Решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, EU:T:2018:922
Димитър Манолчев[1]
- Въведение
През 2013 г., въз основата на доклад на Европейската комисия (ЕК или Комисията), съдържащ резултатите от проучване на фармацевтичния сектор на вътрешния пазар[2], на информацията получена от различни национални органи за защита на конкуренцията и на информацията събрана чрез извършени проверки на място съгласно член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 в ключови предприятия във фармацевтичната индустрия, Комисията приема серия от решения, с които установява нарушения на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Сред тези решения е това по делото Servier[3]. Обект на анализ в настоящата статия е именно това дело. За целта първо ще бъдат представени накратко сравнително комплексната фактическа обстановка по него, както и мотивите на решението на ЕК, след което специално внимание ще бъде обърнато на съдебния контрол, осъществен от Общия съд.
- Административното производство на ЕК по дело Servier (Периндоприл – AT. 39612)
В делото Servier, Комисията разглежда, от една страна, пет патентни споразумения между това дружество и пет производители на генерични продукти в периода между 2005 г. и 2007г. и, от друга страна, придобиването от Servier през 2004 г. на технология с цел да се забави пускането на генерични продукти на пазара за периндоприл.
Периндоприлът е лекарствен препарат, инхибитор на ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ), използван за лечение на сърдечносъдови заболявания като високо кръвно налягане. Периндоприлът е най-успешният продукт на Servier с годишни продажби в световен мащаб за 2006 г. и 2007 г., надхвърлящи 1 милиард щатски долара.
Комисията прави проучване с цел да установи дали през периода 2001—2005 г Servier[4] е изготвило, актуализирало и приложило стратегия за предотвратяване на пускането на пазара на генерични продукти, което се е наложило поради изтичането на патента на Servier за активната му съставка.
Според решението на Комисията, пускането на пазара на генерични продукти на основата на периндоприл би довело до две важни промени на пазара. Това са, първо, значително намаление на цените (до 90 %) и второ, съществени измествания на обема на производство от дружеството-създател на продукта, към дружествата за генерични продукти.
Доказателствата, които Комисията проучва показват, че Servier е изготвило стратегия за продължаване на изключителното си право по отношение на периндоприла.
Конкретно, през 2004 г. Servier е закупило от конкурента си Аzad технология за производство на периндоприл, като постига така изтеглянето от пазара на сериозен източник на конкуренция, при това чрез подход, който надхвърля обичайно противопоставяне на конкуренти (конкурентна игра) и не съответства на законен способ за защита на неговата интелектуална собственост. Впоследствие Servier също така е подновило своите патенти и е започнало съдебни спорове за нарушение на патенти срещу конкурентите си, производители на генерични лекарствени продукти, макар тези конкурентни да са могли основателно да смятат, че техните продукти на основата на периндоприл не нарушават патентите на Servier и/или че срокът на патента на Servier вече е бил изтекъл.
Между 2005 г. и 2007 г. Servier е сключило пет патентни споразумения, по които е предоставило значителни финансови стимули на производители на конкуренти генерични лекарствени продукти. Тези стимули са били най-често под формата на директни плащания, чийто общ размер е приблизително 90 милиона евро, а в случая с Кrka това е станало под формата на споразумение за разпределяне на пазара. Според ЕК, петте патентни споразумения са възпрепятствали пускането на пазара на разработен генеричен лекарствен продукт преди загубата на спорните патенти и са прекратили редица правни спорове относно валидността на един от патентите, който впрочем е бил по-късно анулиран и описан от съд в Обединеното кралство като „вид патент, който може да създаде лошо име на патентната система“.[5]
Комисията приема, че споразуменията за уреждане на патентни спорове попадат в обхвата на правото на конкуренцията на ЕС.
В своята оценка Комисията взима предвид икономическия и правен контекст, довел до сключването на споразумението, неговото действително съдържание и цели, както и субективните намерения на всяка страна.
Така, що се отнася до целта, за да определи дали всяко споразумение има за цел да ограничи конкуренцията, Комисията приема, че генеричните и оригиналните лекарства са потенциални конкуренти, като предприятията за генерични лекарства поемат по силата на въпросните споразумения задължение да ограничат за определен срок и територия усилията си да пуснат на пазара своя продукт.
