- Интернет търсачки
Испания – Върховен съд
Търсачка – Определяне на лицето, отговорно за обработване на лични данни
По дело, чиито факти са били подобни на фактите по дело Google Spain et Google (C-131/12), довели до решението на Съда на ЕС, Върховният съд на Испания потвърждава, че лицето, което управлява интернет-търсачка отговаря за обработването на личните данни на своите потребители.
Във връзка с това, след като се е уверил, че Google Inc. използа интернет–търсачката “Google търсене”, Върховният съд постановява, че то отговаря за обработването на личните данни на своите потребители. В действителност, дъщерното му дружество Google Spain не следва да се счита за отговорно за подобно обработване дотолкова, доколкото, в конкретния случай, неговата дейност е ограничена до насърчаване и продажба на рекламно пространство в интернет за лицата, живеещи в Испания.
Tribunal Supremo, Sala de lo Contencioso, Решение от 13.06.2016, n° STS 2722/2016
Франция – Касационен съд
Търсачка – Заличаване на интернет връзки
Касационният съд на Франция е бил сезиран с жалба на физическо лице с искане към дружеството Google Inc. за премахване на интернет връзки към личните му данни, фигуриращи в интернет-търсачката без негово съгласие.
Върховният съд установява, че съгласно решение на Съда на ЕС по дело Google Spain et Google (C-131/12), Апелативният съд e бил длъжен да претегли засегнатите интереси в случая при определяне на условията за разрешаване или отказ на достъпа до съответните данни. Следователно Апелативният съд не е можел да разпореди по принцип преустановяване на достъпа до тези данни и автоматичното им заличаване от списъка с резултати от връзки към Интернет страници, съдържащи информация за съответното лице, които се показват в резултат на търсене по име на лицето. Предвид горното, Касационният съд отменя решението на Апелативния съд.
Cour de cassation, Решение от 14.02.2017, n° 17-10.499
Publiée au Flash News « Décisions d’intérêt pour l’Union » N° 1/2018.
Румъния – Апелативен съд Букурещ
Търсачка – Заличаване на интернет връзки – Правото “да бъдеш забравен”
Aпелативният съд на Букурещ отхвърля жалбата, подадена от дружеството Google Inc. срещу Решение на националния орган за контрол на обработването на лични данни. Съгласно това решение Google Inc следва да заличи интернет връзките към личните данни на физическо лице, които са достъпни чрез интернет търсачката “Google търсене”. Тези данни касаят лице, заемащо висша държавна длъжност, което твърди, че публикуването на подобни данни подкопава сериозно имиджа му. След като заключи, че не е налице точна и актуална иформация за въпросните данни, Апелативният съд подчертава че, за да бъдат заличени личните данни на засегнатото лице, неговите интереси следва да надделеят над икономическите интереси, свързани с публикуване на тези данни на оператора на интернет –търсачката.
Curtea de Apel Bucuresti, Решение от 14.03.2017, n° 879
Обединено кралство – Върховен съд
Търсачка – Заличаване на интернет връзки – Правото “да бъдеш забравен”
По дело относно правото “да бъдеш забравен”, двама бизнесмени са отправили жалба до Върховния съд на Обединеното Кралство с искане да разпореди на Google да бъдат заличени резултатите от търсенето за техни присъди, които вече са заличени от съдебното им досие.
По отношение на един от жалбоподателите, който е бил признат за виновен за заговор за фалшифициране на счетоводни документи и е осъден на лишаване от свобода за четири години, Върховният съд се е произнесъл, че искането за заличаване на личните му данни не е основателно, предвид факта че същият е бил публична личност към момента на настъпване на фактите по делото и поради това не може да претендира тази информация да бъде защитена, позовавайки се на правото му на зачитане на неговия личен и семеен живот.
High Court (England & Wales), Queen’s Bench Division, Решение от 13.04.2018, NT1 e.a. v Google LLC [2018] EWHC 799 (QB)
- Социални мрежи
Германия – Върховен регионален съд на Берлин
Онлайн игри в социалните мрежи – Пренос на данни от оператора на социалната мрежа – Понятие за “съгласие” за обработване на лични данни
Върховният регионален съд на Берлин е бил сезиран по дело във връзка с експлоатацията на интернет платформа и свързани социални мрежи на “App Center” , позволяващ на потребителите да играят на онлайн игри, предоставяни от трети лица.Съдът постановява, че операторът на тази платформа, в случая Facebook, не е имал право да съобщава на предоставящия тази игра информацията за потребителя, която произтича от съответната платформа и да му позволи да я публикува (статус, снимки и др.) от името на потребителя само поради факта, че същият е кликнал върху бутона “Играй на играта”. Всъщност, Съдът приема, че в случая потребителят не е достатъчно информиран относно възможността за разпространяване на личните му данни и с едно обикновено кликване в интернет, той не е дал съгласието за целите на подобно обработване на данни.
