(Решения на Общия съд от 17 септември 2007, T-201/04, Microsoft/Комисия, от 12 декември 1991, Т-30/89, Hilti/ Комисия и от 24 юли 1991 по дело Т-89/91, Tetra Pak II; Решениe № 985 от 11.11.2008 и Решение № 624 от 23.06.2009 на Комисията за защита на конкуренцията)

---

 

Елеонора Матеина[1]

 

В икономическата реалност на 21 век, търговците са изправени пред предизвикателството да предлагат по-добра стока на по-добра цена. Като цяло този подход облагодетелства потребителите и по правило не би следвало да има антиконкурентен ефект. Въпреки това, под натиска на конкурентите, пазарните участници често проявяват изобретателност и използват търговски практики, които могат да са в разрез с правото на конкуренцията. Пример за такива практики са „хищнически цени“, използване на „английски клаузи“[2], пакетните продажби и други.

Настоящата статия е посветена на пакетните продажби, тъй като те „заливат“ потребителите и при определени условия могат да се окажат противопоказни не само за потребителското благосъстояние, но и за конкурентната среда на съответния пазар.

Повод за настоящата статия са зачестилите ситуации, в които на колегите адвокати или на юрисконсултите се налага да преценяват дали една пакетна продажба носи риск от гледна точка на правото на конкуренцията или не. Ето защо, настоящото изложение има за цел на потърси отговор на следните въпроси: (1) какво е пакетна продажба и какви са основните видове; (2) защо и кога пакетните продажби могат да нарушат правото на конкуренцията, (3) както и да направи кратък обзор на водещите решения по тази тема на Съда на Европейския съюз („Съда на ЕС“) и (4) на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“ или „Комисията“).

 

1. Дефиниция

Както се подразбира от наименованието „пакетни продажби“, тази търговска практика представлява продажба на два или повече продукта[3] или две или повече услуги в пакет. Това е общото определение, като според особеностите на продаваните продукти могат да се обособят три вида пакетни продажби:

• Първият вид пакетна продажба съставлява комбиниране на два продукта, като само единият от тях може да се купи самостоятелно. Другият не е на разположение за самостоятелна продажба и може да бъде закупен от потребителите само в комбинация.[4] В англоезичната литература и в практиката на СЕС тази бизнес практика е известна под наименованието „tying”. Според Европейската комисия („ЕК“) привързването на двата продукта може да бъде техническо, т.е. когато основния продукт е направен така, че да може да се използва пълноценно само в комбинация с допълнителния продукт.[5]
• Вторият вид пакетна продажба е комплект от два продукта, които могат да бъдат купени само заедно. Т.е. за потребителя не е налице възможност да закупи никой от продуктите самостоятелно, макар и те да не са технически създадени така, че основният продукт да е направен така, че да може да се използва само с допълнителния. Разграничението между този вид пакетна продажба и първият вид е по-скоро формално. Предвид това, практиката на Съда и на КЗК е приложима и към двата вида.
• Третият вид пакетна продажба се различава от първите два по това, че всеки от продуктите в пакета се предлага самостоятелно. Особеността е, че сборът от цената на двата продукта при самостоятелна продажба е по-висок в сравнение с цената на пакета.^[6]

Пакетните продажби може да противоречат на правилата за защита на конкуренцията и по-специално на чл. 102 от ДФЕС[7], когато нарушението засяга търговията между държавите членки (тоест географският пазар обхваща част или целия вътрешен пазар) или, когато не са с такъв географски обсег – чл. 21[8] от българския Закон за защита на конкуренцията[9] („ЗЗК“). Следва да се вземе предвид, че ако пакетната продажба не попада в приложното поле на чл. 102 от ДФЕС и/или чл. 21 от ЗЗК, то това не изключва прилагането на чл. 101 от ДФЕС и/или съответно чл. 15 от ЗЗК.

2. Какъв е европейския тест за антиконкурентни пакетни продажби?

