициалното заключение.

 

 

Дело C-762/18, Varhoven kasatsionen sad na Republika Bulgaria

Запитваща юрисдикция

Районен съд Хасково

Страни в главното производство

Ищец: QH

Ответник: Върховен касационен съд на Република България

Преюдициални въпроси

1. Трябва ли член7, параграф1 от Директива 2003/88/ЕО¹ на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член7, параграф2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?

____________

¹OB 2003, L 299, стр. 9; Специално българско издание: глава 5, том 7, стр. 3

 

Дело C-5/19, Оvergas Mrezhi и Balgarska gazova asotsiatsia

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Оспорващи: „Овергаз Мрежи“ АД, Сдружение с нестопанска цел „БЪЛГАРСКА ГАЗОВА АСОЦИАЦИЯ“

Ответник: Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)

Преюдициални въпроси

1. Допускат ли чл.36 и чл. 38 от Хартата на основните права в Европейския съюз и чл. 3 от Директива 2009/73/ЕО¹ на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, национална мярка като процесната, предвидена в чл. 35 от Закона за енергетиката и доразвита в чл. 11 от Наредба № 2 от 19.03.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за регулиране на цените на природния газ, която предвижда поемането изцяло от клиентите на финансовата тежест, свързана със задълженията към обществото, наложени на енергийните предприятия, като се има предвид, че:

а)    икономическата тежест, произтичаща от задължения към обществото, не засяга всички енергийни предприятия;

б)    цената на задълженията към обществото се поема основно от крайните клиенти, които не могат да я обжалват, макар и те да купуват природен газ по свободни цени от крайните снабдители;

в)    липсва разграничение на икономическата тежест от изпълнение на задълженията към обществото, която поемат различните видове клиенти;

г)    липсва срок за прилагане на тази мярка;

д)    изчисляването на стойността на задълженията към обществото се извършва въз основа на метода на отчитане на разходите, по прогнозен модел.

2. Допуска ли чл. 3 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, предвид и съображения 44, 47, 48 и 49 от нея, национална разпоредба като тази на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за нормативните актове, която освобождава КЕВР от задълженията по чл. 26-28 от Закона за нормативните актове и в частност от задълженията при изработване на проект за подзаконов нормативен акт да зачита принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, да провежда обществени консултации с гражданите и юридическите лица, да публикува предварително проекта, ведно с мотивите към него, както и да изложи мотиви, включително за съответствие с правото на Европейския съюз?

____________

¹ OB 2009, L 211, стр. 94

Дело C-8/19 PPU, RH[2]

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

RH

Преюдициални въпроси

1. Съответна ли е на чл. 267 ДФЕС и чл.47 ал.2 от Хартата такова тълкуване на националния закон – чл. 489 ал.2 НПК – което задължава запитващата юрисдикция, въпреки че е задала преюдициално запитване относно законността на задържане под стража в наказателно производство, вместо да изчака да получи отговор от Съда, направо да се произнесе относно тази законност.

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:

2.1. Въз основа на последното изречение на съображение 16 от Директива № 343/2016¹ , следва ли националният съдия така да тълкува националното си право, че преди да вземе решение за продължаване на предварителното задържане, той “трябва първо да се увери, че съществуват достатъчно елементи на уличаващи доказателства…за да бъде обосновано съответното решение”.

2.2. При аргументирано и сериозно оспорване от защитата именно на тези “достатъчно елементи на уличаващи доказателства”, дължи ли се отговор от националния съдия, съобразно изискването на чл. 47 ал.1 от Хартата за осигуряване на ефективно правно средство за защита в рамките на съдебния контрол върху продължаване на задържането.

2.3. Ще бъде ли нарушен чл.4 вр чл.3 от Директивата, както е разтълкуван в С-310/18, ако националният съд, при взимане на решението си за продължаване на предварително задържане, се мотивира съобразно практиката на Съда по ЕКЧП по чл. 5 ал.1 б.”с” ЕКЧП – а именно установи наличието на доказателства в подкрепа на обвинението, които по своето естество “може да убедят един независим наблюдател, че лицето може да е извършил деянието” и по чл. 5 ал.4 ЕКЧП – а именно като ефективно и реално се произнесе но възраженията на защитата, свързани със законността на задържането под стража.

