Заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело Ахмедбекова и Ахмедбеков, C‑652/16, EU:C:2018:514

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд София-град в рамките на производство за отмяна, заведено от г‑жа Ахмедбекова срещу административния акт, с който българските власти са отхвърлили молбата ѝ за международна закрила.

На 16 декември 2012 г. г‑жа Ахмедбекова и семейството ѝ напускат легално Азербайджан, за да отидат в Украйна, преминавайки през Турция. По време на престоя си в Украйна, който продължил година и два месеца, г‑жа Ахмедбекова и семейството ѝ подават молба за международна закрила и са регистрирани във Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН). Без да дочакат отговор на молбата си, на 19 януари 2014г. напускат легално Украйна на път за Турция, а от там незаконно влизат на територията на България. В същия ден са задържани при опит да напуснат България с гръцки паспорти. На 20 януари 2014г. г‑жа Ахмедбекова и нейният съпруг г‑н Емин Ахмедбеков подават поотделно молба за убежище до президента на Република България. Молбата на г‑жа Ахмедбекова е подадена и от името на непълнолетното им дете, родено на 5 октомври 2007г. И двете молби са отхвърлени на 4 ноември 2014г. Двамата съпрузи поотделно подават молби за международна закрила до Държавна агенция за бежанците (наричана по-нататък „ДАБ“), които са отхвърлени. Подадената от г‑н Ахмедбеков жалба за отмяна на това решение е отхвърлена от първоинстанционния съд на 2 ноември 2015 г. Към датата на отправяне на преюдициалното запитване е налице висящо касационно производство пред Върховен административен съд (България).

Г‑жа Ахмедбекова също подава жалба за отмяна на решението на ДАБ пред запитващата юрисдикция. В тази жалба г‑жа Ахмедбекова посочва, че молбата ѝ за международна закрила е подадена както в лично качество, поради наличието на основателни опасения от преследване, на което е изложена във връзка с политическото ѝ мнение, така и в качеството ѝ на член на семейството на лице — в случая съпругът, който е бил обект на преследване в своята страна.

Административен съд София-град (България) решава да спре производството и отправя до Съда на ЕС девет преюдициални въпроса относно тълкуването на различни разпоредби от Директиви 2011/95[1] и 2013/32[2]. Голяма част от тези въпроси засягат както процесуални, така и материалноправни аспекти, свързани с разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от членовете на едно и също семейство. Вторият, третият, осмият и деветият въпрос се отнасят до аспекти, свързани с разглеждането на допустимостта на молбите за международна закрила и обхвата на контрола на първоинстанционния съд върху решенията за отказ да се предостави такава закрила – въпроси, които вече са били разгледани от генералния адвокат в рамките на преюдициално запитване от същия съд по дело Алхето (заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело Alheto, C‑585/16, EU:C:2018:327).

Генералният адвокат, препращайки към заключението си по дело Алхето, отбелязва, че според него Директива 2013/32 е неприложима ratione temporis към фактите по спора в главното производство. При това положение, когато е възможно той преформулира въпросите, за да се приеме, че се отнасят до Директива 2005/85, която предхожда Директива 2013/32.

Първите три преюдициални въпроса се отнасят до тълкуването на член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32, като генералният адвокат приема, че се отнасят до член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85. Двете разпоредби са почти идентични и се отнасят до допустимостта на молба за международна закрила. С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали разглеждането на допустимостта на молба за международна закрила е задължително и дали тази разпоредба има директен ефект. С втория и третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали при обстоятелства като тези в главното производство молба за международна закрила може да се счита за недопустима по смисъла на горепосочената разпоредба, когато е обоснована с качеството на подалото я лице на член на семейството на кандидат за убежище по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция. От акта за преюдициално запитване е видно, че в ЗУБ не съществува разпоредба, съответстваща на член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32. Поради това ДАБ е разгледала по същество молбите за международна закрила, предмет на главното производство, без предварително да прецени допустимостта им въз основа на предвиденото в тази разпоредба основание. Генералният адвокат припомня, че въпросната разпоредба предвижда възможност, а не задължение за държавите членки да предвидят в съответните национални процедури за разглеждане на молбите за убежище основанията за недопустимост. В същото време българският законодател е решил да не транспонира всички основания за недопустимост на молбата за убежище, поради което генералният адвокат предлага да се отговори на първия въпрос в смисъл, че разглежданата разпоредба от Директива 205/85 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да разглеждат допустимостта на молба за убежище въз основа на предвидените в параграф 2 от този член основания, нито да отхвърлят тази молба, в случай че е налице едно от тези основания. Във връзка с предложения отговор на първия въпрос от който следва, че съгласно българското право, приложимо към обстоятелствата по главното дело, молбите на г-жа Ахмедбекова и на нейното дете при всички случаи не са можели да бъдат обявени за недопустими на основанието, предвидено в член 25, параграф 2, буква ж) от Директива 2005/85, тези въпроси очевидно са от хипотетично естество и генералният адвокат предлага да бъдат обявени за недопустими.

