ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ, ОТПРАВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ЮРИСДИКЦИИ ДО СЪДА НА ЕС В ПЕРИОДА 1.06.2017 – 31.10.2017 - Европейски правен прегледЕвропейски правен преглед

ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ, ОТПРАВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ЮРИСДИКЦИИ ДО СЪДА НА ЕС В ПЕРИОДА 1.06.2017 – 31.10.2017

Обзор

В периода 1 юни 2017 г. – 31 октомври 2017 г. български юрисдикции са отправили 9 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (01.06.2017 – 31.10.2017)
Върховен касационен съд	2
Върховен административен съд	2
Специализиран наказателен съд	1
Административен съд Варна	2
Асминистративен съд Велико Търново	2

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (01.06.2017 – 31.10.2017)
ДДС	2
Съдебно сътрудничество по граждански дела	2
Съдебно сътрудничество по наказателни дела	1
Околна среда	1
Социална политика	1
Свободно движение на работници	1
Държавни помощи	1

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu

Дело C-185/17, SAKSA

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Началник на Митница Варна

Ответник: „САКСА“ ООД

Преюдициални въпроси

Правилото, записано в поясненията на таблица 3 от Стандарт EN 590 / сегашен EN 590:2014/ , че „Определението за газьол по митническата тарифа на Европейския съюз може да не се прилага към класовете, предназначени за използване при арктически климат или при сурови зимни условия“, означава ли, че за този вид гориво , могат да не се прилагат общите правила в Допълнителна бележка 2 към Глава 27,б. г/ и б. д/ на Общата митническа тарифа за целите на тарифното класиране на стоката?
В случай на положителен отговор на първия въпрос и в хипотезата, в която се установи, че стоката, за която възниква митническо задължение отговаря на дефиницията за „ дизелово гориво за употреба в арктични или климати със сурова зима“ , съобразно критериите на Стандарт EN 590 , следва ли същото да се класира под тарифен номер 27101943 от Комбинираната номенклатура, отговарящ за „газьол“ или следва да се приложат общите правила в Допълнителна бележка 2 към Глава 27, б. г/ и б. д/ на Общата митническа тарифа?
В случай на положителен отговор на първия въпрос , кои са критерии по които се преценява кога се прилага определението за газьол по митническата тарифа на Европейския съюз и кога е необходимо да се използват изискванията и методите за изпитване съгласно Стандарт EN 590, за целите на тарифното класиране на стоката ?
Методите и показателите за изследване посочени в Допълнителна забележка 2 към Глава 27, б. г/ и б. д/ на Общата митническа тарифа, достатъчни ли са за пълното и точното охарактеризиране на една стока като „газьол“ или следва да се вземат предвид всички химични показатели, които са характерни за нея?

Дело C-296/17, Wiemer & Trachte

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страни в главното производство

Ищец: „Виймер унд Трахте” ГмбХ (в несъстоятелност)

Ответник: Жан Овед Таджер

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбата на чл.3, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000¹ на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата – членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава – членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава – членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по чл.18, пар.2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава – членка.
Прилага ли се предвиденото в чл.24, пар.2 във връзка с пар.1 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава – членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество – длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава – членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност.
Прилага ли се разпоредбата на чл.24, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност за изпълнение на задължение за плащане на парична сума в полза на длъжника, когато първоначалното предаване на тази сума от длъжника на изпълнилото лице се счита за недействително съгласно националното право на съда по несъстоятелността и недействителността произтича от образуване на производството по несъстоятелност.
Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно чл.24, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност, когато лицата по чл.21, пар.2, изр.2 на Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата – членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата – членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на чл.25 във връзка чл.16 от Регламента.

____________

¹ OB 2000, L 160, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 1, стр. 143

Дело C-314/17, Geocycle Bulgaria

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Джиосайкъл България“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Нарушени ли са принципите за данъчен неутралитет и ефективност на общата система на ДДС, съгласно разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО¹ на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато, с оглед фактите в главното производство, една и съща доставка е обложена с ДДС, веднъж по общия ред чрез начисление на данъка от доставчика с фактурата за продажба и втори път чрез механизма на самоначисление /обратно начисляване/ от получателя с ревизионен акт, при което на практика не се признава право на приспадане на данъка и при условие, че националното законодателство не дава възможност начисления ДДС по фактурата на доставчика да бъде коригиран след приключило ревизионно производство?