През 2004 г. в решението по делото Microsoft I[10], Съда на ЕС посочва какви обстоятелства следва да са налице кумулативно, за да представлява една пакетна продажба нарушение на чл. 102 от ДФЕС, а именно:

• Господстващо положение на предприятието на пазара на обвързващия продукт, т.е. на пазара на първия продукт;[11]
• Продуктите следва да бъдат самостоятелни продукти, т.е. всеки от тях да има самостоятелно и независимо приложение спрямо другия продукт;[12]
• Крайните клиенти трябва да са задължени да купят втория продукт заедно с първия;
• Антиконкурентен ефект на пазара на втория продукт, т.е. предлагането на двата продукта в пакет води или до изтласкване на участници на пазара на втория продукт или прави невъзможно навлизането на нови такива;
• Продажбата на продуктите в пакет не трябва да е обоснована, т.е. не трябва да има някаква обективна причина, която налага предлагането на двата продукта заедно.

Макар и от 2004 г., тестът, който Съда на ЕС предлага в цитираното решение продължава да се използва при оценка на пакетните продажби, които са в състояние да засегнат европейския пазар.[13]

Несъмнено най-предизвикателният елемент за преценяване от предложения по-горе тест е наличие на негативния ефект върху конкуренцията, т.нар. foreclosure (затваряне на пазара). Причината за това е, че за да се направи преценка дали има засягане на конкуренцията, не е достатъчно да се направи правен анализ. В основната си част преценката на този елемент изисква икономически анализ.

За целите на по-доброто разбиране за наличието или липсата на увреждане на конкуренцията, необходимо е да се разгледа въпросът за принудата да се закупят всички продукти от съответния „пакет“. Както бе споменато, при покупката на пакетните продукти клиентът е задължен да придобие първия продукт заедно с втория, независимо дали вторият продукт му е необходим или не. При тази ситуация проблемът може да се разгледа на две плоскости – от гледна точна на крайния клиент и от гледна точка на конкурентите на пазара на втория продукт. Крайният клиент плаща цена за два продукта, единият от които не му е необходим, т.е. една от целите на правото на конкуренцията – гарантиране на потребителското благосъстояние не е изпълнена. На следващо място стоят конкурентите – ако крайният клиент не би бил принуден да закупи втория продукт в пакет с първия, то той би могъл да избере продукти на конкуренти на производителя, които не се предлагат в пакет. Т.е. наблюдава се едно отрицателно засягане на конкурентите или пречка за навлизането на нови такива, резултат от привързване на два продукта. Разбира се, поведението ще нарушава правилата за защита на конкуренцията и ако и останалите критерии от теста, развит от Съда на ЕС, са изпълнени. В случай, че някой от тях липсва, трудно бихме могли да говорим за икономическа вреда. Даденото обяснение е валидно и за продукти, които са интегрирани един в друг, без самите им технически характеристики да налагат това, например компютърно устройство и определен софтуерен продукт.

В светлината на примера при Microsoft I със софтуерния продукт, който е привързан към компютърното устройство, обръщам внимание, че не винаги когато има принуда има негативен икономически ефект. В случай, че производителят на хардуера не пречи на потребителя да инсталира конкурентен софтуерен продукт, то не би следвало на има нарушение. Такъв е подходът на Съда в решението по делото Microsoft I, споменато по-горе. Въпреки това, преценката следва да се прави за всеки конкретен случай.

3. Пакетните продажби в практиката на Съда на Европейския съюз

3.1. Делото Microsoft I

В основата на делото стои пазарната стратегия на Microsoft да предлага своя операционна система без инсталиран предварително Windows Media Player, но така че потребителите да са принудени да инсталират приложението и по този начин конкурентните приложения с подобни характеристики биват практически изтласкани от пазара. Причината за подобно изтласкване се корени на първо място в широкото използване на операционната система на Microsoft и на второ място в наличието на принуда крайните клиенти да използват Windows Media Player. Така на практика никое приложение със сходни на Windows Media Player характеристики не може да увеличи пазарния си дял от една страна, а от друга никоя софтуерна компания не би имала интерес да инвестира в разработването на конкурентни на Windows Media Player софтуерни продукти. Можем да приемем, че става дума за класически пример на пакетна продажба, която засяга по негативен начин правото на конкуренцията.

