Заключение на генералния адвокат Kokott по дело Kantarev, C‑571/16, EU:C:2018:412
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Варна в рамките на производство по предявен от г-н Кантарев иск срещу Българска народна банка (БНБ) за изплащане на обезщетение за забавено изплащане на депозитите му.
В настоящия случай, поради проблеми с ликвидността на Корпоративна търговска банка (КТБ), където г-н Кантарев има открита депозитна сметка, схемата за гарантиране на депозити плаща на ищеца в главното производство цялата сума в гарантирания от Директива 94/19[1] размер. Ищецът обаче счита, че плащането е забавено. Всъщност ищецът не могъл да се разпорежда с депозитите си в продължение на приблизително шест месеца.
Според ищеца Директивата относно схемите за гарантиране на депозити е неправилно транспонирана и приложена в България — установяването на неналичността на депозита, което е условие за задействането на схемата за гарантиране на депозити, било поставено в зависимост от отнемането на банковия лиценз, въпреки че Директивата предвиждала фиксиран срок за посоченото установяване, който не зависел от това събитие.
При тези условия Административен съд Варна решава да спре производството и да отправи 8 преюдициални въпроса до Съда на ЕС.
Макар и междувременно да са изменени както съответното национално право, което вече не поставя установяването на неналичността на депозити в зависимост от отнемането на банковия лиценз, така и правото на Съюза, което вече не предвижда фиксиран срок за установяване на неналичността на депозити, според генералния адвокат преюдициалните въпроси продължават да са актуални, тъй като и понастоящем ефективното компенсиране на вложителите в приемлив период от време се изисква от правото на Съюза и не е загубило своята значимост.
В началото на своето заключение генералният адвокат обсъжда допустимостта на поставените въпроси, като отхвърля повдигнатите в тази връзка възражения от БНБ за недопустимост поради липсата на връзка с предмета на спора по главното производство.
След това генералният адвокат разглежда трети, четвърти, пети и шести въпрос, които се отнасят до условията, при които е налице неналичен депозит. Понятието „неналичен депозит“ е основно за Директива 94/19, тъй като именно при неналични депозит държавите членки следва да гарантират, съгласно член 10, параграф 1 от тази директива, че вместо неизправните кредитни институции схемите за гарантиране на депозити, въведени от държавите членки, изплащат исканията на вложителите в рамките на 20 работни дни като гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител е 100 000 EUR (член 7, параграф 1а от същата директива).
С трети и шести въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали е допустимо наличието на предварително условие като установяването на неплатежоспособността на кредитната институция и отнемането на нейния лиценз, за да се приеме, че е налице „неналичен депозит“, както и дали органът може да дерогира срока за установяване, съдържащ се в член 1, точка 3, подточка i), второ изречение от Директива 94/19, за да постави съответната финансова институция под специален надзор.
Съгласно текста на член 1, точка 3, подточка i), първо изречение депозитът, който е дължим и платим, но не е бил платен, е неналичен по смисъла на Директива 94/19, когато компетентният орган е установил, че „по [негово] виждане“ кредитната институция „изглежда неспособна за момента […] да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“. Според генералния адвокат от цитираните разпоредби от Директива 94/19 става ясно, че държава членка не може да смекчава задължението на компетентния орган за незабавно установяване на неналичността или да удължава предвидения за тази цел срок, като поставя това установяване в зависимост от условието да е установена неплатежоспособността на кредитната институция и да е отнет банковият ѝ лиценз. Ако в резултат на тези действия изтича период, по-дълъг от предоставените пет работни дни съгласно член 1, точка 3, подточка i), второ изречение от Директива 94/19, това би противоречало на ясния текст на тази разпоредба. Специални надзорни мерки също не могат да имат суспензивно действие по отношение на установяването на неналичността на депозити.
С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да изясни дали съгласно Директива 94/19 неналичността на депозитите трябва да бъде установена с изричен акт или тя може да се изведе и от други обстоятелства, каквото е например решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор. Според генералния адвокат, установяването на неналичността е предпоставка за задействането на схемата за гарантиране на депозитите, което и бележи началния момент на срока за компенсиране на вложителите. Поради тази причина установяването съгласно член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва ясно да се отнася до тази разпоредба и незабавно да бъде сведено до знанието на схемата за гарантиране на депозити. Установяване, за което схемата за гарантиране на депозити би трябвало имплицитно да заключи от други обстоятелства, не отговаря на тези изисквания.