Комисията подчертава във връзка с това, че сходни практики на “купуване”[6] на конкуренцията (“buying off of competition”) вече са били определени от Съда на ЕС[7] като ограничения на конкуренцията с оглед на целта.
Отделно, що се отнася до субективните елементи, взети предвид от ЕК, това са: първо, ограниченията или са траели през целия срок на действие на патента, а когато не са покривали целия срок, това не е било пречка Servier да предизвика съдебна процедура в случай на независимо пускане на пазара на съответните генерични лекарствени продукти след изтичането на споразумението. Второ, в повечето споразумения “цената“, която Servier е заплатило на производителите на генерични лекарствени продукти, е съответствала на евентуалната им печалба от продажбата на генеричните лекарства. Трето, ограниченията в някои споразумения дори са надхвърляли това, което Servier би могло да получи при евентуален положителен резултат в съдебните спорове, за нарушени патенти.
Въз основа на горепосочения анализ на всяко отделно споразумение, Комисията е установила, че нарушенията може да се определят като ограничения на конкуренцията с оглед на целта (заложена в самите тях).
Що се отнася до установяването на господстващо положение на пазара, Комисията приема, че съответният пазар е този на периндоприл в Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Полша. Тя приема, че въпреки наличието на известна степен на функционална заместимост между периндоприла и други инхибитори на АСЕ при пациенти, които ги употребяват за първи път, той представлява индивидуален пазар. Това заключение се основава на следните факти: непренебрежима степен на разлика между периндоприла и други лекарствени препарати, добра поносимост на периндоприла, големи разходи за смяна (поради свързаните с това рискове пациентите често държат на успешния лекарствен препарат), засягащи основната част от пациентите на периндоприл, лоялност на предписващите лекари (които често предписват лекарствения продукт, който се е оказал успешен при предишните им пациенти), регулаторна рамка, предпазваща периндоприла от конкурентен натиск през годините, и фактът, че натискът върху цената на периндоприла от страна на генеричните лекарствени продукти е с няколко пъти по-голям от упражнявания от алтернативни лекарства.
Според ЕК Servier има господстващо положение на пазара през периода, започващ от 2000 г. и завършващ между 2007 г. и 2009 г. (в зависимост от специфичния национален пазар).
В решението се определя също така пазарът за технологиите за производство на АЛС за периндоприл, като ЕК установява че Servier е имал също така господстващо положение на този пазар поне през периода 2001—2007 г.
Така, що се касае до нарушението по член 102 от ДФЕС, в решението си ЕК установява, че Servier е злоупотребявало със своето господстващо положение чрез прилагане на стратегия за отстраняване, състояща се от редица операции. Стратегията на Servier за отстраняване е имала за цел премахване на най-сериозните източници на конкуренция. По отношение на придобиването на технология ЕК установява, че технологията на Аzad за производство на АЛС, незащитена от патентите на Servier, е давала потенциална възможност и е представлявала потенциален източник на конкуренция на пазара за АЛС и на пазара за крайния продукт.
Оказва се, че според събраните данни, придобитата технология не е била никога използвана от Servier. Доказателствата сочат, че тя е била част от „защитния механизъм“ на Servier. Придобиването от страна на Servier е отстранило важен източник на потенциална конкуренция. Така, конкуренцията не е била отстранена поради достойнствата на технологията на Servier, а чрез директно придобиване. Това е нарушило конкурентната структура на пазарите на периндоприл, установени от Комисията, и е допринесло за вероятното възпиращо въздействие на стратегията на Servier за затваряне на пазара, като е затруднило или забавило пускането на пазара на генерични продукти.
Придобиването на технологията е било допълнено от Servier с последвалото сключване на пет патентни споразумения, които са били в състояние да защитят позицията на Servier на пазара, като са се отклонили от конкуренцията, основана на качествата на продукта, и са допринесли за общото въздействие на единното и продължавано нарушение от Servier на член 102 от ДФЕС.
ЕК заключава в своето решение, че последователните и целенасочени действия на Servier при изкупуването на потенциални източници на конкуренция чрез придобиване на интелектуална собственост и сключването на патентни споразумения се отклоняват от конкуренцията, основана на качествата на продукта.