В решението по делото, Съдът приема, че е необходимо отрицателният ефект от прилаганата от Microsoft търговска практика да бъде доказан. Т.е. Съдът приема, че не винаги когато има подобно привързване на продукти е налице нарушаване на правото на конкуренцията[14],[15]. Това е особено важен извод, тъй като поставя привързването на продукти извън обхвата на т. нар. hard–core restrictions of competition, т.е. нарушения, за които не е необходимо да се доказва засягане на правото на конкуренцията, такова се презумира (примери за такива са фиксиране на цени, разпределяне на пазари или клиенти между конкуренти и други). С други думи, това отваря вратите за анализ на всяка конкретна ситуация с привързване на продукти и прилагане на предложения по-горе тест от ЕК и съответните национални органи по конкуренция.

На следващо място, Съдът приема че фактът че крайните клиенти могат да си набавят привързания продукт или услуга от други доставчици, сам по себе си не отнема потенциалния негативен ефект от привързването. Това е така, тъй като чистата форма на привързване поради техническа невъзможност за самостоятелно използване на втория продукт, е по-скоро изключение. СЕС приема, че важното е какъв би бил стимулът на крайните клиенти да изберат услуга или продукт на друг доставчик, а не дали това е теоретично възможно или не.

Обстоятелството, че при определени условия потребителите могат да получат втория продукт или услуга, не намалява риска от вреден ефект върху конкуренцията. Възможно е да бъде точно обратното, тъй като конкурентите на пазара на втория продукт ще бъдат принудени или да се откажат от участие на пазара или да предоставят своя продукт безплатно, единствено за да могат да продължат да бъдат участници на съответния пазар.

 

3.2. Делото Hilti[16]

Според фактите по делото Hilti високият пазарен дял на пистолетите за пробиване на плоскости на Hilti, принуждава производителите на металните пластини, с които се прави пробиването и на дюбелите за закрепване, да създават продуктите си така, че да бъдат технически съвместими с пистолета на Hilti.

При тези обстоятелства, ЕК достига до извода, че има самостоятелен пазар за всеки един от трите продукта. Предвид това продуктово определение на трите пазара, Комисията установява, че дружеството използва господстващото си пазарно положение на пазарите на пистолети и дюбели, за да подсили по-слабия си пазарен дял на пазара на метални пластини за пробиване. Това става посредством задължителното обвързване на пистолетите с металните пластини за пробиване и дюбелите за прикрепване към плоскости. Така, Hilti от една страна ефективно поддържа високия си пазарен дял на пазара за пистолети, като задължението на крайните клиенти да използват пистолетите само с консумативи на Hilti води до повишаване на пазарния дял на дружеството на останалите два пазара и препятства навлизането на нови участници.[17]

 

3.3. Делото Tetra Pak II[18]

Особеното при делото Tetra Pak II е, че то не разглежда политиката на Tetra Pak само на плоскостта на привързването на продукти, но и на останалите клаузи, съдържащи се в договорите на дружеството и които клаузи се приема, че нарушават правото на конкуренцията. Проблемните клаузи, които дружеството използва в своите договори целят да направят техните клиенти максимално зависими. Примери за привързване на предлаганите от дружеството продукти е изискването машините за пакетиране на млечни продукти да бъдат използвани само с картона за пакетиране на Tetra Pak. В допълнение, доставката на консуматива следва да става изключително под контрола на Tetra Pak. Практически дружеството е в ситуация, при която има възможност да изтласка конкурентите на пазара на консумативи и да осигури доставки под свой контрол за целия жизнен цикъл на пакетиращата машина. Това поведение, в комбинация с изискването дистрибуцията на останалите продукти да бъде извършвана само и единствено от дружества от групата на Tetra Pak, със забраната на клиентите да изменят по какъвто и да е начин машините за пакетиране, доставени от Tetra Pak, води до сериозно нарушение на правото на конкуренцията. Такова е и виждането на Комисията и Съда на ЕС. В коментираното решение, Съдът отново възприема виждането, че привързването на продукти не е нарушение на правото на конкуренцията per se (само по себе си)[19], а за да бъде определено като такова, следва да засяга ефективната конкуренция, като също така, в конкретния случай, да бъде тълкувано с останалите 24 ограничаващи клаузи, съдържащи се в договорите на Tetra Pak с неговите клиенти.

