Решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853

 

Преюдициалното запитване е отправено от Върховния съд на Австрия в рамките на производство по молба за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, образувано пред австрийските съдебни власти по искане на прокуратурата на кантон Сен Гален, Швейцария в рамките на разследване срещу ZA, YB и XC, заподозрени в Швейцария, че са извършили престъплението данъчна измама по смисъла на швейцарския закон относно данъка върху добавената стойност (ДДС) и други наказуеми деяния.

Фактите по делото

През 2012г. прокуратурата на кантон Сен Гален, Швейцария започва разследване срещу XC, YB и ZA, заподозрени, че вследствие на подадени пред швейцарската данъчна администрация декларации с невярно съдържание им е възстановен ДДС в общ размер на 835 374,17 CHF (швейцарски франка) (около 716 000 EUR). Тази прокуратурата сезира австрийските съдебни органи, компетентни да разглеждат молбите за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси, за да може Staatsanwaltschaft Feldkirch (прокуратура Фелдкирх, Австрия) да изслуша заинтересованите лица.

XC, YB и ZA оспорват организирането на исканите изслушвания с основен мотив, че се нарушава принципа ne bis in idem, прогласен в член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (КПСШ) поради приключените през 2011 и 2012 г. в Германия и в Лихтенщайн наказателни производства срещу тях. Австрийските юрисдикции (включително и Висш областен съд Инсбрук, Австрия, произнасяйки се като последна инстанция по делото) не намират нарушение на член 54 от КПСШ.

Въпреки, че определението на Висшия областен съд Инсбрук е влязло в законна сила, тримата заподозрени искат възобновяване на наказателното производство поради евентуално нарушаване на правата им, закрепени в ЕКПЧ, КПСШ и Хартата на основните права.

Съгласно запитващата юрисдикция подобно възобновяване на наказателното производство е възможно само при установено от Европейския съд по правата на човека нарушение на ЕКПЧ.

Преюдициален въпрос

Запитващата юрисдикция иска да установи дали принципът на лоялното сътрудничество и принципите на равностойност и ефективност изискват да бъде разпоредено възобновяване на наказателното производство и в случай на нарушение на основните права, уредени в законодателството на Съюза, независимо че подобна хипотеза не е изрично предвидена в текста на разпоредбата относно този правен способ за защита.

Решението на Съда

Съдът припомня, че при липсата на правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на принципа за силата на пресъдено нещо попадат във вътрешния правов ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните, при спазване все пак на принципите на равностойност и на ефективност.

Принцип на равностойност

Съгласно постоянната съдебна практика, когато се разглеждат исканията за защита на права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, принципът на равностойност забранява на държава членка да предвиди процесуален ред, по-неблагоприятен от процесуалния ред, приложим към сходни искания по вътрешното право.

Съдът прави проверка дали предвиденият вътрешноправен способ за защита, а именно предвидената в член 363а от НПК възможност да се иска възобновяване на наказателното производство, може да се счита за сходен на правния способ за защита, предназначен да брани правото на Съюза, и по-специално закрепените с него основни права.

Според запитващата юрисдикция възобновяване на наказателното производство съгласно цитираната разпоредба може да се иска не само, когато ЕСПЧ установи нарушение на ЕКПЧ или на някой от протоколите от нея, но и когато запитващата юрисдикция сама е установила наличието на такова нарушение. В последната ситуация националната юрисдикция трябва предварително да установи дали са изпълнени условията, които ЕСПЧ прилага за допустимост на жалбите. Съдът установява, че предвид тясната функционална връзка с производството пред ЕСПЧ, извънредният способ за възобновяване на наказателното производство представлява всъщност способ за въвеждане в приложение на решенията на ЕСПЧ.

В тази връзка, Съдът на ЕС приема, че производството по член 363а от НПК не е сходно на способите за правна защита, посредством които следва да се защитават основните права, гарантирани от правото на Съюза, и по-специално от Хартата. Съдът, припомняйки конституционната рамка на Съюза, заключава, че тази конституционна рамка гарантира на всяко лице възможността да получи ефективната защита на предоставените му от правния ред на Съюза права дори още и преди националното съдебно решение да е придобило сила на пресъдено нещо.

Принцип на ефективност

Съгласно принципа на ефективност, процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. Преценката в този смисъл се прави като се държи сметка за мястото на тази  разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции като се вземат предвид принципът за гарантиране на правото на защита, принципът на правната сигурност и правилното протичане на производството.

За да се прецени дали е налице нарушение на принципа на ефективност на правото на Съюза, следва да се определи дали, ако на основание член 363а от НПК е невъзможно да се поиска възобновяване на наказателното производство, приключило с влязъл в сила акт, поради нарушение основно право, каквото е регламентираното в член 50 от Хартата и в член 54 от КПСШ, това на практика би направило невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените от правния ред на Съюза права.

Съдът припомня значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо — както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи, както и факта, че правото на Съюза не задължава националния съд да остави неприложени вътрешноправните процесуални норми, съгласно които даден съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо, дори ако това би позволило да се отстрани вътрешно правоотношение, което е несъвместимо с това право.

Напротив, Съдът установява, че разглежданата национална правна уредба гарантира ефективността на правото на Съюза без да е необходимо да се добавя предвиденият в член 363а от НПК извънреден способ за защита.

Отговорът на поставения въпрос

С оглед на всичко гореизложено, Съдът на ЕС отговаря на националната юрисдикция, че правото на Съюза, и в частност принципите на равностойност и на ефективност, трябва да бъде тълкувано в смисъл, че не задължава националния съд да разшири обхвата на вътрешноправен способ за защита, който позволява в случай на нарушение на ЕКПЧ или на някой от протоколите към тази конвенция да бъде възобновено наказателно производство, приключило с влязъл в законна сила национален съдебен акт, като включи в обхвата на този правен способ за защита и нарушенията на правото на Съюза, и по-конкретно нарушенията на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата и от член 54 от КПСШ.