Решение от 28 юни 2018 г., EUIPO/Puma, C‑564/16 P, EU:C:2018:509
Производството по Съда е образувано по жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз от Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) срещу решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 септември 2016 г., Puma/EUIPO — Gemma Group (изображение на скачаща котка) (T‑159/15, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2016:457), с което Общият съд е отменил решението на пети апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) от 19 декември 2014 г. (преписка R 1207/2014‑5), постановено в производство по възражение между Puma SE и Gemma Group Srl (наричано по-нататък „спорното решение“).
Фактите по делото са следните. На 14 февруари 2013 г. Gemma Group подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в EUIPO на основание Регламент № 207/2009. Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак в син цвят: 
Стоките, за които се иска регистрацията, спадт към клас 7 по смисъла Ницската класификация на стоките и услугите и отговарят на следното описание: „Дървообработващи машини; машини за обработка на алуминий; машини за обработка на PVC“.
На 8 юли 2013 г. Puma подава на основание член 41 от Регламент № 207/2009 възражение срещу регистрацията на заявената марка за всички стоки, посочени в точка 11 от настоящото съдебно решение. Основанието за възражението е същото като посоченото в член 8, параграф 5 от този регламент.
Възражението се основава на по-ранни марки за продукти от класове 18, 25 и 28 от Ницската класификация (например чанки, облекла, топки), сред които следния знак:
В подкрепа на възражението си на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 Puma се позовава на репутацията на по-ранните марки във всички държави членки.
На 10 март 2014 г. отделът по споровете на отхвърля възражението. На 7 май 2014 г. Puma обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009. Апелативният състав отхвърля жалбата. Първо, той приема, че по-ранните марки и заявената марка имат известна степен на визуално сходство и използват същото понятие за „скачаща котка, наподобяваща пума“. Второ, апелативният състав обаче отхвърля довода на Puma, че отделът по споровете е потвърдил съществуването на репутация на по-ранните марки, с мотива че по съображения за процесуална икономия отделът по споровете всъщност единствено е приел, че в случая не е необходимо да се преценяват представените от Puma доказателства за репутацията на стоките и че проверката ще бъде извършена въз основа на хипотезата, че по-ранната марка № 593987 притежава „подчертан отличителен характер“. След това апелативният състав разглежда и отхвърля доказателствата за репутацията на по-ранните марки относно стоките, посочени в точка 14 от настоящото съдебно решение. Трето, апелативният състав приема, че дори и да се допусне, че репутацията на по-ранните марки трябва да се счита за установена, основаното на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 възражение трябва да бъде отхвърлено, тъй като не са били изпълнени и другите условия, а именно несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки или увреждането на същите.
На 1 април 2015 г. Puma подава пред Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си Puma по същество изтъква три основания, изведени, първо, от нарушение на принципите на правната сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав не е взел предвид доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана, второ, от нарушение на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав е разгледал доказателствата относно репутацията на по-ранните марки, докато отделът по споровете не е извършил такава проверка, и трето, от нарушение на член 8, параграф 5 от посочения регламент.
Що се отнася по-специално до първото основание, Puma по същество твърди, че апелативният състав е нарушил принципите на правната сигурност и на добра администрация, като е отхвърлил представените от дружеството доказателства относно репутацията на по-ранните марки и като се е отклонил от практиката си при вземане на решения във връзка с репутацията на тези по-ранни марки.
По отношение по-специално на довода на Puma, изведен от липсата на мотиви на апелативния състав по отношение на причините, обосноваващи такова отклонение спрямо неговата практика при вземане на решения, Общият съд припомня съдържанието на правото на добра администрация и уточнява, че то включва, наред с други задължения, задължението на администрацията да мотивира своите решения.Той посочва също, че съгласно практиката на Съда EUIPO е длъжна, в съответствие с принципите на равно третиране и на добра администрация, да вземе предвид вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва или не да се произнесе по същия начин, като спазването на тези принципи обаче трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност.
Общият съд по-нататък посочва, че с три решения от 20 август 2010 г., 30 август 2010 г. и 30 май 2011 г. (наричани по-нататък „трите предходни решения“), EUIPO признава репутацията и голямата степен на познаване от потребителите на по-ранните марки. В същата точка Общият съд описва основното съдържание на тези решения, както и доказателствата, представени от Puma в производствата, довели до приемането им. В точка 31 от обжалваното съдебно решение този съд отбелязва, че посочените решения, които освен това са били надлежно посочени от Puma в хода на производството пред апелативния състав, не са били разгледани, нито дори споменати в обжалваното решение, като апелативният състав само е припомнил, че EUIPO не е обвързана от предходната си практика при вземане на решения.
Така Общият съд приема, от една страна, че ЕUIPO е установила репутацията на по-ранните марки в трите предходни решения, подкрепени от няколко решения на националните служби, представени от Puma, и от друга страна, че тази констатация е фактическа и не зависи от заявената марка.
Общият съд стига до следния извод в точка 34 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на съдебната практика, според която EUIPO трябва да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва, или не да се произнесе по същия начин, и с оглед на задължението за мотивиране апелативният състав не може да се отклони от практиката на EUIPO при вземане на решения, без да даде ни най-малко обяснение относно причините, поради които е приел, че изложените в тези решения фактически констатации за репутацията на по-ранните марки не са били или вече не са от значение. Всъщност апелативният състав по никакъв начин не установява, че след приемането на горепосочените неотдавнашни решения репутацията е намаляла, нито че тази практика при вземане на решения е незаконосъобразна.