 

4. Пакетните продажби в практиката на КЗК

4.1. Кока Кола[20]

Решението по делото Кока Кола е постановено малко след влизане в сила на новия ЗЗК. Производството е образувано срещу „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД („Кока Кола България“) по сигнал на дистрибутор от района на Северна България. Обвинението срещу Кока Кола България е, че наред с други търговски практики, които е заложило в типизираните си дистрибуторски договори, принуждава дистрибуторите си да закупуват цялото продуктово портфолио на компанията, както и да закупуват определени смесени палети от продуктите. В допълнение, за дистрибуторите е налице задължение да поддържат определени количества от всички марки, попадащи в портфолиото на Кока Кола България. Смята се, че по този начин Кока Кола България ограничава конкуренцията на съответните продуктови пазари, тъй като дистрибуторите, закупувайки цялата гама продукти на дружеството, нямат възможност да закупуват конкурентни продукти. Установени са и допълнителни ограничения, като забрана за продажба на стоки на други търговци на едро, задължение за доставяне единствено на търговски обекти, обслужващи крайни клиенти, фиксиране на продажна цена за крайните клиенти, ограничение на дистрибуторите да доставят на търговски обекти, които търгуват директно с Кока Кола България. Тези ограничение нямат отношение към пакетните продажби, а представляват анализа на самостоятелно основание от страна на КЗК.

4.1.1. Господстващо положение

За да установи наличието на нарушение, КЗК започва своя анализ с установяването на това дали Кока Кола България има господстващо положение на съответните пазари. Българската комисия приема, че дружеството има господстващо положение на пазарите на незабавна и отложена консумация на газирани безалкохолни напитки и студен чай, както и на пазара на незабавна консумация на сокове и нектари. Комисията използва като критерий за определяне на пазарния дял стойностно базирана информация, а там където такава не е налична – Комисията разчита на обема от реализираните продажби. Икономистите на КЗК приемат, че Кока Кола България има устойчиво, дори подобряващо се пазарно присъствие, което е допълнителен аргумент за заключението, че дружеството има господстващо положение на посочените по-горе пазари. В допълнение, продуктовата гама, предлагана от Кока Кола България е най-разнообразната на пазара, като освен това дружеството има и много добре развита система за разпространение и излагане на своите продукти.

 

4.1.2. Анализ на търговските практики

4.1.2.1. Поддържане на портфолио с всички напитки на Кока Кола България

Анализът на КЗК за характера на разглежданите търговски практики започва от установяване на типа дистрибуторска система, чрез който се разпространяват продуктите на Кока Кола България. Причината за това е, че при определен тип дистрибуторски системи (напр. системите на селективна дистрибуция), задължението за поддържане на определен асортимент от стоки е по-скоро допустимо. Комисията приема, че не е налице система за селективна дистрибуция, а по-скоро всеки търговец на едро е стимулиран да разпространява напитките, носещи някоя от марките на дружеството. Като все пак, за да са част от системата за разпространение на стоките на Кока Кола България, съответният търговец следва да покрива определени критерии, но тяхната цел е не да се създаде затворена дистрибуторска мрежа, а по-скоро да се обезпечи осъществяване на дистрибуторската функция.

При разглеждането на договорите, сключени между Кока Кола България и търговците, КЗК достига до извода, че не е налице задължение за закупуване на всички продукти от портфолиото на Кока Кола България, а по-скоро е налице задължение да може да достави всеки един от продуктите при поръчка от страна на търговците на дребно. Причина за това виждане на КЗК е използването на думата „снабдява“ в договорите с търговците на едро. Според визията на КЗК, подобна търговска практика би била проблематична, само ако е налице задължение за търговеца да поддържа продуктова гама, за която не е налице търсене.

 

4.1.2.2. Минимални количества от определен вид безалкохолни напитки

Тази търговска практика се изразява в наличието на стандартни палети, като търговците на едро са задължени да поръчват минимални количества от определени видове безалкохолни напитки. Тази практика би могла да бъде разглеждана като ограничение от типа на пакетните продажби. Според КЗК такава продажба би могла да нарушава правилата на правото на конкуренцията, когато са налице следните условия:

• Наличие на два отделни продукта;
• Невъзможност за закупуване на обвързващия без обвързания продукт;
• Господство на пазара на обвързващия продукт;
• Вероятност за изключващ ефект, свързан с препятстване на достъпа до пазара на конкурентни продукти;
• Липса на обективни фактори, които оправдават наличието на пакетната продажба.