Според ЕК, твърденията на Servier за повишаване на ефективността във връзка с придобиването на технология и патентните споразумения не са били аргументирани и не отговарят на условията за обективно обосноваване на такова поведение.
Що се касае до времетраенето на нарушението, стратегията на Servier за отстраняване, изпълнена чрез посочените операции, извършени в период от 27 месеца, представлява следователно единично и продължавано нарушение на член 102 от Договора през периода 2004—2009 г. на пазара на съединения на периндоприла в Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Полша, както и на пазара на ЕС за технология за производство на АЛС за периндоприл. За нито един от съставните елементи на решението не е установено, че представлява изолирано нарушение на член 102 от Договора.
- Исканията на жалбоподателите и правните основания и доводи в подкрепа на жалбата им пред Общия съд
На 21 септември 2014 Servier обжалва решението на Комисията пред Общия съд. В подкрепа на жалбата си дружеството излага седемнадесет правни основания.
В тази част (3) ще обобщим всички правни основания представени от страните, като следващата (4) ще бъде фокусирана над ключовите въпроси, разтълкувани от Общия съд, при разглеждането на доводите, изложени от страните.
Първото и второто правно основание са изведени от процесуални нарушения: от една страна, жалбоподателите изтъкват, че след като е заявила публично, след секторния си анализ, че въпросният пазар бил опорочен, Комисията се е стремяла на всяка цена да потвърди този извод в решението си, дори чрез изопачаване на фактите. От друга страна, според жалбоподателите, консултативният комитет по ограничителни практики и господстващо положение, чието становище е задължително преди вземането на всяко решение на Комисията в съответствие с член 14 от Регламент (ЕО) № 1/20031, не бил свикан своевременно и представителите само на три държави членки били присъствали на заседанието на посочения комитет.
Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на ефективни правни средства за защита, тъй като Комисията е изпратила на жалбоподателите решение от 919 стр., без да отчете ограниченията по отношение на времето и формата, които трябва да се спазят при подаването на жалба.
Четвърто до дванадесето правно основание са изведени от грешки в преценката и грешки при прилагане на правото, като според Servier, Комисията неправилно е квалифицирала приятелските споразумения с Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin като нарушения на член 101 ДФЕС.
Жалбоподателите изтъкват в частност, че за да квалифицират споразуменията като ограничение с оглед на целта, Комисията се е опряла на фактори, определени толкова широко, че били неотносими за разграничаване на законните споразумения от антиконкурентните споразумения. Факторите са наличието на плащания, подтикващи производителя на генерични лекарствени продукти да постигне споразумение, като се откаже от каквато и да било търговска печалба и ограничението на търговската свобода на производителя на генерични лекарствени продукти и потенциална конкуренция между страните.
Освен това, според Servier, Комисията изопачава целта и контекста на споразуменията, като изключва в частност наличието на сериозни технически и нормативни затруднения, които възпрепятстват производителите на генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара, както и съществуването на паралелни спорове. Накрая, анализът на ефекта от споразуменията бил опорочен от противоречия в мотивите и от факта, че Комисията не е представила реалистичен сценарий на нарушението.
Всъщност, Servier твърди, че обжалваното решение почива изцяло на анализ ex ante на хипотетични резултати, който възпроизвежда почти напълно анализа ѝ за нарушението с оглед на целта, и води до извод за наличие на антиконкурентни ефекти въпреки липсата на каквото и да е реално въздействие (ефект) върху пазара.
Тринадесетото правно основание е изведено при условията на евентуалност от грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като според Servier, Комисията изкуствено е квалифицирала споразуменията с и Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin като пет отделни нарушения.
Четиринадесетото правно основание е изведено от явна грешка в преценката и от грешка при прилагане на правото. Според жалбоподателите Комисията неправилно и изкуствено е ограничила съответния пазар на крайни продукти единствено до молекулата на периндоприла, изключвайки останалите петнадесет достъпни на пазара инхибитори на конвертиращия ензим.
Петнадесетото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото Комисията неправилно е приела наличието на господстващо положение на жалбоподателите на съответния пазар. Жалбоподателите изтъкват, че този извод на Комисията произтича от изкуственото ограничение на съответния пазар само до периндоприла.
