Германия – Федерален съд
[Решение по дело Peugeot Deutschland, C-132/17]
Безплатно предоставяне на услуги – Понятие за “аудиовизуална медийна услуга”
След решението на Съда по дело Peugeot Deutschland, C-132/17 Федералният съд отхвърля жалбата на Peugeot Deutschland за отмяна на решението на Висшия окръжен съд в Кьолн, според което Peugeot Deutschland е трябвало да посочи данни за официалния разход на гориво и официалните емисии на CO2 при публикуване на кратък видеоклип за нов модел автомобил във видеоканал, наличен в YouTube.
В съответствие с мотивите на Съда на ЕС, Федералният съд постановява, че нито подобен видеоканал, нито подобни видеоклипове взети поотделно попадат в обхвата на понятието “аудиовизуална медийна услуга” по смисъла на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), поради което неспоменаването на подобна информация противоречи на разпоредбите на Наредбата за предоставянето на потребителите на информация относно разхода на гориво, емисиите на СО2 и консумацията на електроенергия на нови леки автомобили от 28 май 2004 г. (BGBl. I, стр. 1474).
Bundesgerichtshof, решение от 13.09.2018 г. I ZR 117/15 (DE)
Обединено кралство – Върховен съд, Chancery Division
[Решение по дело Teva, UK e.a., C-121/17]
Патентно право – Сертификат за допълнителна закрила на лекарствени продукти (CДЗ) – Условия за получаване – Продукт, защитен от основен патент, който е в сила – Критерии
След Решението на Съда на ЕС по дело Teva UK и др., C-121/17, уточняващо критериите за преценка дали даден продукт, съставен от няколко активни съставки с комбиниран ефект, е защитен от действащ основен патент по смисъла на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификат за допълнителна закрила, Върховният съд уважава жалбата и отменя сертификата за допълнителна закрила на ответната страна. Според High Court, този сертификат не отговаря на нито един от критериите, изложени от Съда в решението му по дело Teva.
High Court (England & Wales), Chancery Division, Patents Court, arrêt du 18.09.2018 (EN)
България – Специализиран наказателен съд
[Решение по дело Milev, C-310/18]
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси – Директива (ЕС) 2016/343 – Презумпция за невиновност – Процедура за контрол на законосъобразността на мярката за задържане под стража
Специализираният апелативен наказателен съд отхвърля жалбата на задържаното лице срещу определението на запитващата юрисдикция (Специализирания наказателен съд), с коeто се отхвърля молбата му за промяна на мярката му за неотклонение “задържане под стража”.
Специализираният апелативен наказателен съд достига до извода, че Специализираният наказателен съд правилно се е произнесъл за продължаване на мярката му за неотклонение „задържане под стража“ като се е основал на подозрения или обвинителни доказателства, че задържаното лице може да извърши друго престъпление. Това решение обаче е взето въз основа на оценка, извършена “prima facie”, без да представя задържаното лице като виновно, тъй като на този етап от наказателното производство към момента на приемането на това решение, не се изисква наличието на цялостни уличаващи доказателства съгласно българското законодателство.
Специализиран съд / Апелативен специализиран наказателен съд, Наредби от 20.09.2018 и 02.10.2018 г., непубликувани, достъпни при поискване (BG)
Полша – Върховен административен съд
[Решение по дело Gmina Ryjewo, решение C-140/17
Данъчно облагане – ДДС – Приспадане – Недвижими имоти – Промяна на използването на инвестиционен имот
В рамките на спор между Gmina Ryjewo (община Рийево, Полша) и полската данъчна администрация във връзка с решение на Minister Finansów (Министър на финансите, Полша), с което на общината е отказана корекция на приспадането на ДДС, платен за получена доставка на недвижим имот, придобит като дълготраен актив, който първоначално е бил използван за дейност, освободена от ДДС, а впоследствие и за облагаема дейност, Върховният административен съд отхвърля жалбата на данъчната администрация.
Установявайки, че общината има право да извърши корекция на посочения ДДС, Върховният административен съд постановява, че общината е действала като данъчнозадължено лице при придобиването на имота, който по природа може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности.
