Заключение на генералния адвокат J. Kokott представено на 31 януари 2019 година по дело, C‑25/18, Кер

 

Делото е образувано по преюдициално запитванe от Окръжен съд Благоевград (България) в рамките на спор между г-н Кер, който е управител на етажна собственост в сграда с местонахождение в град Банско (България) и двама собственици на имот в сградата — г‑н Постнов и г‑жа Постнова.

Въпросът който се поставя по това дело e кой е международно компетентният съд съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът „Брюксел Iа“), когато етажна собственост реши да изиска по съдебен ред да ѝ се платят дължими парични вноски за поддръжка на сградата, но неизправните етажни собственици са с местоживеене в друга държава членка.

Ищец в първоинстанционното производство, а понастоящем жалбоподател пред запитващата юрисдикция, е г‑н Кер. Той завежда дело пред Районен съд Разлог (България) срещу г‑н Постнов и г‑жа Постнова за заплащане на паричните вноски, които те дължат изцяло или отчасти за поддръжката на общите части на сградата съгласно ежегодни решения на общото събрание на етажните собственици от периода 2013—2017 г. Според твърденията на жалбоподателя в главното производство с исковата си молба той е направил и искане за обезпечаване на иска. Установеният от първоинстанционния съд адрес на ответниците се намира в Република Ирландия.

Районен съд Разлог приема, че не е компетентен да разгледа делото и управителят на етажната собственост обжалва акта пред Окръжен съд Благоевград.

В този контекст Окръжен съд Благоевград иска да установи дали вместо общото правило за компетентност на съда по местоживеенето на ответника в случая може да се приложи правилото за специална компетентност на съда по мястото на изпълнение на задължението, доколкото делото за въпросните парични вземания е „свързано с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламента „Брюксел Iа“. По-нататък запитващата юрисдикция иска да се изясни дали Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 2008 г., стр. 6, накратко „Регламентът „Рим I“). се прилага към решения на етажна собственост като обсъжданите в случая и кой е приложимият материален закон за преценката на произтичащите от тези решения права.

Генералният адвокат припомня най-напред, че член 7, точка 1, буква а) от Регламента „Брюксел Iа“ предвижда, че „по дела, свързани с договор“, е налице специална компетентност за съдилищата по мястото на изпълнение на съответното задължение. Прилагането на това правило за специална компетентност е изключено при наличието на някоя от хипотезите на изключителна компетентност по член 24. Към тези хипотези на изключителна компетентност спада, от една страна, хипотезата по член 24, точка 1, съгласно който по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът. От друга страна, към тези хипотези принадлежи и тази по член 24, точка 2, който по определени дружествени дела предвижда компетентност за съдилищата на държавата членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението.

При това положение, за да се даде полезен отговор Генералния адвокат анализира хипотезите на изключителна компетентност по член 24, точки 1 и 2 от Регламента „Брюксел Iа“.

В главното производство управителят основава иска си на облигационното право на вземане на етажната собственост за паричните вноски за поддръжката на общите части на сградата. На първо време това не засяга вещните права, които ответните етажни собственици имат върху общите части под формата на идеални части от тях, така че съгласно цитираната съдебна практика трябва да се отхвърли наличието на изключителна компетентност по член 24, точка 1. Въпреки това, различна преценка на въпроса обаче би могла да се наложи в случая поради това, че според твърденията на жалбоподателя в главното производство с исковата си молба той е направил и искане за обезпечаване на иска, по което първоинстанционният съд обаче не се е произнесъл. Подобно искане всъщност би могло да засегне вещните права на ответниците върху техните дялове в общите части, например като доведе до ограничаване на разпоредителните им правомощия. Тогава би било налице основанието за международна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение от Регламента „Брюксел Iа“. Затова запитващата юрисдикция следва да установи какви вещни последици би могло да породи обезпечителното искане в случая за дяловете на ответниците в общите части от етажната собственост.

Според Генералния адвокат националното производство не попада в хипотезата на изключителна компетентност по член 24, точка 2, четвърто предложение от Регламента „Брюксел Iа“.

Що се отнася специалната компетентност по член 7, точка 1 от Регламента „Брюксел Iа“, Генералният адвокат предлага да се даде следния отговор: без да се засяга възможността евентуално да е налице изключителна компетентност по член 24, точка 1, първа алинея, първо предложение във връзка с член 8, точка 4 от Регламента „Брюксел Iа“, делата относно права, произтичащи от решения, които се вземат с мнозинство от членовете на етажна собственост без самостоятелна правосубектност, но обвързват всички членове, включително негласувалите, следва да се смятат за дела, свързани с договор по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент.

По-нататък, що се отнася до въпроса дали мястото на изпълнение на съответното задължение трябва да се определя съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента „Брюксел Iа“, което предвижда правило за определяне в правото на Съюза на мястото на изпълнение на задължението, ако то не е уговорено в съответния договор. Съгласно тази разпоредба меродавно е мястото, където съгласно договора е била предоставена или е трябвало да бъде предоставена услугата, предмет на договора.

Генералният адвокат приема, че принципите на правна сигурност и предвидимост при определянето на международно компетентния съд изискват член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламента „Брюксел Iа“ да не се прилага към случаи като обсъждания в главното производство. Затова би следвало съгласно член 7, точка 1, буква в) от Регламента „Брюксел Iа“ мястото на изпълнение да се определя по субсидиарно приложимото правило на член 7, точка 1, буква а) от Регламента, съгласно което компетентни по дела, свързани с договор по смисъла на тази разпоредба, са съдилищата „по мястото на изпълнение на въпросното задължение“.

Съгласно т.нар. „правило Tessili“( Решение от 6 октомври 1976 г., Industrie tessili italiana Como (12/76, EU:C:1976:133), това място на изпълнение се определя по приложимия закон за съответното правоотношение (lex causae), определен съгласно приложимото стълкновително право на държавата на съда. Във връзка с това следва да се има предвид, че мястото на изпълнение по смисъла на член 7, точка 1, буква a) от Регламента „Брюксел Iа“ следва да се определя за конкретното спорно задължение, тоест в настоящия случай — за паричното задължение, а не за услугата, предмета на договора, както би било в хипотезата по буква б).

Генералният адвокат предлага на Съда да даде следното тълкуване:

Член 7, точка 1 от Регламента „Брюксел Iа“ трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        извършването от етажната собственост на дейност по управление, в рамките на която се вземат решения за разходите по поддържането на сградата, не следва да се смята за предоставяне на „услуги“ по смисъла на буква б), второ тире,

–        мястото на изпълнение на произтичащото от такива решения парично задължение се определя в съответствие с буква а) според приложимия закон за съответното правоотношение, определен съгласно стълкновителните норми на държавата на съда.