____________

¹ OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

Дело C-324/17, Гаванозов

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

Иван Гаванозов

Преюдициални въпроси

Съответна ли е на чл.14 от Директива 2014/41/ПВР¹ за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси национален закон и съдебна практика, които не допускат оспорване на материалноправните основания на съдбното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, респективно за допускане на разпит на свидетел – като такова оспорване не е възможно както с пряка жалба срещу съдебното решение, така и с предявяване на отделен иск за присъждане на обезщетение.
Предоставя ли чл. 14 ал.2 от Директивата, по непосредствен и пряк начин, право на заинтересованата страна да оспорва съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, независимо от липсата на такава процесуална възможност в националното право.
Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4, в светлината на чл.14 ал.2 вр чл.6 т.1 б.”а” вр чл. 1 ал.4 от Директивата лицето, срещу което е повдигнато наказателно обвинение – ако действието по събиране на доказателства е насочено към трето лице.
Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4 вр ал.2 от Директивата лицето, което обитава или ползва имота, в който се извършва претърсването и изземването; респективно лицето, което ще бъде разпитано като свидетел.

____________

¹ OB 2014, L 130, стр. 1

Дело C-335/17, Вълчева

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Нели Вълчева

Ответник: Георгиос Бабанаракис

Преюдициален въпрос

Следва ли понятието „право на лични отношения”, използвано в чл. 1, § 2, б. а) и чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.¹ на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, да се тълкува като приложимо не само за отношенията родители-деца, но и за отношенията с други близки, различни от родителите, а именно баба и дядо?

____________

¹ OB 2003, L 338, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 6, стр. 183

Дело C-338/17, Guigo

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Виржини Мари Габриел Гиго

Ответник: Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

Преюдициални въпроси

Следва ли нормите на чл. 151 и чл.153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива 2008/94/ЕО¹ да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения три месечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите-членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива 2008/94/ЕО социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени.
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от Хартата за основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение от една страна между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по- рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна – с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда.
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива 2008/94/ЕО и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания.

____________

¹ Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП), OB 2008, L 283, стр. 36

Дело C-364/17, Варна Холидейс

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Варна Холидейс“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Разпоредбите на чл.90, пар.1 и чл.185, пар.1 от Директива 2006/112¹ трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в които с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка с която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл.14, пар.1 от Директива 2006/112 за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?
Разпоредбите на чл.185, пар.1 и пар.2 от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл.90, пар.1 от Директивата.

____________

¹ Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

Дело C-451/17, Walltopia

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Уолтопия“ АД

Ответник: Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Велико Търново

Преюдициални въпроси

Следва ли нормата на чл.14, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009¹ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и СЪВЕТА от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с чл.12, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата – членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл.1, буква л от Основния Регламент национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава – членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?

В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл.14, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и СЪВЕТА от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл.12, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна – членка при положение, че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?

В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл.1, буква й от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност?

В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл.12, [параграф] 1 от Основният Регламент и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл.14, [параграф] 1 от Регламента с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

____________

¹ Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария), OB 2009, L 284, стр. 1

Дело C-481/17, Янчев

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател: Николай Янчев

Преюдициални въпроси

Позволява ли тълкуването на разпоредбата на параграф 16 от решение С(2011) 863 от 11.2.2011 г. на Европейската Комисия, издадено по реда на чл.108, §3 от ДФЕС и обявяващо за съвместима с чл.107, §3 от ДФЕС помощ №546/2010, предоставяна от Република България за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на данък, с оглед на правомощията на Комисията от една страна, и, от друга страна, с оглед на проявлението на принципите на процесуална автономия и на правна сигурност, прилагането на национална правна уредба, при която посоченият в този параграф срок за контрол за изпълнението на условията за предоставената държавна помощ следва да се счита само за инструктивен, а не за окончателен?

При съобразяване с принципа на пропорционалност, съвместното и телеологическото тълкуване на параграфи 7, 8, 14 и 45 от решение С(2011) 863 от 11.2.2011 г. на Европейската Комисия, издадено по реда на чл.108, §3 от ДФЕС и обявяващо за съвместима с чл.107, §3 от ДФЕС помощ №546/2010, предоставяна от Република България за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на данък, води ли до извода, че правомерното получаване/ползване на помощта зависи само от спазването на изрично посочените в това решение национални разпоредби, посредством прилагането на които държавната помощ се въвежда, или е допустимо да се изискват и съобразяват и други условия, въведени в националното законодателство, които са чужди на преследваните чрез предоставянето ѝ цели?

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.