Kammergericht Берлин, Решение от 22.09.2017, 5U 155/14
Ирландия – Върховния съд
Прехвърляне на данни към САЩ – Facebook
След първоначален отказ на Комисаря за защита на личните данни да проведе разследване по жалба, подадена от г-н Schrems, поради това че Facebook Ireland Ltd. прехвърля в Съединените щати личните данни на своите потребители и ги съхранява на разположени в тази страна сървъри, която жалба доведе до произнасянето на Съда на ЕС с решение Schrems (C‑362/14), Комисарят започва съответното разследване, като за целта подава иск, като изтъква необходимостта от отправяне на преюдициално запитване относно валидността на решения 2001/497/CE, 2004/915/CE et 2010/87/UE, касаещи договорните клаузи относно прехвърлянето на лични данни към трети страни. Върховният съд поставя на Съда серия от преюдициални въпроси (C-311/18) като при все това заключава, че няма задължение да контролира необходимото равнище на защита на личните данни в Съдинените щати, но че трябва да се произнесе по възможните нарушения на членове 47 et 57 от Хартатa за правата на човека.
High Court, Решение от 03.10.2017, [2017] IEHC 545
Белгия – Първоинстанционен нидерландски съд в Брюксел
Информации във връзка с обработването на лични данни – Фейсбук
Първоинстанционният нидерландски съд в Брюксел е бил сезиран във връзка с дело на белгийската служба за защита на личните данни срещу Фейсбук относно събирането от Фейсбук на информация, свързана с поведението при навигация както на притежателите на персонализиран потребителски профил във Facebook, така и на останалите потребители, чрез “бисквитки” и програмен код, поставени по-специално на уебсайтовете на трети лица. Съдът постановява, че Facebook не информира достатъчно белгийските интернет потребители във връзка с това, че събира и употребява информация, която ги касае. Впрочем, Съдът приема, че даденото съгласие от интернет потребителите за събиране и обработване на тези данни е невалидно и разпорежда Facebook да преустанови тази своя практика и да унищожи всички лични данни, получени по незаконен път.
Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel, Решение от 16.02.2018, n° 2016/153/A
Австрия – Върховен съд [Schrems, C-498/16]
Компетентност на съдилищата по граждански дела- Понятието “потребител” – Иск срещу Facebook
В унисон с правните изводи на Съда на ЕС, Върховният съд постановява, че г-н Schrems може да предяви самостоятелен иск срещу Facebook Ireland в Австрия при условие, че може да бъде считан за “потребител” по смисъла на регламент n°44/2001. В замяна на това, в качеството си на приобретател на права на други потребители, той няма да може да се възползва се от правилото за компетентност на съда по местоживеенето на потребителя за предявяване на колективен иск. Ето защо, Върховният съд потвърждава решението на областния съд във Виена, който отхвърля иска на г-н Schrems.
Що се отнася до правилото lis pendens по това дело, Върховният съд уточнява, че г-н Schrems е могъл да предяви своя иск и във Виена, предвид факта, че искът, предявен в Ирландия няма нито същия предмет, нито същото основание.
Oberster Gerichtshof, Решение от 28.02.2018
- Свобода на печата
Франция – Касационен съд
Свобода на печата – Aрхивиране на статиите в интернет сайт
Касационният съд постановява, че разпореждането печатен орган да заличи от уебсайта си, предназначен за архивиране на неговите статии, самата информация, съдържаща се в една от тези статии или ограничаването на достъпа до тях чрез промяна на обичайното препращане надхвърля ограниченията, които могат да бъдат наложени върху свободата на печата, предвид факта, че въпросните статии не могат да бъдат приравнени на публикувани бази данни със съдебни решения.
Cour de cassation, Решение от 12.05.2016, n° 15-17.729
Естония – Апелативен съд Талин
Свобода на печата – Медии – Разкриване на идентичността на дадено лице без негово съгласие
Апелативният съд на Талин е разгледал случай на лице, което анонимно е публикувало в интернет множество изключително груби коментари за психичното здраве на друго лице. Идентичността на анонимния коментатор, разкрита по-специално чрез IP адресите, използвани за публикуването на тези коментари, е била разкрита от медиите. Оказало се, че авторът на коментарите е здравен специалист.