Комисията приема, че забранена пакетна продажба не е налице, тъй като търговците на едро могат свободно да закупуват избраните от тях напитки, т.е. налице е възможност за самостоятелно закупуване на обвързващия и обвързания продукт.

На следващо място, КЗК приема, че за да е налице изключващ ефект, следва да се установи, че задължението за смесени палети е в такъв мащаб, че да ограничи възможността на търговците на едро да търгуват с конкурентни продукти, като същевременно конкурентите на Кока Кола България да са лишени от алтернативна дистрибуторска мрежа, която да позволява разпространението на техните продукти на територията на страната. Според проучванията на органа по конкуренция, не са налице данни подобна практика да е в състояние да изключи конкурентите на Кока Кола България от съответните пазари.

В резултат на горния анализ, КЗК приема, че двете разглеждани практики не представляват нарушение на правото на конкуренцията от страна на Кока Кола България. Комисията налага имуществена санкция на дружеството, като обаче причината за това е в другите търговски практики, които Кока Кола България прилага спрямо търговците на едро.

Ценното на решението на КЗК е не толкова икономическия анализ, който то предлага, а по-скоро извеждането на ясен тест за това при наличието на какви условия е налице пакетна продажба, която може да представлява нарушение на правото на конкуренцията. В допълнение, решението дава яснота и какви са насоките на анализа на органа по конкуренцията, какво се взима предвид при преценката на проблематичността на пакетните продажби.

 

4.2. БТК[21]

Производството пред КЗК се развива по повод оплакване от страна на един мобилен оператор, че „БТК“ АД („БТК“) злоупотребява с господстващото си положение чрез въвеждане на няколко търговски практики. С оглед целите на настоящата статия, ще насоча вниманието си към привързването на продукти, предлагани от БТК. Пакетът от продукти включва ADSL интернет, модем за безжичен интернет и SIM карта с включени 100 безплатни минути към БТК и Вивател. Срещу заплащането на допълнителна сума от 3 лева, абонатите могат да получат още 4 SIM карти с включени във всяка една от тях 100 безплатни минути към Вивател и БТК. Цената на пакетните услуги, които се предлагат е по-ниска от сбора на цените на всяка една от услугите, които са включени в пакета. Отстъпката, която потребителите получават възлиза на 23.36% от цената.

В конкретния случай БТК участва на пазара както на широколентов достъп до интернет, така и на пазара на битстрийм достъп (технология за предоставяне на ADSL интернет). Доколкото БТК е собственик на изградената в страната фиксирана мрежа и единствен доставчик на битстрийм услугата. Предвид това БТК е собственик на т.нар. съществено съоръжение и монополист на пазара на битстрийм услуги, т.е. с пазарен дял от 100% на горния пазар. Същевременно БТК има дял около 30% на пазара на достъп до широколентов интернет. Подобно положение на двата вертикално интегрирани пазара, според КЗК, дава възможност за активно участие на т.нар. долен пазар.

За да прецени дали е налице забранена форма на пакетна продажба, Комисията се насочва към три критерия, за да прецени наличието на нарушаване на правото на конкуренцията:

 

4.2.1. Наличие на самостоятелни услуги

По отношение на наличието на самостоятелни услуги, КЗК приема че съдържанието на пакета, предлаган от БТК е от самостоятелни услуги, тъй като предлагането на ADSL интернет има самостоятелно търсене, като такова самостоятелно търсене има и предлагането на мобилни услуги.

4.2.2. Господстващо положение

Що се отнася до въпроса с господстващото положение на БТК, КЗК установява, че пазарният дял на БТК на пазара на широколентов достъп до интернет е малко над 30 %. Като е налице и тенденция за неговото увеличаване, тъй като технологията ADSL е различна от досега познатите технологии за предоставяне на интернет услуги и е налице тенденция за нарастване на нейното използване. Имайки предвид това, пазарният дял на БТК ще се увеличава.

