Решение от 26 април 2018 г., Комисия/България, C‑97/17, EU:C:2018:285

 

Производството пред Съда на ЕС е на основание член 258 ДФЕС с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Република България.

Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е обявила за специална защитена зона (СЗЗ) цялото орнитологично важно място (ОВМ), обхващащо Рила планина, Република България не е класифицирала като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147/ЕО[1] (Директивата за птиците), и следователно не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от тази директива.

Официално уведомително писмо (ОУП) е изпратено от Комисията на 6 юни 2008г. вследствие на постъпила жалба от страна на Българското дружество за защита на птиците. В ОУП се посочва по-конкретно, че Република България не е класифицирала като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии от шест орнитологично важни места, а именно „Рила“, „Калиакра“, „Централен Балкан“, „Ломовете“, „Пирин“ и „Западни Родопи“.

На 17 октомври 2014г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, тъй като не е удовлетворена от отговорите на ОУП. Мотивираното становище обаче се отнася само до ОВМ „Рила“, тъй като междувременно за ОВМ „Калиакра“ е образувано отделно производство за установяване на неизпълнение, което приключва с решение на Съда от 14 януари 2016 г., Комисия/България (C‑141/14, EU:C:2016:8), а ОВМ „Централен Балкан“, „Ломовете“, „Пирин“ и „Западни Родопи“ са класифицирани с широкомащабна мярка като СЗЗ.

След разменена допълнителна информация с Република България, Комисията приема, че въпреки взетите мерки все още не са изпълнени задълженията по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, и решава да предяви иск пред Съда на ЕС.

В своето решение Съдът на ЕС първоначално отхвърля възраженията за недопустимост, повдигнати от Република България, след което разглежда спора по същество.

Съгласно постоянната практика на Съда член 4, параграф 1 от Директивата за птиците предвижда задължение за държавите членки да класифицират като СЗЗ териториите, които отговарят на установените в тази разпоредба орнитоложки критерии. Вследствие държавите членки са длъжни да класифицират като СЗЗ всички територии, които след прилагане на орнитоложките критерии се явяват най-подходящи за опазване на разглежданите видове. Що се отнася до класифицирането на определени части от някои райони, класифицирането като СЗЗ не може да бъде резултат от изолирано проучване на орнитоложката значимост на всяка от разглежданите площи, а трябва да се извършва при отчитане на естествените предели на съответната екосистема, и от друга, че орнитоложките критерии, на които изключително трябва да се основава класифицирането, трябва да бъдат научно обосновани.

Един от аргументите, с които Република България иска да оспори тезата на Комисията, че класифицираната като СЗЗ част от ОВМ „Рила“ не е достатъчна, е че държавите членки имат свобода на преценка при прилагането на орнитоложките критерии за целите на определянето на най-подходящите територии за опазването на видовете, изброени в приложение I към Директивата за птиците. Съдът потвърждава наличието на определена свобода на преценка при избора на СЗЗ, но все пак решението за класифицирането и определянето на границите на тези СЗЗ трябва да се основава единствено на орнитоложките критерии, определени в Директивата за птиците. Ето защо, когато за целите на определянето на най-подходящите територии за класифициране като СЗЗ е направила разграничение между териториите с най-голямо значение за опазването на видовете по член 4, параграф 1 от Директивата и териториите с по-малко значение и силен антропогенен натиск, Република България не е останала в пределите на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки.

Република България поддържа също, че представените от Комисията доказателства за твърдяното неизпълнение на задължения не са научно достоверни и се основават на неактуални данни. И този аргумент е отхвърлен от Съда на ЕС, който констатира, че в исковата молба Комисията дава релевантни данни за метода и анализите си, и по-конкретно представя таблици, от които личи степента на засягане на всеки съответен вид.

Съдът констатира също, че Република България, която се ограничава с изтъкване на необходимостта от допълнителни проучвания за ОВМ „Рила“, не е доказала, видно от преписката по делото пред Съда, че е можела да изпълни задълженията си по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, като класифицира като СЗЗ територии, които са различни от указаните в списъка на ОВМ и обхващат по-малка обща площ от тях.

Поради изложените съображения Съдът на ЕС приема, че като не е обявила цялото ОВМ „Рила“ за СЗЗ, Република България не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици, посочени в приложение I към Директивата за птиците, така че не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от тази директива.

 

[1] Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 2010 г., стр. 7)