Обзор

 

В периода 1 април 2017 г. – 30 юни 2018 г. български юрисдикции са отправили 4 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (01.04.2018 – 30.6.2018)
Върховен касационен съд	1
Софийски градски съд	1
Окръжен съд Благоевград	1
Административен съд София-град	1

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (01.04.2018 – 30.6.2018)
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси	1
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси	1
Свобода на установяване	1
Данък върху добавената стойност	1

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

Дело C-25/18, Kerr

Запитваща юрисдикция

Окръжен съд Благоевград

Страни в главното производство

Жалбоподател: Браян Андрю Кер

Ответници: Павло Постнов, Наталия Постнова

Преюдициални въпроси

1. Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на „договорно задължение“ за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.¹ ?
2. В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008² на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)?
3. В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007³ на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат?
4. В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за „договор за услуга“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) или като такива за „вещно право“ или „наем“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от същия Регламент?

____________

¹ Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела OB 2012, L 351, стр. 1

² Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) OB 2008, L 177, стр. 6

³ Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ) OB 2007, L 199, стр. 40

 

Дело C-31/18 – Електроразпределение Юг

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Електроразпределение Юг“ ЕАД

Ответник: Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)

Преюдициални въпроси

1. Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72/ЕО¹ да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им.
2. При положителен отговор на първи въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
3. При отрицателен отговор на първи въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72/ЕО допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци? Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми, като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия“.

____________

¹ Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Текст от значение за ЕИП) OB 2009, L 211, стр. 55

 

Дело C-234/18 – „АГРО ИН 2001“

Запитваща юрисдикция

Софийски градски съд

Страни в главното производство

Ищец: Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Ответници: BP, AB, PB, „АГРО ИН 2001“ ЕООД, „АКАУНТ СЪРВИС 2009“ ЕООД, „ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, „ЕСТЕЙД“ ООД, „Тръст В“ ООД, „БРОМАК“ ООД, „БРОМАК ФИНАНС“ ЕАД, „Вива Телеком България“ ЕAД, „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ EАД, „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД, „КЕМИРА“ ООД, „Дунарит“ АД, „ТЕХНОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР-ИНСТИТУТ ПО МИКРОЕЛЕКТРОНИКА“ АД, „ЕВРОБИЛД 2003“ ЕООД, „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, „КЕН ТРЕЙД“ ЕАД, „КОНСУЛТ АВ“ ЕООД, Louvrier Investments Company 33 S.A., EFV International Financial Ventures Ltd, InterV Investment S.A.R.L, LIC Telecommunications S.A.R.L., V Telecom Investment S.C.A., V2 Investment S.A.R.L., Empreno Ventures S.A.R.L.

Преюдициални въпроси

1. Следва ли чл.1(1) от Директива 2014/42/ЕС¹ на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, предвиждащ установяване „на минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация …,“ да се тълкува в смисъл, че дава право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
2. Следва ли от нормата на чл.1(1), като се има предвид и нормата на чл.4 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, че е достатъчно единствено образуване на наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация?
3. Допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл.4 (2) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, при които е допустима гражданска конфискация, неоснована на присъда?
4. Следва ли чл.5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?
5. Следва ли правилото на чл.6 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се тълкува като уреждащо конфискация от трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?
6. Следва ли правилото на чл.8 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?

____________

¹ OB 2014, L 127, стр. 39

 

Дело C-242/18 – УниКредит Лизинг

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: „УниКредит Лизинг” ЕАД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при Централно управление на НАП

Преюдициални въпроси

1. Разпоредбата на чл.90, §1 от Директива 2006/112/ЕС¹ относно общата система на ДДС позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл.90, §1 от Директивата може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
3. Тълкуването на чл.90, §2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от §1 на същата норма на Съюза?
4. Тълкуването на чл.90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?

____________

¹ OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.