Шестнадесетото правно основание е изведено от явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията неправилно е квалифицирала жалбоподателите като предприятия с господстващо положение на пазара на „технологията“. Жалбоподателите изтъкват, че Комисията е определила недостатъчно ясно и при всички случаи погрешно, пазар на „технологията“ нагоре по веригата, който само възпроизвеждал пазара на крайните продукти, и неправилно е приела, че Servier заема господстващо положение на този хипотетичен пазар.
Последното седемнадесето правно основание е изведено от грешка в преценката и грешка при прилагане на правото. В него Servier твърди, че Комисията неправилно е приела, че жалбоподателите са извършили злоупотреба с господстващо положение като са сключили приятелски споразумения и като са придобили зараждаща се технология от европейско малко или средно предприятие. По този начин Комисията била приложила едновременно членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС към едни и същи факти.
- Ключови въпроси, разтълкувани от Общия Съд
4.1. Принципът на потенциална конкуренция
Според Общия съд[8], едно дружество е потенциален конкурент, ако съществуват реални и конкретни възможности то да навлезе на пазара и да се конкурира с вече установените дружества, следвайки икономически жизнеспособна и дългосрочна стратегия, и ако не са налице непреодолими за него бариери за навлизането му на пазара (параграф 318).
Общият съд разглежда по-конкретно дали съществуването на патенти и задължението на генеричните производители да получат разрешение за пускане на пазара (комерсиализация) биха представлявали непреодолими бариери за навлизане на конкретния пазар[9]. Съдът, правейки препратка към дело T-472/13, Lundbeck/Commission[10], установява че потенциална конкуренция би съществувала в хипотеза, при която макар даден патент да не е изтекъл и неговата валидност да се презюмира, това не би попречило на конкуренти, при обичайния пазарен риск, да лансират генеричните си продукти.[11]
Внимание трябва да се обърне на позицията на Общия съд (параграфи 360 и 361 от решението) във връзка със значението на валидността на даден патент. Според Общия съд, валидността на един патент, сама по себе си, не изключва, ipso facto (или по силата на очевидния факт) потенциалната конкуренция от пазара, освен ако не е в комбинация с ясно изразено нарушение на патента от конкурентен генеричен продукт. Съдът потвърждава така, че ако производителите на генерични продукти имат възможността да оспорят валидността на дадените патенти, те не биха представлявали непреодолима бариера за навлизането на продуктите им на пазара.[12]
Общият съд също така заключава, че е било достатъчно ЕК да установи съществуването на молба за получаване на разрешение за комерсиализация, за да приеме, че е налице потенциална конкуренция. Според него, активното поведение на производител на генерични лекарства в процеса по кандидатстване за разрешение за комерсиализация може да е достатъчен показател, че дадения производител упражнява конкурентен натиск върху вече съществуващите производители на пазара. По този начин, според Общия съд, тежестта на доказване се измества върху последните, които трябва да докажат че проблеми, породили се по време на процеса на кандидатстване, са предотвратили получаването на разрешение за комерсиализация.[13]
4.2. Забранените споразумения
Следвайки подхода от решението си от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия (T‑472/13, EU:T:2016:449)[14], Общият съд потвърждава че дори ограниченията на търговската свобода наложени на генеричния производител да не надхвърлят материалната стойност кореспондираща на патента, те биха представлявали нарушение на член 101 ДФЕС, ако не са оправдани и не произлизат директно от разговорите на двете страни по повод патента.[15]
Общият съд разяснява, че за да се установи дали едно плащане представлява стимул за даден производител на генерични продукти да приеме договорни клаузи, ограничаващи възможността му да оспорва патента на бъдещ етап или клаузи, ограничаващи възможността за комерсиализация, следва да бъдат разгледани следните фактори: характерът на плащането, основанието/обосновката, съпътстващи плащането, и дали плащането покрива единствено разходи, обвързани с патентното споразумение.[16]
Според Общия съд, разходи, обвързани с патентното споразумение биха били например разходите за съдебна защита на производителя на генерични продукти по време на патентния спор. От друга страна разходи, които се явяват външни на съдебния процес и на изготвянето на споразумението, като например разходите по производството на самия генеричен продукт или разходи за научноизследователска и развойна дейност не са и не бива да бъдат квалифицирани като обвързани по някакъв начин със същността на споразумението. В този ред на мисли, Общият съд подчертава, че тежестта на доказване лежи върху страните по споразумението, да докажат, че плащанията по тези споразумения са били предвидени, за да покриват разходите, свързани с него и че размерът им е обоснован.[17]
4.3. Ограничението на конкуренцията с оглед на целта
В решението си Lundbeck Общият съд пояснява, че при някои видове забранени споразумения между предприятията, попадащи в обхвата на член 101 ДФЕС, вредният ефект върху конкуренцията се предполага и това е достатъчно, за да се приеме, че не е необходимо да се разгледат техните реални последици (ефект). В този смисъл, едно споразумение, което по естеството си е насочено към изключването на конкуренти от пазара, се квалифицира като антиконкурентно по своята цел.