Naczelny Sąd Administracyjny, Решение от 17.10.2018 г. (PL)
Италия – Касационен съд
[Решение по делото Garlsson Real Estate e.a., C-537/16]
Основни права – Национално законодателство, предвиждащо административна и наказателна санкция за манипулиране на пазара – Принцип ne bis in idem
След решението на Съда на ЕС по дело Garlsson Real Estate e.a., C-537/16, Касационният съд препраща делото на Апелативния съд, за да провери дали наложеното в случая наказание от 80 дни лишаване от свобода и административната имуществена санкция от 5 милиона евро за манипулиране на пазара надвишават строго необходимото за преследване на целите от общ интерес, а именно цялостта на финансовите пазари на Съюза и доверието на обществеността във финансовите инструменти, като се има предвид принципът, че наложените санкции като цяло трябва да бъдат такива, че да наказват престъплението по ефективен, съразмерен и възпиращ начин.
Corte suprema di Cassazione, Решение по дело Sezione V, 30.10.2018 г., № 27564 (IT)
Финландия – Върховен административен съд
[Решение, A., C-679/16]
Гражданство на Съюза – Право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки – Социални помощи
След решението на Съда на ЕС по дело А, C-679/16, Върховният административен съд постановява, че членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС не допускат финландски гражданин, който е с тежко увреждане, да получи отказ от общината си по пребиваване да му бъде предоставено обезщетение под формата на „лично асистиране“ съгласно националното законодателство, с мотива че пребивава в друга държава членка, с цел да продължи образованието си във висше учебно заведение.
В резултат на това, Върховният административен съд потвърждава жалбата на студент с тежки увреждания в Естония и връща делото на местните власти за ново разглеждане и вземане на решение за покриване на разходите на въпросното лице за ежедневните му дейности.
Korkein hallinto-oikeus, Решение от 30.10.2018, KHO: 2018:145 (FI)
Португалия – Върховен съд
Решение по дело Juliana, C-80/17
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства – Задължение за сключване на застрахователен договор – Право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство
След решението на Съда на ЕС по дело Juliana, C-80/17, Върховният съд постановява, че сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторно превозно средство е задължително в случаите, когато съответното превозно средство е регистрирано в държава членка и е годно да се движи, но се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.
При това, въпреки че, собственикът на превозното средство, участвал в произшествието, не е сключил такъв договор за застрахова “Гражданска отговорност”, гаранционният фонд за моторни превозни средства не може да предяви иск срещу този собственик, ако на въпросния фонд не е прехвърлено никакво право за предявяване на обезщетяване на жертви-трети страни на пътнотранспортно произшествие.
Supremo Tribunal de Justiça, Решение от 08.11.2018 (PT)
Испания – Върховен съд
[Решение по дело Banco Santander, C-96/16 и C-94/17]
Защита на потребителите – Установяване на неравноправна клауза от договор за потребителски кредит – Последици
След решението на Съда на ЕС по съединени дела C-96/16 и C-94/17, Banco Santander, Върховният съд се произнася относно последиците от установяване на неправомерния характер на клауза от договор за потребителски кредит, която не е договорена индивидуално и с която се определя приложимият размер на мораторните лихви. Той приема, че в такъв случай, когато длъжникът е просрочил задължението си за плащане, продължават да се начисляват само редовните лихви, предвидени в договора, с изключение на лихвите за забава. По-конкретно, Върховният съд постановява, че последните не могат да бъдат заменени с по-висок процент, изведен от националното законодателство относно ипотеката, съответстващ на трикратния размер на законната лихва.
Tribunal Supremo, Sala primera de lo Civil, Решение от 28.11.2018 n° STS 671/2018 (ES)
Ирландия – Апелативен съд
[Решение C.E. и N.E., C-325/18 PPU и C-375/18 PPU]
Връчване на решение за екзекватура
След решението на Съда на ЕС по съединени дела, C.E. и N.E., C-325/18 PPU и C-375/18 PPU жалбоподателите твърдят пред Апелативния съд, че жалбата им срещу решението за екзекватура е подадена в законоустановения срок. Апелативният съд отбелязва, че срокът за обжалване на спорното решение за екзекватура не може да изтече, докато заинтересованата страна не узнае точно съдържанието и мотивите на съответния акт, за да се възползва от правото си на обжалване. В този контекст, Апелативният съд заключава, че решението за екзекватура не е било действително връчено на жалбоподателите на първоначално посочената дата, нито по смисъла на ирландското право, нито в съответствие с член 33, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, в резултат, на което жалбата е подадена в срока. Поради това, Апелативният съд връща делото на Върховния съд за решение по същество с приоритетно третиране.
