Заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело Alheto, C‑585/16, EU:C:2018:327

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд София-град в рамките на производство за отмяна, заведено от г‑жа Алхето срещу административен акт, с който българските власти са отхвърлили молбата ѝ за международна закрила.

Г‑жа Серин Ауад Алхето, жалбоподател в главното производство, е лице без гражданство от палестински произход, родена в град Газа, Палестина и притежаваща палестински паспорт са валидност до 31 март 2019г. Г-жа Алхето влиза в България на 10 август 2014г. с туристическа виза. След изтичане на срока на валидност на туристическата виза, на 25 ноември 2014г., г-жа Алхето подава молба за международна закрила в Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заявявайки на едно от интервютата, че е християнка и притежава документ, издаден от UNWRA, удостоверяващ регистрирането от тази организация на г-жа Aлхето в качеството на палестински бежанец.

На 12 май 2015г. молбата на г-жа Алхето е отхвърлена от заместник-председателя на ДАБ. Постановен е отказ за предоставяне както на статут на бежанец по смисъла на член 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), така и на хуманитарен статут по смисъла на член 9 от този закон. Г‑жа Aлхето обжалва решението на ДАБ пред Административен съд София-град, който от своя страна решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредбите на директива 2011/95[1] и директива 2013/32[2], които са транспонирани в българския ЗУБ.

Генералният адвокат започва своето заключение с предварителни бележки относно значението на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и влязла в сила на 22 април 1954 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“) за международноправния режим за закрила на бежанците, като заключава че Директива 2011/95 следва да се тълкува в светлината на Женевската конвенция.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали компетентният орган на дадена държава членка може да разглежда молба за международна закрила, подадена от лице без гражданство с палестински произход, регистрирано от UNRWA, извън правната уредба, установена в член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, който предвижда клауза за изключване на статута на бежанец за гражданите на трети държави или лицата без гражданство, които попадат в приложното поле на член 1, буква D от Женевската конвенция. Член 1, буква D от Женевската конвенция се прилага за определена група лица, които, макар да притежават характеристики, за да бъдат признати за бежанци по смисъла на член 1, буква А от Конвенцията, са изключени по силата на член 1, първа алинея от буква D от кръга на лицата, ползващи се от нейните привилегии, тъй като получават закрила или помощ от органи или агенции на Организацията на обединените нации, различни от ВКБООН.

Макар първата алинея от член 1, буква D от Женевската конвенция да предвижда клауза за изключване от нейните привилегии, втората алинея от този член съдържа клауза за включване, която се прилага по отношение на бежанци, за които по каквито и да било причини е преустановено оказването на закрилата или помощта от страна на организацията или органа на Организацията на обединените нации, посочен в първата алинея. Аналогичен текст се съдържа и в член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95.

Генералният адвокат, припомняйки практиката на Съда на ЕС относно обхвата и условията за прилагане на разгледаните клаузи за изключване и включване, обобщава, че тези две клаузи трябва да бъдат предмет на общ прочит и преценката за приложимостта им да се прави, съгласно следните етапи: (1) след като бъде установено, че въпросното лице попада в категорията на палестинските бежанци, за които режимът на Женевската конвенция, и следователно Директива 2011/95, не се прилага, съгласно член 1, буква D, първа алинея от тази конвенция, (2) следва да се провери, като се вземат предвид направените от съответното лице декларации, дали то все пак не е включено в този режим по силата на втора алинея от посочения член 1, буква D и съответно в този по Директива 2011/95 съгласно член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от последната, поради факта че междувременно оказваната му закрила или помощ от UNRWA е преустановена.

Тъй като включването на палестински бежанец в системата за регистрация на UNRWA представлява убедителен показател за факта, че въпросният бежанец се ползва или се е ползвал от закрилата или помощта на UNRWA, г‑жа Aлхетo, която е представила доказателство за такава регистрация, попада в обхвата на член 1, буква D от Женевската конвенция и следователно на член 12, параграф 1, буква a) от Директива 2011/95. Поради това ДАБ е трябвало, въз основа на индивидуална преценка и с оглед на всички относими факти и обстоятелства, да прецени дали г‑жа Aлхетo попада в клаузата за включване, предвидена в член 12, параграф 1, буква a), второ изречение от Директива 2011/95. За тази цел ДАБ е следвало да установи дали отпътуването на г‑жа Aлхетo от Ивицата Газа е било поради причини, независещи от нейната воля, които са я принудили да напусне тази територия, като по този начин са ѝ попречили да продължи да се ползва от закрилата или помощта на UNRWA. При утвърдителен отговор и след проверка за липсата на други причини за изключване ДАБ е трябвало да предостави на г‑жа Aлхето статута на бежанец.

С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 има директен ефект и може да се приложи в производството, независимо от това че не е бил посочен от г‑жа Aлхетo. Според генералния адвокат, няма никакво съмнение, че член 12, параграф 1, буква a), второ изречение от Директива 2011/95, доколкото недвусмислено закрепва правото на палестинските бежанци, които попадат в обхвата на първото изречение на тази разпоредба и вече не могат да се ползват от закрилата или помощта на UNRWA, да имат достъп до предимствата по директивата, има безусловно и достатъчно точно съдържание, за да могат съответните лица да се позовават на него пред националните съдилища. Обстоятелството, че разпоредба от правото на Съюза с директен ефект не е била посочена в производството от заинтересованата страна, не пречи националният съд да я приложи пряко, ако счете това за необходимо.

Третият, четвъртият, петият и шестият третия си преюдициален въпрос се отнасят до тълкуването на директива 2013/32. Тъй като г‑жа Aлхетo подава молбата си за международна закрила на 25 ноември 2014 г., тази молба — предхождаща както датата на влизане в сила на закона за транспониране на Директива 2013/32 в българското право, така и датата, предвидена в член 52, първа алинея, първо изречение от тази директива. Следователно, според генералния адвокат, Директива 2013/32 е неприложима ratione temporis към фактите по спора в главното производство и поради това, поставените за тълкуването й въпроси следа да бъдат обявени за недопустими.

[1] Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.

[2] Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), ОВ L 180, 2013 г., стр. 60.