Решение от 31 май 2018 г., Вълчева, C‑335/17, EU:C:2018:359

Преюдициалното запитване е отправено от Върховния касационен съд на България в рамките на спор между г‑жа Нели Вълчева, която пребивава в България и нейния бивш зет г‑н Георгиос Бабанаракис, който пребивава в Гърция, относно правото на лични отношения на г‑жа Вълчева с нейния внук. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и дава възможност на Съда да се произнесе за първи път относно прилагането на Регламент № 2201/2003 по отношение на искане за право на лични отношения от бабата и дядото, за да се установи дали юрисдикцията, компетентна да се произнесе относно реда и условията за упражняване на такова право, трябва да се определи въз основа на посочения регламент или въз основа на нормите на международното частно право на държавите членки.

Г-жа Нели Вълчева, българска гражданка, е баба по майчина линия на родено през 2002 г. непълнолетно дете. След развода на родителите му обичайното местопребиваване на детето е в Гърция, където живее баща му, гръцки гражданин. След като посочва, че за нея е невъзможно да поддържа пълноценен контакт с внука си и безуспешно търси съдействие от гръцките органи, г-жа Вълчева иска от районния съд, на основание член 128 от Семейния кодекс, да определи режима на лични отношения между нея и непълнолетния ѝ внук. Тя иска да ѝ бъде предоставена възможност да го вижда редовно един уикенд всеки месец, както и той да ѝ гостува две или три седмици през ваканциите, два пъти годишно. Българските първоинстанционен съд и въззивен съд отхвърлят искането поради липса на компетентност с мотива, че регламент № 2201/2003 (Регламент Брюксел ІІа) предвижда компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на детето (в случая това са гръцките съдилища). Сезиран с разглеждания спор, ВКС приема, че е от съществено значение да се установи дали Регламент № 2201/2003 се прилага за правото на бабата и дядото на лични отношения, за да се определи компетентната юрисдикция, поради което спира производството и отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съдът на ЕС уточнява, че понятието право на лични отношения“, определено в член 2, точка 10 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува самостоятелно, като се вземат предвид неговият текст, структурата и целите на посочения регламент.

Съдът отбелязва, подобно на генералния адвокат в своето заключение, като се имат предвид свързаните с Регламент № 2201/2003 подготвителни работи, че законодателят на Съюза е избрал да не ограничава броя на лицата, които могат да упражняват родителската отговорност или да се ползват от право на лични отношения. Така според Съда понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба.

Всъщност, за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същ съд да се произнася по правата на лични отношения, и по принцип това е съдът по обичайното местопребиваване на детето.