Апелативният съд постановява, че е имало голям обществен интерес от обработването и разкриването на данните за самоличността на въпросния специалист, предвид изключително обидния характер на направените от него коментари. Съдът уточнява обаче, че случаят има изключителен характер.
Tallinna Ringkonnakohus, Решение от 23.02.2017, 2-12-46283
- Професионален живот
Гърция – Касационен съд
Проверка на служебните файлове и служебната поща от работодателя
Според Касационния съд, възстановяването на файлове и електронни съобщения на бивши служители на едно дружество, записани на хард дискове, принадлежащи на съответоното дружество, е законосъобразно с оглед необходимостта да се осигури ефективна съдебна защита на свободата на стопанска инициатива.
От една страна, Касационният съд установява, че разменените електронни съобщения не попадат в приложното поле на тайната на кореспонденцията. От друга страна, Касационният съд отхвърля аргументите на бившите служители за правото на зачитане на личния им живот и незаконосъобразността на обработването на личните им данни, тъй като упражняването на тези права възпрепятства предоставянето на доказателство за тяхното антиконкурентно поведение.
Areios Pagos, Решение от 16.2.2017, 1/2017
Германия – Федерален съд
Изпращане на рекламни електронни съобщения на служебен адрес – Право на извършване на предприемаческа дейност – Понятие за “съгласие” за обработване на данни
Федералният съд постановява, че рекламните електронни съобщения, изпращани на служебния адрес на дадено лице без негово съгласие съставлява намеса в правото му на извършване на предприемаческа дейност, несъвместима със законодателството в областта на нелоялната конкуренция, произтичащо от директиви 2002/58 и 95/46.
Всъщност, използването от получателя на неговия имейл адрес за изтеглянето на софтуер на уебсайт не може да се счита за приемане на общите условия относно съобщаване на неговия адрес на трети лица за рекламни цели. Следователно в случая не става дума за изразяване на валидно съгласие от страна на потребителя за целите на обработването на личните му данни, предвид факта, че стоките и услугите, предлагани от тези трети лица, не са ясно определени предварително.
Bundesgerichtshof, Решение от 14.03.2017, VI ZR 721/15
Литва– Административен върховен съд
Проверка на служебните файлове и служебната поща от работодателя
Върховният административен съд е трябвало да се произнесе относно законосъобразността на проверката на файловете в служебните компютри на служителите в дадено дружество, както и на служебната им поща, за да установи дали техните дейности при изпълнение на задълженията им в съответното дружество не вредят на неговите интереси.
Върховният административен съд приема, че извършваната в случая проверка не нарушава разпоредбите на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, на Директива 95/46, както на националното законодателство за защита на личните данни.
Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas, Решение от 20.04.2018, A-622-525/2018
- Съдебно производство
Белгия – Касационен съд
Данни, създадени или обработени от телекомуникационните служби – Незаконно получено доказателство в рамките на съдебно разследване
Касационният съд е бил сезиран да се произнесе по жалба относно използването на доказателство, което се основава на данни, получени от далекосъобщителни оператори в рамките на съдебно разследване. Той приема, че тези данни, получени съгласно национално законодателство, предвиждащо условия за съхранение на подобни данни, сходни с условията, регламентирани в Директива 2006/24 (обявена за невалидна от Съда в Решение по съединени дела Digital Rights Ireland и Seitlinger, C-293/12 и C-594/12), не следва да бъдат изключени от доказателствата. Според Касационния съд фактът, че тези доказателства са получени в нарушение на основното право на зачитане на личния живот и на правото на защита на личните данни, не означава непременно нарушение на правото на справедлив съдебен процес.
Hof van Cassatie, Решение от 19.04.2016, n° P.15.1639.N (NL)
Германия – Федерален съд
Допустимост на доказателствата в рамките на иск за гражданска отговорност -Видео, получено с помощта на DashCam
Федералният съд постановява, че видео, получено с помощта на DashCam – малка камера, която се фиксира върху таблото на колата – може по принцип да се използва като доказателство в рамките на иск за гражданска отговорност след пътно транспортно произшествие.