Court of Appeal, Решение от 28.11.2018 (EN)
Италия – Касационен съд
[Решение по дело Di Puma, C-596/16 и 597/16]
Основни права – Принцип ne bis in idem – Окончателна наказателна присъда за оправдаване на злоупотреба с вътрешна информация – Невъзможност за провеждане на производство за административно наказание относно същите факти
След решението на Съда на ЕС по съединени дела, Di Di Puma и Zecca, C-596/16 и C-597/16, Италианският касационен съд, позовавайки се на директния ефект на член 50 от Хартата на основните права, постановява, че производството за налагане на административна имуществена санкция с наказателноправен характер не може да продължи след влязла в сила оправдателна присъда, с която е установено, че не е извършено деянието, съставляващо престъпление съгласно законодателството относно търговията с вътрешна информация, въз основа на което е започнало и съответното производство.
Касационният съд отменя и административната имуществена санкция с наказателноправен характер, приета от Националната комисия на дружествата и фондовата борса за нарушение на забраната за търговия с вътрешна информация, поради факта, че е налице влязла в сила оправдателна присъда.
Corte suprema di Cassazione, Решение от 06.12.2018, n° 31632 (IT)
Нидерландия – Държавен съвет
[Решение К. и B., C-380/17]
Имиграционна политика – Право на събиране на семейството – Неспазване на тримесечния период след предоставянето на международна закрила
След решението на Съда на ЕС по дело K. et B., C-380/17, относно тълкуването на член 12 от Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, Държавният съвет отбеляза, че Държавният секретар по сигурността и правосъдието основателно е отхвърлил заявление за събиране на семейството, подадено от член на семейството на бежанец, на основание на приложимите към бежанците по-благоприятни разпоредби от глава V от тази директива, с мотива, че това заявление е подадено повече от три месеца след като на кандидата за събиране на семейството е предоставен статут на бежанец, при условие, че за това закъснение не е имало извинителна причина.
Raad van State, Решение от 27.12.2018 (NL)
Словакия – Върховен съд
[Решение Lesoochranárske zoskupenie VLK, C-243/15]
Околна среда – Конвенция от Орхус – Искане на екологична организация да получи статут на страна в производството
Върховният съд постановява, че административно производство по издаване на разрешително за проект, който трябва да се реализира в защитена територия, а именно инсталиране на ограда за разширяване на парк в защитена територия, не би трябвало да приключи окончателно преди да бъде разрешен въпросът относно легитимацията на страна по производството, свързано с екологичната организация. Върховният съд заключава, въз основа на решението на Съда на ЕС Lesoochranárske zoskupenie VLK, C‑243/15, че въпреки факта, че административната процедура вече е окончателно приключила по същество, административният орган трябва да преразгледа случая, за да може екологичната организация, да упражни своите процесуални права.
Najvyšší súd Slovenskej republiky, Решение от 30.01.2018 n° 1Sžk/17/2017 ((SK)
Италия – Съд в Бергамо
[Решение по дело Menci, C-524/15]
Основни права – Принцип ne bis in idem – Наказателна присъда след налагането на окончателна административна санкция с наказателноправен характер
След решение на Съда на ЕС по дело, Menci, C-524/15, Съдът на Бергамо постановява, че налагането на наказание след като вече е наложена административна санкция от наказателноправен характер е прекомерно във връзка с тежестта на извършеното в случая престъпление. Прекомерният характер на подобно наказание кара съдията да спре производството и да сезира Конституционния съд с въпрос относно съвместимостта на член 649 от Наказателно-процесуалния кодекс с членове 3 и 117, параграф 1 от Конституцията, във връзка с член 4 от Протокол № 7 на ЕКПЧ, доколкото въпросната разпоредба от Наказателно процесуалния кодекс предвижда, че принципът ne bis in idem се прилага спрямо обвиняемия само ако за същите факти последният вече е санкциониран в резултат на водено наказателно производство срещу него, но не се прилага, ако е бил санкциониран окончателно с административна санкция от назателноправен характер.
Tribunale di Bergamo, Определение от 27.06.2018 (IT)
Финландия – Върховен съд
[Решение по дело Visnapuu, C-198/14]
Свободно движение на стоки – Мерки с равностоен ефект
Позовавайки се на тълкуването на Съда на ЕС по дело Visnapuu, C-198/14, Върховният съд е приел, че разпоредбите на членове 34 и 36 от ДФЕС допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която продавач, установен в Естония, трябва да има разрешение за продажба на дребно при внос на алкохолни напитки на потребители, пребиваващи във Финландия, когато осигурява транспорта на тези напитки или го възлага на трето лице, ако тази правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел, която в случая е защита на здравето и на обществения ред. Върховният съд потвърждава, че посочената цел не може да бъде постигната с по-малко ограничителни мерки и че тази правна уредба не представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки.
Korkein oikeus, Решение от 28.6.2018, KKO:2018:49 (FI)