В Servier, Общият съд поддържа хипотезата, че процесните споразумения представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта. Той пояснява, потвърждавайки хипотезата на Комисията в атакуваното решение[18] (параграф 1154) че, за да бъде квалифицирано едно подобно споразумение като ограничаващо конкуренцията по своята цел, три кумулативни фактора трябва да бъдат на лице:
– Потенциална конкуренция: производителят на оригинални продукти и производителят на генерични такива трябва да бъдат потенциални конкуренти;
– Ограничаващи търговията клаузи: споразумението трябва да съдържа клаузи, ограничаващи възможността на генеричния производител да оспорва патента на бъдещ етап и също така клаузи, ограничаващи възможността за комерсиализация;
– Заплащане за въздържане от конкуренция: Производителят на оригинални продукти трябва да приеме ангажимента поет от производителя на генерични продукти, че няма да оспорва патента и няма да въведе в комерсиализация продукта, като в замяна се задължи да заплаща цена.[19]
4.4. Комплексни договорни схеми, прикриващи антиконкурентни плащания
Така наречените “акцесорни споразумения”, прикриващи плащания (accords accessoires), сключвани с производителите на генерични лекарства, са друг важен елемент от анализа на Общия съд, като той дефинира ясна граница между тях и лицензионните споразумения, сключени между Servier и Krka.
Акцесорните споразумения са дефинирани от Общия съд като обичайни търговски споразумения, които са свързани с патентното споразумение и съдържат ограничителни клаузи. Връзката им с патентното споразумение може да бъде правна (ако споразуменията са юридически свързани – валидността на едното да бъде обусловена на сключването на другото или ако са неделими) или темпорална (ако двете споразумения са били сключени едновременно).[20]
Общият съд потвърждава, че съществуването на подобни акцесорни споразумения представлява подбуда към производителите на генерични лекарства да избегнат естествения конкурентен процес и следователно представляват ограничения на конкуренцията с оглед на тяхната цел.[21]
Правната или темпорална връзка представлява силна индикация, че двете споразумения са били обект на едновременно договаряне.[22] Общият съд отбелязва, че има риск, и силни индикации, че разглежданите акцесорни споразумения служат за прикритие на плащанията от държателя на патента към производителя на генерични лекарства. Всичко това представлява комплексна договорна схема, която притиска производителя на генерични лекарства да се съгласи и приеме клаузите, съдържащи се в патентното споразумение. Тези клаузи, от една страна ограничават възможността на дружеството да оспори валидността на патента, а от друга – забраняват комерсиализацията на конкурентния продукт.[23]
Важно изключение на горепосоченото разсъждение представлява позицията на Общия в параграфи 943 до 963 от решението му. Той заявява, че лицензионните споразумения не попадат в категорията на т.нар съмнителни акцесорни споразумения. Всъщност, освен патентните споразумения между Servier и Krka, страните са сключили и лицензионни такива, според които Krka е получило лиценз за комерсиализацията на периндоприл в Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения, в замяна на 3% комисионна на всички реализирани продажби от Krka.[24]
Според ЕК, лицензионното споразумение и патентното споразумение представляват единично и продължително нарушение на член 101 ДФЕС.[25] Според Общия съд такова лицензионно споразумение представлява подходящ начин за разрешаване на търговски спор и тежестта на доказване лежи върху Комисията, да демонстрира, че лицензионното споразумение не е било сключено при обичайни пазарни условия и е било част от комплексна договорна схема, прикриваща антиконкурентни плащания.[26]
Общият съд заключава, че облагите в подобен тип споразумения са двустранни. От една страна от производителя на генерични продукти към производителя на оригинални такива под формата на лицензионната такса, и от друга – премахването на риска за навлизането на пазара на производителя на генерични продукти. [27]