С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да изясни дали предоставянето от страна на държава членка на статут на бежанец на кандидат за международна закрила само въз основа на обстоятелството, че този кандидат е член на семейството на лице, на което е предоставен статут на бежанец, е съвместимо със системата на Директива 2011/95. Според генералния адвокат, анализирайки разпоредбите на директивата, както и предвиденото в съображение 36 от нея, приема, че самият законодател на Съюза е счел, че опасността от възникването на положение на излагане на преследване на членовете на семействата, поради самия факт на връзката си с бежанеца, е значителна. В тази връзка на поставения въпрос, той предлага да се отговори, че Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска предоставянето на статут на бежанец на кандидат за международна закрила на основание на семейната му връзка с лице, жертва на преследване или което основателно се опасява от преследване на основанията, посочени в член 2, буква г) от тази директива, когато въз основа на преценката на индивидуалното положение на кандидата и на личните обстоятелства, свързани с него, както и в светлината на всички относими елементи се установи, че поради тази семейна връзка той в лично качество има основателни опасения да стане на свой ред жертва на преследване.

С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да дали член 4 от Директива 2011/95 и член 31, параграф 1 от Директива 2013/32, както и в частност съображения, свързани с висшите интереси на детето, запазването на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, не допускат национална съдебна практика, която задължава компетентния орган да разгледа в рамките на една-единствена процедура молбите за международна закрила на членовете на едно и също семейство, основани на твърдението, че само един от тях отговаря на условията за признаване на статут на бежанец, или го задължава да спре процедурата по подадените от другите членове на семейството молби до приключване на процедурата по молбата, подадена по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция. Генералният адвокат стига до заключението, че компетентният орган трябва да разгледа молбите, които са подали от свое име отделните членове на едно и също семейство, в рамките на отделни процедури. Не така обаче стои въпроса молбата на непълнолетното дете, подадена от негово име от г-жа Ахмедбекова, която трябва да бъде разгледана заедно с тази на майката. Задача на съответната държава членка е да гарантира зачитането на принципи з а запазване на целостта на семейството и гарантирането на висшите интереси на детето при евентуалните процедури по връщане, започнати след окончателното отхвърляне на молбите за международна закрила на всеки член на семейството.

В същото време, генералният адвокат уточнява, че не е недопустимо нито съгласно Директива 2005/85, нито съгласно Директива 2011/95 процедурите по молби за международна закрила, подадени отделно от членовете на една и съща семейна група на основание на опасения от преследване поради положението на един от членовете на тази група, да бъдат спрени в очакване на резултата от процедурата с предмет молбата на този член, чието положение е причина за опасенията от преследване на семейната група. Все пак генералният адвокат посочва необходимостта от наличието на три условия, за да се допусне подобно спиране: (1) спирането трябва да послужи за адекватно и цялостно разглеждане на тези молби или да е в отговор на съображения, свързани със запазването на целостта на семейството или с висшите интереси на детето, и да не нарушава правото на зачитане на личния и семеен живот на съответните лица; (2) спирането не трябва да засяга самостоятелния характер на молбите, подадени поотделно от членовете на семейството на основния кандидат и (3) то не трябва да има за последица изключване на разглеждането по същество на тези молби, което трябва да е индивидуално, обективно и безпристрастно.

С шестия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали Директива 2011/95 допуска национално законодателство, което предвижда предоставянето на статут на бежанец на членовете на семейството на бежанец единствено по силата на семейната им връзка с него. Според генералния адвокат нито Женевската конвенция, нито Директива 2011/95 предвиждат производното признаване на качеството на бежанец на членовете на семейството на признато за бежанец лице. Все пак член 3 от Директива 2011/95, разглеждан в светлината на съображение 14 от тази директива, оправомощава държавите членки да приемат или запазят в сила национални разпоредби, които са съвместими с тази директива и са по-благоприятни за гражданите на трети държави или за лицата без гражданство, които търсят международна закрила, „когато подобна молба се разглежда като молба, подадена на основание, че съответното лице има качеството на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция“. Според генералния адвокат разпоредба като предвидената в член 8, алинея 9 от ЗУБ попада в обхвата на резервата, предвидена в този член и следователно е съвместима с Директива 2011/95.

Със седмия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали подаването от страна на кандидата за убежище на жалба пред ЕСПЧ срещу собствената си държава по произход определя принадлежността на този кандидат към „социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, или представлява израз на политическо мнение по смисъла на член 10, параграф 1, буква д) от тази директива. Генералният адвокат, както и встъпилите в делото държави членки и Комисията, предлагат да се отговори отрицателно на този въпрос.

Осмия и деветия преюдициален въпрос генералният адвокат предлага на Съда да обяви за недопустими.

 

[1] Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.

[2] Директива 2013/32/ЕС на Eвропейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.