В допълнение към отчитане на горната тенденция, КЗК приема че макар и пазарният дял на БТК за момента да е под 40%, което е прието за гранична линия на господстващото положение следва да се отчитат и пазарните дялове на най-близките конкуренти. В случая, Евроком, който следва БТК по големина на пазарен дял, е с пазарно присъствие, което е почти 3 пъти по-ниско от това на БТК, като всеки следващ конкурент е с много малки пазарни дялове (преимуществено около 1%).

Също така, единствено БТК чрез наличието на своята телефонна мрежа е в състояние да предлага ADSL услугата, като бариерите за навлизане на нови участници са високи, тъй като се изисква значителна първоначална инвестиция за изграждане на мрежа, свързаност и капацитет.

Отчитайки изложените обстоятелства, КЗК приема, че БТК има господстващо положение на пазара на предлагане на достъп до широколентов интернет на дребно посредством цифрова абонатна линия, кабелни мрежи за разпространение на радио и телевизионни програми и кабелни мрежи за предаване на данни (LAN/RLAN).

4.2.3. Изключващ ефект

Изключващият ефект би бил налице, когато господстващото предприятие цели да задържи високият си пазарен дял на обвързващия пазар (пазарът на основната услуга) или да затвори пазара за конкуренти на привързания пазар (пазарът на привързаната услуга). С други думи, КЗК следва да прецени дали потребителите са обвързани от пакетната продажба така, че конкурентите на БТК да не могат да се съревновават с дружеството.

В конкретния случай, КЗК приема, че БТК не е в позиция да изключи конкуренти от пазара, тъй като цената на всеки един компонент от пакетната услуга, не пада под себестойността за самостоятелно предоставяне на тази услуга. Така Комисията възприема, че БТК не злоупотребява с господстващото си положение и не е налице нарушение на правото на конкуренцията в резултат на предлагането на привързани услуги.[22]

5. Заключение

Пакетните продажби винаги са били актуални, но в последно време сякаш набират още по-голяма популярност. Привързват се както продукти, така и услуги от най-разнообразно естество. Това неминуемо налага познаване на основните теоретични и практически моменти при пакетните продажби. При всички положения е важно да се обобщи, че подобен тип търговски практики не представляват тежко нарушение на правото на конкуренцията по смисъла на ЗЗК. Предвид това, следва да се прави отделен анализ за всеки конкретен случай. Тестовете предложени от ЕК, Съда на ЕС и КЗК улесняват оценката на пакетните продажби. Въпреки това, тази оценка е особено деликатна в икономическата си част – наличието на антиконкурентен ефект на конкретната програма. Правилната оценка изисква добро познаване на теорията и практиката на органите по конкуренция.

Както видяхме от самите решения на КЗК, последната следва установите от ЕК и Съда на ЕС правила при тълкуването на това кога пакетните продажби нарушават правото на конкуренцията. Като резултат, изводите в цитираните по-горе решения, могат да бъдат прилагани mutatis mutandis към оценка на проблематичността на пакетните продажби и по българския закон. Разглеждането на решения от страна на КЗК предлага и поглед върху това каква е логиката на българската комисия, когато прави преценка за законосъобразността на дадена програма, включваща пакетна продажба и най-вече икономическата част от анализа на ЕК.

Следва да се отчете факта, че макар решенията на КЗК да са сравнително стари и е възможно икономическата и пазарна част в тях да е по-различна, предвид изменилата се обстановка, анализът който е предложен в тях, дава ориентир какви са тестовете прилагани от комисията, каква е нейната икономическа и правна логика. Особено добро впечатление в икономическата обосновка прави решението по преписката за БТК, разгледано по-горе. В него ясно проличава желанието на КЗК да разбере техническите особености на предоставяната услуга, както и желанието да предложи една разумна икономическа обосновка на това защо пакетната програма на телекома не е в състояние да изключи конкуренти от съответните засегнати пазари.

 

***

Read the summary in English language of this article here: Tying and Bundling according to the case-law of the Court of Justice of the European Union and the Bulgarian Commission for Protection of Competition

 

***

[1] Елеонора Матеина е адвокат в адвокатско дружество „Цветкова, Бебов, Комаревски“. Тази статия е подготвена от автора в лично качество. Мненията и позициите, изразени в тази статия са личните научни виждания на автора и те не ангажират адвокатско дружество „Цветкова, Бебов, Комаревски“ или практикуващите в него адвокати, както и не задължително съвпадат с техните мнения по разгледаните въпроси.