Общият изисква от ЕК да докаже, че лицензионната такса е била необичайно ниска, което би било признак за ясно отклонение от нормалните пазарни условия.[28]
Общият съд заключава, че ЕК не е успяла да докаже, че лицензионната такса от 3% е необичайно ниска и споразумението не е сключено според пазарните условия по това време. Така, съдът преценява, че не е на лице ограничение на конкуренцията нито с оглед на целта[29], нито с оглед на резултата.[30]
4.5. Злоупотреба с господстващо положение и определяне на съответния пазар
При определянето на взаимозаменямостта на фармацевтични продукти с оглед на техните терапевтични свойства, органите за защита на конкуренцията използват за референтна точка т. нар. „ATC” код (Anatomical Therapeutic Chemical) или код по анатомо-терапевтично-химичната класификация на Световната здравна организация. Този код разделя медикаментите на различни групи спрямо органа или системата в човешкото тяло, спрямо който или която имат терапевтично и химично влияние.
Категорията ATC3 например обхваща продукти с еднакви анатомо-терапевтично-химични показатели. ATC4 разделя допълнително предходната категория като уточнява конкретния клас молекула и начин на действие. ATC5 е най-ниската категория, като тя идентифицира единствено активната съставка, която поражда гореспоменатите анатомо-терапевтично-химични резултати в човешкия организъм.[31]
В решението си Servier[32], Комисията е дефинирала релевантния пазар на базата единствено и само на крайната активна съставка, т.е. на базата на категория ATC5. В конкретния случай, ATC5 отговаря на патентования от Servier периндоприл.
Според Общия съд, всички шестнадесет други инхибитори на ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ), използван за лечение на сърдечносъдови заболявания, (като високо кръвно налягане например) присъстват в категории ATC4 и ATC3, тъй като според медицински и научни проучвания те не се различават и са също толкова ефективни, колкото и периндорпилът.[33]
Така, според Общия съд, Комисията е сгрешила при определянето на съответния пазар, по-конкретно поради това, че е заключила, от една страна, че периндоприлът се различава по своите терапевтични свойства от останалите ACE инхибитори и, от друга, – че предпочитанието на лекарите да го предписват вместо конкурентните продукти със сходни свойства му е осигурила защита от конкурентен натиск.[34]
Също така, Общият съд стига до извода, че Комисията е омаловажила както потенциалните намерения на пациентите да заменят периндоприл с друг сходен продукт, така и усилените маркетингови кампании на конкурентите, които са повлияли на пазарната среда и позиция на медикамента.
Според него, Комисията неправилно е определила, че съответният пазар е ограничен само и единствено до крайната активна съставка – молекулата на периндоприл.[35] Той разяснява, че след като пазарната дефиниция е неправилна, пресмятането на пазарните дялове на пазарните оператори следва също да бъде определено като неправилно.[36]
Според Общия съд, независимо от дефиницията на географския пазар, продуктът на Servier периндоприл не би могъл да бъде определен като имащ господстващо положение сред инхибиторите на ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ) за периода, анализиран от Комисията.[37] Въз основата на това заключение, съдът отменя частично решението на Комисията, в частта му отнасяща се до нарушението на член 102 ДФЕС, като редуцира респективно наложената финансова санкция с приблизително 102 милиона евро.[38]
- Заключение
Сходно с подхода си в решението Lundbeck[39], Общият съд потвърждава че потенциалната конкуренция може да съществува в даден пазар преди изтичането на патента на производителя на оригинални продукти. Също така в този ред на мисли бива потвърдено, че разглежданите споразумения представляват ограничение на конкуренцията с оглед на целта, като анализът на трите ключови елемента предоставя допълнителна яснота за подхода Комисията в бъдещи подобни хипотези. Във връзка с това, не може да се каже, че решението на Общия съд представлява съществен принос към юриспруденцията по прилагането на чл. 101 от ДФЕС.
