Определение от 14 юни 2017 г., Илиев, C‑67/17, EU:C:2017:459

Преюдициалното запитване е отправено от Районен съд-Варна в рамките на спор между г‑н Тодор Илиев и г‑жа Благовеста Илиева по повод на делбата на лек автомобил след прекратяване на брака им.  Въпреки че г‑н Илиев и г‑жа Илиева имат регистрирани постоянни адреси в България, запитващата юрисдикция посочва, че обичайното им местопребиваване е било на територията на Италия в моментите на сключване на гражданския брак, придобиването на собствеността върху автомобила, прекратяването на брака и предявяването на иска по главното производство.

В тази връзка запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно приложимостта на Регламент № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а от там и относно въпроса кой е компетентният съд да разгледа спора.

По силата на член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение. Тази разпоредба е приложена в настоящото производство.

С трите си преюдициални въпроса, които Съдът на ЕС приема, че следва да се разгледат заедно, Районен съд-Варна иска по същество да се установи дали член 1, параграф 2, буква a) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че спор като този по главното производство, относно делбата след развод на движима вещ, придобита по време на брака от съпрузи, които са граждани на една държава членка, но местоживеенето им е в друга държава членка, попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012 или е от областта на имуществените права, произтичащи от брачни правоотношения, и вследствие на това попада в обхвата на изключенията, съдържащи се в посочения член 1, параграф 2, буква а).

В това отношение Съдът на ЕС припомня, че член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 1215/2012 съвпада с член 1, втора алинея, точка 1 от Брюкселската конвенция и че текстът на тези две разпоредби е аналогичен, поради което препраща към практиката на Съда по тази разпоредба и по-специално към решението от 27 март 1979 г., de Cavel (143/78, EU:C:1979:83). Съдът е отбелязал, че поради спецификата на някои области, сред които са гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществените права, произтичащи от брачни правоотношения, завещанията и наследяването, споровете в тези области са изключени от приложното поле на Брюкселската конвенция. В понятието „имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения“ обхваща не само имуществените права, предвидени специално и изключително от някои национални законодателства с оглед на брака, но и всички имуществени отношения, произтичащи пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване.

Ето защо на поставените въпроси Съдът отговоря, че член 1, параграф 2, буква a) от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че спор като този по главното производство, относно делбата след развод на движима вещ, придобита по време на брака от съпрузи, които са граждани на една държава членка, но местоживеенето им е в друга държава членка, не попада в приложното поле на този регламент, а е от областта на имуществените права, произтичащи от брачни правоотношения, и вследствие на това попада в обхвата на изключенията, съдържащи се в посочения член 1, параграф 2, буква а).