В това отношение Общият съд отхвърля довода на EUIPO, че тези решения не трябва да се вземат предвид, тъй като нито едно от тях не е придружено от доказателства относно репутацията на по-ранните марки, представени в рамките на съответните производства. Общият съд пояснява, че когато разглежда жалба срещу решението на отдела по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка в съответствие с правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, така че може да реши дали да вземе предвид или да пренебрегне допълнителни или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в определените или посочени от отдела по споровете срокове.
Общият съд постановява, че соглед на своята скорошна предишна практика при вземане на решения, подкрепена от относително голям брой национални решения и от едно решение на Общия съд, апелативният състав е бил длъжен съгласно принципа на добра администрация или да поиска от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид направените в предходните решения констатации относно репутацията на по-ранните марки. Това важи в още по-голяма степен, тъй като в някои от решенията много подробно се посочват доказателствата, подкрепящи преценката относно репутацията на по-ранните марки, което е трябвало да привлече вниманието му относно тяхното наличие.
От това Общият съд стига до извода, че EUIPO е нарушила принципа на добра администрация, и по-специално задължението да мотивира своите решения.
Общият съд накрая приема, че тъй като е трябвало да се вземе предвид колко е добра репутацията на по-ранните марки в цялостната преценка за наличието на увреждане по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, въз основа на който апелативният състав се е произнесъл в спорното решение за по-голяма изчерпателност, допуснатата от този апелативен състав грешка при прилагане на правото е могла решаващо да повлияе на изхода от възражението, тъй като последният не е направил цялостна проверка на репутацията на споменатите по-ранни марки, като по този начин е попречил на Общия съд да се произнесе по твърдението за нарушение на посочения член 8, параграф 5. Поради това в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава първото основание на Puma и без да разглежда останалите основания за обжалване, отменя спорното решение, тъй като с него апелативният състав е отхвърлил възражението на това дружество.
В подкрепа на жалбата си EUIPO оспорва, на първо място, преценката на Общия съд по отношение на първото основание за отмяна, изтъкнато пред него от Puma, изведено от нарушение на принципите на правната сигурност и на добра администрация, тъй като апелативният състав е отхвърлил доказателствата относно репутацията на по-ранните марки и е стигнал до извода, че тяхната репутация не е била доказана за целите на прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.
Съдът отбелязва, че при обстоятелства, при които възразяващата страна се позовава конкретно на предходни решения на EUIPO относно репутацията на марка пред отдела по споровете като доказателство за репутацията, по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, на същата по-ранна марка, изтъкната в подкрепа на възражението ѝ, инстанциите на EUIPO следва да вземат предвид вече приетите от тях решения и с особено внимание да разгледат въпроса дали трябва или не да се произнесат по същия начин. Когато тези инстанции решат да възприемат преценка, различна от приетата в такива предходни решения, те следва, предвид контекста, в който приемат новото си решение, като позоваването на такива предходни решения се включва в този контекст, да мотивират изрично това отклонение от посочените решения.
Следователно Общият съд правилно е приел, че EUIPO е била длъжна да вземе предвид трите предходни решения, изтъкнати от Puma в конкретния случай, и ако е следвало да приеме различна спрямо тези решения позиция по въпроса за репутацията на по-ранните марки, разглеждан в тези решения, както в настоящия случай, тя е трябвало, с оглед на контекста на спорното решение, да мотивира изрично това отклонение. Също така, правилно е разгледал дали, като се е ограничил да припомни в спорното решение, че EUIPO не е обвързана от предишните си решения, апелативният състав е изпълнил задължението си за мотивиране, предвид контекста, в който е било постановено това решение, както и с оглед на правните норми, уреждащи съответната област, включително на принципите на добра администрация и на равно третиране.
Съдът потвърждава в решението си, че в конкретния случай инстанциите на EUIPO не са могли да изпълнят задължението си за мотивиране само с припомнянето, че законосъобразността на решенията на EUIPO трябва да се преценява само въз основа на Регламент № 207/2009, а не въз основа на предходната ѝ практика при вземане на решения.
На второ място, EUIPO упреква Общия съд, че е нарушил член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, разглеждан във връзка с принципа на добра администрация, както и член 76, параграф 2 от този регламент, разглеждан във връзка с правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, като е приел в точка 37 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав е бил длъжен, при обстоятелствата в настоящия случай, да поиска от Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки — поне за да ги обори — каквото право му се дава съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95.
Във връзка с това, Съдът отбелязва, че в хипотезата, при която апелативният състав сам стигне до извода, че не може да изпълни задълженията си, произтичащи от принципа на добра администрация, и в този контекст по-специално задължението си за мотивиране, без да разполага с доказателства, които са били представени в хода на предишни производства пред EUIPO, трябва да се приеме, подобно на Общия съд, че би следвало тази инстанция да упражни дадената ѝ възможност да изиска представянето на такива доказателства за целите на упражняването на правото ѝ на преценка и за провеждането на цялостно разглеждане на възражението.
В този смисъл Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 37 от обжалваното съдебно решение е стигнал до извода, че при обстоятелствата в настоящия случай апелативният състав е трябвало съгласно принципа на добра администрация или да изложи причините, поради които приема, че в случая не трябва да се вземат предвид констатациите, направени от EUIPO в трите предходни решения относно репутацията на по-ранните марки, или да поиска от Puma да представи допълнителни доказателства за репутацията на по-ранните марки.