____________

¹ Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB 2016, L 65, стр. 1)

 

Дело C-76/19 Директор на Териториална дирекция Югозападна Агенция „Митници“

 

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: Директор на Териториална дирекция Югозападна Агенция „Митници“, правоприемник на Митница Аерогара София

Ответник в касационното производство: „Къртис-Балкан“ ЕООД

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93¹ да се тълкува в смисъл, че урежда самостоятелно основание за корекция на митническата стойност чрез прибавяне към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки на роялти такси, независимо от правилото на член 157 от Регламент 2454/93?
2. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда две алтернативни хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите, каквито са процесните, се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, и втората, когато роялти таксите се отнасят до други дейности или услуги след вноса?
3. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда три хипотези на корекции на митническата стойност, а именно: едната, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им; втората, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други дейности или услуги след вноса; третата, когато роялти таксите се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до други дейности или услуги след вноса?
4. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че допуска корекция на митническата стойност винаги когато е установено, че заплатените роялти такси се отнасят за дейности и услуги след вноса на остойностяваните стоки, каквито са предоставяните от американското дружество на българското дружество в конкретния случай (свързани с производството и управлението), независимо от това дали са налице предпоставките за извършване на такава корекция, регламентирани в член 157 от Регламент 2454/93?
5. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че урежда специфичен случай на корекция на митническата стойност по реда и при наличието на предпоставките, регламентирани в член 157 от Регламент 2454/93, при който единствената особеност е тази, че роялти таксата е свързана само частично с остойностяваните стоки, а последното налага тя да се разпредели пропорционално?
6. Следва ли член158, параграф 3 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че е приложим и тогава, когато купувачът плаща хонорар или лицензионна такса на трето лице?
7. Ако отговорите на предходните два въпроса са положителни, в хипотезата на пропорционално разпределяне на лицензионната такса на основание член158, параграф 3 от Регламент 2454/93, следва ли да се преценява от съда наличието на двете предпоставки, регламентирани в член 157, параграф 2, а именно роялти таксата задължително да е свързана с внасяните стоки, макар и частично, и да е условие за продажбата им, съответно при тази преценка следва ли да се съобрази правилото на член 160, според което условията на член 157, параграф 2 са налице, ако продавачът или свързано с него лице изисква от купувача да извърши това плащане?
8. Следва ли член160 от Регламент 2454/93 да се приема за относим само към основното правило на член 157 от Регламент 2454/93, когато лицензионните и роялти такси са платени на трето лице и са свързани изцяло с остойностяваните стоки, или е приложим и в случаите, когато тези лицензионни или роялти такси са свързани само частично с внесените стоки?
9. Следва ли член160 от Регламент 2454/93 да се тълкува в смисъл, че под свързаност между лицензодателя и продавача има предвид случаите, при които лицензодателят е свързан с купувача, тъй като осъществява спрямо купувача пряк контрол, надхвърлящ контрола за качество, или следва да се тълкува в смисъл, че свързаността между лицензодателя и купувача, описана по-горе, не е достатъчна, за да обоснове свързаност (непряка) между лицензодателя и продавача, особено ако последният отрича цените по поръчките от купувача за внасяните стоки да зависят от заплащането на роялти таксите, както и отрича лицензодателят да е в положение оперативно да насочва или да извършва ограничаване на действията му?
10. Следва ли член160 от Регламент 2454/93да се тълкува в смисъл, че допуска да бъде извършена корекция на митническата стойност само когато са изпълнени двете условия, регламентирани в член 157 от Регламент 2454/93, а именно лицензионното отчисление, което се плаща на трето лице, да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки, и допълнително е изпълнено условието продавачът или свързано с него лице да изисква от купувача да извърши плащането на лицензионното отчисление?
11. Следва ли изискването на член157, параграф 2, първо тире от Регламент 2454/93 – лицензионното отчисление да е свързано с оценяваните стоки – да се счита изпълнено, когато е установена косвена връзка между него и внасяните стоки като тази в конкретния случай, а именно, когато остойностяваните стоки представляват компоненти, влагани в краен лицензиран продукт?

____________

¹ Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, OB 1993, L 253, стр. 1; Специално българско издание: глава 2, том 7, стр. 3

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.

[2] Определение на Съда от 12 февруари 2019г.