Решение от 2 май 2018 г., Scialdone, C‑574/15, EU:C:2018:295
Производството е образувано преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Varese (Районен съд Варезе, Италия) в рамките на наказателно производство, образувано срещу г‑н Mauro Scialdone за това, че в качеството си на едноличен управител на дружество Siderlaghi Srl не е внесъл в определения от закона срок дължимия на база на годишната данъчна декларация на това дружество за 2012 година данък върху добавената стойност (ДДС).
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС, на член 325, параграфи 1 и 2 ДФЕС, на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3, ОВ L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) и на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Брюксел на 26 юли 1995 г. (ОВ C 316, 1995 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 12, стр. 51, наричана по-нататък „Конвенцията PIF“).
Фактите по делото са следните. Агенцията по приходите в Италия извършва данъчна проверка на Siderlaghi и установява, че това дружество не е внесло в определения от закона срок дължимия на базата на годишната му данъчна декларация за 2012 г. ДДС на стойност 175 272 EUR. Тъй като това дружество се ангажира да плати дължимия ДДС чрез разсрочено плащане в срок от 30 дни след уведомлението, предвидената глоба е намалена с две трети. Освен това на 29 май 2015 г. Procura della Repubblica (Прокуратура на републиката, Италия) сезира запитващата юрисдикция — Tribunale di Varese (Районен съд Варезе, Италия), с искане за налагане на наказание глоба на г‑н Scialdone в размер на 22 500 EUR. Това искане се основава на обстоятелството, че разглежданото невнасяне на ДДС представлява престъпление по италианското право, тъй като по-специално неплатеният ДДС надхвърля прага за криминализиране от 50 000 EUR, над който за такова невнасяне се налага наказание, и на обстоятелството, че г‑н Scialdone е обвинен в това престъпление в качеството му на едноличен управител на Siderlaghi. На 22 октомври 2015 г. влиза в сила изменение на италанския закон, според които деянието, в което е обвинен г‑н Scialdone, вече не представлява престъпление, тъй като прага е увеличен на 250 000 EUR.
Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали измененията, въведени в италианската правна уредба, са съвместими с правото на Съюза, още повече че ако тези изменения се окажат несъвместими с това право, тя ще е длъжна да ги остави без приложение и да се върне към първоначалния текст на закона, предвиждащ наказателна санкция.
В това отношение, от една страна, запитващата юрисдикция посочва, че по силата на италианския закон, в първоначалната му редакция, се е прилагал един и същ праг за криминализиране от 50 000 EUR, независимо от това дали става дума за невнасяне на удържан при източника данък върху доходите, или за невнасяне на ДДС. След изменението обаче прагът възлиза на 150 000 EUR за невнасяне на удържания при източника данък върху доходите и на 250 000 EUR за невнасяне на декларирания ДДС. Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на такова разграничение с изискванията, произтичащи от член 4, параграф 3 ДЕС и от член 325 ДФЕС, както и от Директивата за ДДС, тъй като според нея то води до по-добра защита на националните финансови интереси отколкото тези на Европейския съюз.
От друга страна, от тези разпоредби и от Конвенцията PIF запитващата юрисдикция заключава, че държавите членки могат да се окажат длъжни да санкционират с наказание лишаване от свобода невнасяне на ДДС като разглежданото по главното производство, когато невнесената сума надхвърля 50 000 EUR.
При тези обстоятелства Tribunale di Varese (Районен съд Варезе) решава да спре производството и да сезира Съда на ЕС по реда на преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС.
С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, Директивата за ДДС и Конвенцията PIF, не допускат национална правна уредба, която, от една страна, предвижда, че невнасянето в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация за определена година ДДС представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, само когато неплатеният ДДС надхвърля праг за криминализиране от 250 000 EUR, и от друга страна, предвижда праг за криминализиране за невнасянето на удържан при източника данъка върху доходите от 150 000 EUR.
Съдът приема, че макар санкциите, които държавите членки приемат, за да се борят с нарушенията на хармонизираните разпоредби на Директивата за ДДС, да попадат в обхвата на тяхната процесуална и институционалната автономия, тази автономия все пак е ограничена, освен от принципа на пропорционалност, чиято приложимост в случая не се оспорва, от една страна, от принципа на равностойност, който изисква тези санкции да са аналогични на приложимите по отношение на нарушения на националното право от сходно естество и значение, засягащи националните финансови интереси, и от друга страна, от принципа на ефективност, който изисква посочените санкции да имат ефективен и възпиращ характер.
Що се отнася до принципа на ефективност, Съдът приема, че този принцип допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която невнасянето в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация за определена година ДДС представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, само когато неплатеният ДДС надхвърля праг за криминализиране от 250 000 EUR.
Що се отнася до принципа на равностойност, Съдът приема, че въпросните две нарушения не могат да се считат за такива от сходно естество и значение, поради което държава членка не е длъжна да предвиди еднакъв режим за двете категории престъпления. Следователно принципът на равностойност допуска различие като разглежданото между праговете, определени в италианския закон.
Предвид гореизложеното на първия и третия въпрос отговорът е, че Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че невнасянето в определения от закона срок на дължимия на база на годишната данъчна декларация за определена година ДДС представлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, само когато неплатеният ДДС надхвърля праг за криминализиране от 250 000 EUR, но предвижда праг за криминализиране на невнасянето на удържан при източника данък върху доходите от 150 000 EUR.