[2] Английските клаузи представляват уговорка между доставчик и неговите клиенти (обикновено търговци на дребно), при която на последния се разрешава закупуването на продукти от алтернативни доставчици, само при положение, че доставчика откаже да достави конкретната стока или услуга на не по-малко лоши условия от тези, предлагани от алтернативния доставчик (https://www.concurrences.com/en/droit-de-la-concurrence/glossary-of-competition-terms/English-clause).

[3] Следва да се има предвид, че основна част от анализа е именно дали става дума за два отделни продукта. Тъй като този въпрос е доста обширен и би могъл да бъде предмет на самостоятелна статия, няма да бъде разглеждан в настоящата. Повече виж Tying and Bundling as a Leveraging Concern under EC Competition Law, Joerges, C., Kluwer Law International, 2007.

[4] Faull and Nikpay: The EU Law of Competition, Faull, J., Nikpay, A., Oxford University Press, Third Edition, страница 757.

[5] http://eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/HTML/?uri=CELEX:52009XC0224(01)&from=EN, параграф 47 и слдв.

[6] An Introduction to EU Competition Law, Lorentz, M., Cambridge University Press, 2013, стр. 225.

^[7] Член 102 (предишен член 82 от ДЕО)

„Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:

а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия;

б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите;

в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение;

г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.“

[8] Чл. 21. „Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:

1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност.“

[9] Обнародван в Държавен вестник брой 102 от 28.11.2008, последно изменен с Държавен вестник брой 56 от 24.07.2015.

[10] Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2007, T-201/04, Microsoft/Комисия, EU:T:2007:289

[11] Критериите за това кога едно предприятие има господстващо пазарно положение са достъпни на следния линк: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52009XC0224(01)&from=EN.

[12] Преценката дали е налице самостоятелен пазар за привързания продукт крие сериозен риск от допускане на грешка. Като примерни и неизчерпателни критерии за наличието на самостоятелен пазар могат да се вземат: наличие на самостоятелни доставчици на съответния продукт, наличие на самостоятелна дистрибуция, значително количество потребители, купуващи привързания продукт, задоволяване на различна потребителска потребност, съпоставен с привързващия продукт, различна функционалност от привързващия продукт и други.

[13] Решението по делото Microsoft I и съдържащия се в него тест е цитираните в бележки под линия 4, 6, 8, 15, 17 трудове.

[14] Това схващане е възприето и в теорията, вж. Competition Law and Economics, Abel, M., Moreira, T., Competition Law Series, Kluwer Law International, 2007, страница 166 и слдв.

[15] Handbook of EU Competition Law, Frenz, W., Springer, 2016, стр. 613.

[16] Решение от 12 декември 1991 на Първоинстанционния съд по дело Т-30/89, Hilti/ Комисия, достъпно на следната връзка: http://curia.europa.eu/juris/showPdf.jsf;jsessionid=9ea7d0f130d6b556bab19bee4087be27c9e97afb7e77.e34KaxiLc3eQc40LaxqMbN4Pax4Se0?text=&docid=102724&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=385802 .

[17] Всъщност това е и единият от основните ефекти на привързването на продукти, повече виж. Competition Law, Wish, R., Bailey, D., Oxford University Press, 2012, страница 689.

[18] Решение на Комисията от 24 юли 1991 по дело Т-89/91, Tetra Pak II, достъпно на следната връзка: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A31992D0163 .

[19] За виждането на други органи по конкуренцията по въпросите на пакетните продажби, вж. Competition Law in Central and Eastern Europe: A Practical Guide, Stawicki, А., Rudomino, V., et al., Kluwer Law International, 2014, страница 384.

[20] Решение № 985 от 11.11.2008 на КЗК.

[21] Решение № 624 от 23.06.2009 на КЗК.

[22] КЗК е имала възможност да разсъждава върху темата за пакетните продажби и в Решение № 1201 от 23.12.2008 г. и Решение № 657 от 06.06.2013 г.