Решение от 19 юни 2018 г., Gnandi, C‑181/16, EU:C:2018:465

 

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) с акт от 8 март 2016 г., постъпил в Съда на 31 март 2016 г., в рамките на спор между г‑н Sadikou Gnandi и белгийската държава относно законосъобразността на решение, с което се разпорежда той да напусне белгийската територия.

 

Запитването се отнася до тълкуването на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98), на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242), както и на принципа на забрана за връщане и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепени съответно в член 18 и в член 19, параграф 2, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

 

Фактите по делото може да се представят накратко по следния начин. На 14 април 2011 г. г‑н Gnandi, гражданин на Того, подава молба за международна закрила до белгийските органи, която е отхвърлена на 23 май 2014 г. от Главния комисар за бежанците и лицата без гражданство (Главния комисар за бежанците). На 3 юни 2014 г. белгийската държава с посредничеството на Службата за чужденците разпорежда г‑н Gnandi да напусне страната. На 23 юни 2014 г. г‑н Gnandi обжалва решението на CGRA от 23 май 2014 г. Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците и на същата дата той иска тази юрисдикция да отмени заповедта за напускане на страната от 3 юни 2014 г. и да спре нейното изпълнение. Съветът по споровете във връзка с режима на чужденците отхвърля и двете жалби, вследствие на което г‑н Gnandi подава касационна жалба. На 10 ноември 2015 г. Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия) отменя решението на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците от 31 октомври 2014 г. и му връща делото за ново разглеждане. Главното производство се отнася единствено до касационната жалба, подадена от г‑н Gnandi срещу решението на Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците от 19 май 2015 г., по което Conseil d’État решава да спре производството по тази жалба и да сезира Съда на ЕС с един преюдициален въпрос.

 

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2008/115 във връзка с Директива 2005/85 и с оглед на принципа на забрана за връщане и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепени в член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се приеме решение за връщане на основание член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 по отношение на гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила, още с отхвърлянето на тази молба от решаващия орган и съответно преди приключването на съдебното производство по обжалване на това отхвърляне.

 

Съдът констатира най-напред, че разглежданата в главното производство заповед за напускане на територията представлява решение за връщане по смисъла на член 3, точка 4 от Директива 2008/115. Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива същата се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка. По-специално, що се отнася до решенията за връщане, член 6, параграф 1 от посочената директивата предвижда, че по принцип държавите членки издават подобно решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия.

 

За да се прецени следователно дали дадено решение за връщане може да бъде прието по отношение на гражданин на трета страна още с отхвърлянето на молбата му за международна закрила от решаващия орган, следва да се провери, на първо място, дали още със самото отхвърляне престоят на такъв гражданин става незаконен по смисъла на Директива 2008/115.

 

Въз основа на подробен анализ, Съдът стига до извода, че освен ако не му е предоставено право или разрешение за пребиваване като предвиденото в член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, гражданинът на трета страна е в незаконен престой по смисъла на Директива 2008/115 още с отхвърлянето на молбата му за международна закрила на първа инстанция от решаващия орган, при това независимо от наличието на разрешение за оставане до приключването на производството по обжалване на това отхвърляне. Следователно решение за връщане на такъв гражданин по принцип може да бъде прието още с въпросното отхвърляне или да бъде присъединено към него в един и същ административен акт.

 

Съдът подчертава, на второ място, че държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, така че всяко решение за връщане да отговаря на процедурните гаранции, предвидени в глава III на Директива 2008/115, както и на останалите относими разпоредби на правото на Съюза и на националното право. Подобно задължение е изрично предвидено в член 6, параграф 6 от тази директива в случаите, когато решението за връщане се приема едновременно с отхвърлянето на молбата за международна закрила на първа инстанция от решаващия орган. То трябва да се приложи и в положение като разглежданото в главното производство, при което решението за връщане е взето веднага след отхвърлянето на молбата за международна закрила, в отделен административен акт и от различен орган.

 

В този смисъл държавите членки трябва да гарантират пълната ефективност на производството по обжалване на решението за отхвърляне на молбата за международна закрила при зачитане на принципа на равни процесуални възможности, което изисква по-специално спирането на всички правни последици от решението за връщане по време на срока за подаване на жалбата, а ако такава жалба е подадена — до произнасянето по нея. От друга страна, до приключването на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата му за международна закрила на първа инстанция от решаващия орган заинтересованото лице по принцип трябва да може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9.

 

Предвид изложените съображения Съдът отговаря в смисъл, че Директива 2008/115 във връзка с Директива 2005/85 и с оглед на принципа на забрана за връщане и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепени в член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се приеме решение за връщане на основание член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 по отношение на гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила, още с отхвърлянето на тази молба от решаващия орган или заедно с него в един и същ административен акт и съответно преди приключването на съдебното производство по обжалване на това отхвърляне, при условие по-специално че съответната държава членка гарантира, че всички правни последици от решението за връщане се спират до приключването на производството по обжалване, че през този период кандидатът може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9, и че същият може да се позове на всяка промяна в обстоятелствата, настъпила след приемането на решението за връщане, която би могла да окаже значително въздействие върху преценката на положението на заинтересованото лице с оглед на Директива 2008/115 и по-специално на член 5 — което националната юрисдикция следва да провери.