С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали при обстоятелства като тези по главното производство неналичността на даден депозит може да бъде установена едва когато вложителят е предявил до кредитната институция искане за плащане, което не е изпълнено. Според генералния адвокат, в случай на неплатежоспособност Директивата съдържа фикцията, че вложителите искат да изтеглят депозитите си и следователно трябва да се счита, че депозитите, все още останали в банката, „не [са] бил[и] платени“ по смисъла на Директива 94/19. Генералният адвокат допълва, че при обстоятелства като тези по главното производство, при които въпросната банка явно фактически е закрита и търговските ѝ отношения са били преустановени, не би било целесъобразно да се изисква от вложителите да отправят искане за изплащане на техните депозити. Също така е съмнително как би могло да бъде доказано отправянето на такова искане, което в случая на депозити, платими по всяко време при поискване, всъщност често се изразява в опита за теглене на пари от банков автомат или за извършване на банков превод в интернет. Ето защо член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че установяването на даден депозит за неналичен не може да се обвързва с условието вложителят задължително да е предявил до кредитната институция искане за изплащане.
Със седмия и осмия преюдициален въпрос се иска да се установи дали релевантните разпоредби на Директива 94/19 имат директен ефект и доколко липсата или несвоевременното вземане на решение относно неналичността на депозити представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което може да доведе до отговорност на държавата
По повдигнатото от БНБ възражение, че с решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др. (C‑222/02, EU:C:2004:606) е изключена възможността за частноправните субекти да ангажират отговорността на съответната държава членка на основание на Директива 94/19 извън предвиденото компенсиране, генералният адвокат ясно разграничава предмета от производството по разглежданото дело от този по делото Paul. Във връзка с това стига и до заключението, че нито решение Paul, нито двадесет и четвърто съображение от Директивата изключват отговорността на държавата за неправилно транспониране или неправилно прилагане на член 1, точка 3, подточка i), който обуславя компенсирането по реда на член 10, параграф 1 от Директива 94/19.
Генералният адвокат припомня и предпоставките за ангажирането на отговорността на държавата: (1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, (2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и (3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Националните юрисдикции са тези, които следва да установят дали посочените условия са изпълнени и дали държавата носи отговорност за поправянето на вредите. Все пак генералният адвокат разглежда наличието на цитираните предпоставки и приема, че въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила в петдневен срок установяването съгласно член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители съгласно член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1. Това, заключава генералният адвокат, съставлява достатъчно съществено нарушение на член 1, точка 3, подточка i) от Директивата.
С първите два преюдициални въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза изключва прилагането в България на два различни процесуални режима, които предвиждат различни материалноправни предпоставки, такси и компетентни съдилища във връзка с предявяването срещу държавата на иск за обезщетение за вреди поради нарушение на правото на Съюза.
В България е приложим, от една страна, Гражданският процесуален кодекс в хипотезата на прилагане на Закона за задълженията и договорите, който предвижда общо право на обезщетение за вреди. От друга страна, в хипотезата на прилагане на Закона за отговорността на държавата, който урежда отговорността на държавата и общините за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при изпълнение на техните функции, може да се прилага Административнопроцесуалният кодекс
Държавите членки действително са длъжни да отстранят по реда на националното право относно отговорността последиците от причинените от държавата вреди, но определянето на компетентните юрисдикции и на процесуалния ред за предявяване на иск за отговорност на държавата на основание правото на Съюза по принцип попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки. Правото на Съюза обаче съдържа принципи, които е необходимо да се спазват при избора на подходящия процесуален ред.
Така например правото на Съюза не допуска националното право да въвежда условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на Съюза, които са по-ограничителни от развитите от Съда в съдебната практика. Изискването за виновна отговорност съгласно Закона за задълженията и договорите обаче нахвърля по обем трите предвидени условия за ангажиране на отговорността на държавата на основание на правото на Съюза. Правото на Съюза предвижда също, че задължението за поправяне на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението. Освен това в рамките на процесуалната ѝ автономия държавата членка трябва да спазва принципите на равностойност и на ефективност. Що се отнася до принципа на равностойност, в разглеждания случай не се установява положения, уредени от правото на Съюза, да са третиране по-неблагоприятно от аналогични вътрешни положения. Що се отнася до принципа на ефективност, то той е нарушен от съществуващата несигурност относно процесуалния ред, който следва да се ангажира отговорността на държавата. Като допълнение генералният адвокат изразява съмнение доколко принципът на ефективност допуска национална правна уредба като разглеждания в настоящото производство български Административнопроцесуален кодекс, който изисква незаконосъобразният акт в основата на нарушението на правото на Съюза да е отменен, респективно да е установена незаконосъобразността на действието или бездействието, довело до нарушението. Би било в разрез с принципа на ефективност обаче да се изисква от увредените лица винаги да използват всички разполагаеми правни средства за защита.
В заключение генералният адвокат посочва, че правото на Съюза допуска възможността в България да се прилагат, в зависимост от действащия публичен орган, два различни процесуални режима за предявяване на искове за отговорност на държавата поради нарушения на правото на Съюза, стига за частноправния субект да е ясно до кой процесуален режим трябва да прибегне в конкретния случай и този процесуален режим да позволява ефективното реализиране на правото на обезщетение за вреди на основание на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали процесуалният режим, приложим за предявяването на искове срещу БНБ за отговорност на държавата, отговаря на тези условия.
[1] Директива на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, 1994 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163).