Въпреки липсата на съгласие от заинтересованите лица, постоянното видеозаписване без конкретна причина се счита за противоречащо на правилата за защита на личните данни, но видеото може все пак да се използва като доказателство, тъй като след претегляне на съответните интереси, интересът от събиране на доказателства има предимство пред правата, свързани с личността на съответното лице.
Bundesgerichtshof, Решение от 15.05.2018, VI ZR 233/17
Латвия – Конституционен съд
Наказателно производство – Съхраняване на профили ADN -Неконституционосъобразност
Конституционният съд обявява за несъвместима разпоредбата на закона за създаване и употреба на бази данни ADN с член 96 от Конституцията (зачитане на личния живот) що се отнася до заподозрените лица в рамките на наказателното производство. Съгласно тази разпоредба, ADN профилите на съответните лица могат да бъдат съхранявани за период от десет години с изключение на особени случаи, позволяващи на заинтересованото лице да поиска тяхното заличаване.
Предвид чувствителния характер на ADN данните, Конституционният съд е счел, че законът следва да осигури заличаване на тези данни ако лицето не е повече заподозряно.
Latvijas Republikas Satversmes tiesa, Решение от 12.05.2016, 2015-14-0103
- Медицински данни
Италия – Касационен съд
Здраве – Медицински досиета – Раждане под X- Право на детето да познава произхода си
След като законодателят не се е съобразил с изводите в Решение на Конституционния съд n° 278/13, Касационният съд постановява, че съдебният орган, сезиран от непризнато при раждането дете може да отправи запитване до биологичната му майка, която не се е съгласила да бъде обозначена в акта за раждане, дали все още желае да остане анонимна, като същевременно бъде гарантирана поверителността на нейните данни.
Corte suprema di cassazione, Решение от 25.01.2017, n° 1946
Нидерландия – Върховен съд
Здраве – Медицински досиета – Система за електронен обмен
Според Върховния съд, обработването на личните данни, съдържащи се в електронните здравни досиета на пациентите посредством система за електронен обмен отговаря на изискванията на член 6, параграф 1, буква c) на директива 95/46.
Всъщност, Върховният съд постановява, че тези данни са адекватни, относими и не са прекомерни по отношение на целите, за които са били събрани. Той сочи, че обработването на тези данни се основава на валидно съгласие на засегнатите лица и по този начин отговаря на изискванията на принципа на пропорционалност. Съдът се позовава на Регламент № 2016/679, който доведе до отмяната на Закона за защита на личните данни в Холандия.
Hoge Raad der Nederlanden, Решение от 01.12.2017
Швеция – Върховен административен съд
Здраве – Медицински досиета – Директен достъп до лицата, упълномощени от пациентите
Върховният административен съд се е произнесъл по въпроса дали доставчиците на здравни услуги, които обработват лични данни, свързани с пациентите, могат да предоставят на своите представители “пряк достъп” до техните данни при същите условия, които са приложими за самите пациенти. Съдът отговаря отрицателно, тъй като подобна възможност не произтича от приложимото право и това не може да бъде повлияно от факта на евентуалното съгласие на пациента.
Högsta förvaltningsdomstolen, Решение от 04.12.2017, n° 3716-16
- Други вид обработване на лични данни
Полша – Върховен административен съд
Църковни регистри – Липса на задължение на свещеника да промени кръщелното свидетелство в случай на вероотстъпничество
Върховният административен съд е бил сезиран с касационна жалба срещу решението на административния съд, отменил решението на националния контрольор за защита на личните данни, с което последният е разпоредил на свещеник да допълни кръщелното свидетелство на дадено лице, което е поискало изрично в свидетелство му да бъде упоменато, че то се е отказало от католическата религия и е извършило акт на вероотстъпничество.
Считайки, че атакуваното решение съставлява намеса в автономията на католическата църква, която е единствено компетентна да определи дали лицето е било член на тази църква, Върховният административен съд отхвърля жалбата.
Naczelny Sąd Administracyjny, Решение от 09.02.2016, I OSK 1466/15
Швеция– Върховен административен съд
Видеозаписване на регистрацията на автомобили – Право на зачитане на личния живот
Върховният административен съд решава, че е незаконосъобразно частно дружество да използва система, записваща регистрационните номера на колите на лица, които не плащат при зареждане с гориво.