При все това обаче, решението на Общия съд може да се определи като новост и принос към юриспруденцията в две насоки.
Първо, това е изводът според който, патентни и лицензионни споразумения могат да представляват нарушение на чл. 101 от ДФЕС, доколкото с тях се ограничава конкуренцията, която остава възможна дори при наличието на действащ патент.
Второ, това е отмяната на изводите на Комисията във връзка с определянето на съответния пазар, тоест въпрос който дълго време се е приемал като влизащ в рамките на широката компетентност (дори оперативната самостоятелност) на Комисията и съответно въпрос, който е бил изолиран от осъществявания от Общия съд контрол за законосъобразност на нейните решения.
***
[1] Димитър Манолчев – Юрисконсулт (LL.M. (Брюж, Лондон), LL.B. (Страсбург, Бирмингам))
[2] Проучване на фармацевтичния сектор, Предварителен доклад – 28 Ноември 2008 http://ec.europa.eu/competition/sectors/pharmaceuticals/inquiry/preliminary_report.pdf, точка 388
[3] Периндоприл – Дело AT. 39612 Servier от 9 юли 2014 година
[4] Лабораториите Сервие (често наричани просто Сервие) е частна френска фармацевтична компания, специализирана в медикаменти за кардиологични и метаболитни заболявания, диабет, невро-психиатрия и др. Сервие е втората по големина френска фармацевтична компания, с представителства в 140 страни. 92% от оборота ѝ се реализира извън Франция.
[5] Дело Servier/Apotex, Апелативен съд на Англия и Уелс, № Civ445, параграф 9
[6] Заключение на Генералния Адвокат Trstenjak от 4 септември 2008 по дело Beef Industry Development and Barry Brothers, C-209/07, EU:C:2008:643, Точка 77.
[7] Решение от 20 ноември 2008, Beef Industry Development and Barry Brothers, C-209/07, EU:C:2008:643
[8] решение от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия, T‑691/14, EU:T:2018:922
[9] Параграфи 321 до 329 от решението на Общия съд, цитирайки решение от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия, T‑519/09, непубликувано, EU:T:2014:263
[10] Параграфи 131-132 от решението на Общия съд
[11] Параграф 360 от решението на Общия съд
[12] Параграф 368 от решението на Общия съд
[13] Параграфи 478 и 479 от решението на Общия съд
[14] Параграфи 495 и 539 от решението на Общия съд
[15] Параграф 263 от решението на Общия съд
[16] Параграфи 277-280 и 680 от решението на Общия съд
[17] Параграфи 682-683 от решението на Общия съд
[18] Периндоприл – Дело AT. 39612 Servier от 9 юли 2014 година
[19] Параграфи 406 и 418 от решението на Общия съд
[20] Параграф 798 от решението на Общия съд
[21] Параграф 797 от решението на Общия съд
[22] Параграф 799 от решението на Общия съд
[23] Параграф 802 от решението на Общия съд
[24] Параграфи 907-911 от решението на Общия съд
[25] Периндоприл – Дело AT. 39612 Servier от 9 юли 2014 година, параграфи 1804-1859
[26] Параграф 949 от решението на Общия съд
[27] Параграф 951 от решението на Общия съд
[28] Параграфи 953 и 963 от решението на Общия съд
[29] Параграфи 975-985 и 1030-1032 от решението на Общия съд
[30] Параграфи 1140-1213 и 1232-1234 от решението на Общия съд
[31] Параграф 1426 от решението на Общия съд
[32] Периндоприл – Дело AT. 39612 Servier от 9 юли 2014 година
[33] Параграф 1457 от решението на Общия съд
[34] Параграф 1589 от решението на Общия съд
[35] Параграф 1590 до 1592 от решението на Общия съд
[36] Параграф 1603 от решението на Общия съд
[37] Параграф 1605 от решението на Общия съд
[38] Параграф 1620 до 1622 от решението на Общия съд
[39] T-472/13, Lundbeck/Commission