Всъщност, съгласно общото правило на Закона за защита на личните данни, само органите на публичната власт могат да обработват лични данни, отнасящи се до престъпни деяния на физически лица. Всъщност, нито директива 95/46, нито шведското законодателство предоставят информация относно възможни изключения от това общо правило. В тази връзка, Върховният административен съд приема, че доколкото тези изключения следва да се тълкуват ограничително, настоящият случай не попада в приложното им поле имайки предвид, че целта на обработването на данните не може да оправдава нарушенията на правото на неприкосновеност на личния живот, произтичащи от съответното обработване.
sta förvaltningsdomstolen,Решение от 16.02.2016, n° 4970-14
Обединено Кралство – Върховен съд
Надзор на непълнолетни лица – Определяне на референтно лице – Обмен на информация за непълнолетните – Право на зачитане на личния живот
Върховният съд постановява, че законодателство, което предвижда служебно назначаване на лице, което да отговаря за всяко дете и непълнолетен и да следи за неговото благосъстояние и на което да му бъдат вменени определени функции, сред които и възможността да споделя с училищата или здравните служби информация относно здравословното състояние или сексуалния живот на малолетния без да предупреди предварително съответното лице или неговите родители, както и без да е необходимо да получи тяхното съгласие, противоречи на член 8 от Европейската конвенция за защита на основните права и свободи.
Според Върховния съд, при липсата на каквато и да е възможност да се оспорва обмена на подобна информация, установеният режим не е предвиден от закона по смисъла на член 8 от Конвенцията.
Supreme Court, Решение от 28.07.2016, The Christian Institute v The Lord Advocate [2016] UKSC 51
Франция – Касационен съд
Информатика – Понятие за «лични данни» – IP адреси
Касационният съд постановява, че IP адресите, които позволяват индиректно да се идентифицира едно физическо лице са лични данни съгласно закон n°78-17 относно информатиката, файловете и свободите. Следователно, събирането на такива данни съставлява обработване на лични данни и трябва да бъде предварително разрешено от Националната комисия за информатика и свободи.
По този повод, Касационният съд отменя решението на апелативния съд, съгласно което, от една страна, IP адресът, състоящ се от серия цифри се отнася до компютър, а не до потребител, а от друга страна, съхраняването под формата на файлове на IP адресите на компютрите, които се употребяват без разрешение за осъществяване на връзка с информационната мрежа на едно предприятие, не съставлява обработване на лични данни.
Cour de cassation, Решение от 03.11.2016, n° 15-22595
Република Чехия – Конституционен съд
Електронен регистър на приходите на търговците – Личен идентификационен номер на търговеца върху касовите бележки
Конституционният съд анулира частично закона за електронния регистър на приходите на търговците, който цели ефективно проследяване на преките плащания.
В тази връзка, Конституционният съд приема, че някои разпоредби от този закон нарушават правото на защита на личните данни на търговците. По-специално, имайки редвид закрилата, предоставяна с регламент 2016/679, предвиденото в закона задължение за търговец – физическо лице да посочва личния си идентификационен номер върху касовите бележки e непропорционално.
Ústavní soud, Решение от 12.12.2017, Pl. ÚS 26/16
Португалия – Върховен административен съд
Публична служба – Лични данни на кандидатите в конкурс
Върховният административен съд се произнася по това дело относно тълкуването на националната разпоредба, която транспонира член 7, буква е) на директива 95/46. Според него, законният интерес на кандидат в конкурс за държавен служител да получи достъп до неанонимизираните данни на другите кандидати, за да може да реши дали в края на процедурата по назначаване може да оспори неговото класиране, има предимство, в съответствие с принципа на пропорционалност, пред интереса на другите кандидати за неразкриване на техните данни.
Supremo Tribunal Administrativo, Решение от 20.12.2017 n° 0870/17
Австрия– Върховен съд
Непълно анонимизиране на решение на върховна юрисдикция – Липса на отговорност на държавата
Жалбоподателят е предявил иск за извъндоговорна отговорност срещу Република Австрия поради това, че определението, постановено от Върховния съд съдържащо фамилното му име, изписано с всички букви е било вкарано в база данни, достъпна за обществеността. Върховният съд приема, че съответният компетентен състав следва да реши дали и в каква степен едно решение, което подлежи на публикуване трябва да бъде предмет на анонимизиране, като пояснява, че анонимизирането не може да бъде разделено от решението по същество. Така Върховният съд отсъжда в полза на националния закон, който изключва отговорността на държавата за решения, постановени от върховните юрисдикции.
Oberster Gerichtshof, Решение от 21.03.2018 1 Ob 22/18v