Решение на Общия съд по дело Т‑57/16, Chanel/EUIPO – Jing Zhou (Ornement), от 18 юли 2017 г.
Делото е образувано по жалба за отмяна на решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 18 ноември 2015 г. (преписка R 2346/2014‑3), отхвърлящо искането на жалбоподателя, Chanel SAS (накратко „спорното решение“) за обявяване на недействителността на оспорвания промишлен дизайн, предназначен да бъде приложен към „украса“, и спадащ към клас 32 по смисъла на изменената Спогодба от Локарно от 8 октомври 1968 г. за въвеждане на Международна класификация на промишлените дизайни, изглеждащ по следния начин :
Жалбоподателят посочва, че оспорваният промишлен дизайн не е нов, нито притежава оригиналност, по смисъла на член 5 и член 6 от Регламент № 6/2002. Според него оспорваният промишлен дизайн има голяма прилика с неговия собствен монограм, регистриран като търговска марка във Франция от 1989 г., изглеждащ както следва:
Отделът по отмяната на EUIPO отхвърля, с решение от 15 юли 2014 г., искането за обявяване на недействителност с мотива, че по-ранният промишлен дизайн. Това решение е потвърдено, на 18 ноември 2015г., от трети апелативен състав на EUIPO.
На 8 февруари 2016, Chanel SAS подава жалба в секретариата на Общия съд, като единственото изтъкнато основание е нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, състоящо се от две части: първата, нарушение на член 6 от посочения регламент, и втората, нарушение на член 5 от същия регламент.
На основание на горепосочения член 6, жалбоподателя изтъква, че при анализа на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн апелативният състав изобщо не е упоменал продукта, към който този промишлен дизайн е предназначен да се прилага. Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е трябвало да вземе предвид представените доказателства, показващи, че конфликтните промишлени дизайни са възпроизвеждани върху истински изделия, както и факта, че между тези промишлени дизайни има само незначителни разлики. Освен това жалбоподателят твърди, че оспорваният промишлен дизайн може да се използва, като ориентацията му бъде променена с 90 градуса в сравнение с представянето му в заявката за регистрация. EUIPO оспорва тези твърдения.
В рамките на анализа на оригиналността на оспорвания промишлен дизайн, по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, извършен от апелативния състав, следва да се провери дали последният е допуснал грешка, от една страна, при определянето на естеството на продукта, към който оспореният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, и от друга страна, относно сравняването на цялостното впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават у информирания потребител.
Относно определянето на естеството на продукта, Общият съд отбелязва, че за да се определи продуктът, в който е предназначен да бъде включен или към който ще се прилага оспорван промишлен дизайн, следва да се вземат предвид отнасящите се до това указания, съдържащи се в заявката за регистрация на посочения промишлен дизайн, но при необходимост и самият промишлен дизайн, доколкото той уточнява естеството на продукта, неговото предназначение или функция. Разглеждайки горепосочената заявка, Общият съд установява, от една страна, че монограмът „Chanel“ е регистриран за голям брой продукти, а, от друга страна, че оспорваният промишлен дизайн е регистриран като украса без никакво уточнение относно продуктите, към които е предназначен да се прилага. Следователно в настоящия случай не е било възможно да се определи секторът на продуктите, към които оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, нито последният да се сравни с монограма „Chanel“.
В заключение Общият съд потвърждава приетото заключение от апелативния състав на EUIPO, а именно, че продуктът, към който оспорваният промишлен дизайн е предназначен да се прилага, е украса. Противно на поддържаното от жалбоподателя, апелативният състав не е бил длъжен да установи продукта, към който тази украса е предназначена да се прилага.
Относно сравняването на цялостното впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно и без да изложи достатъчно мотиви е стигнал до извода за наличието на различно цялостно впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, въпреки голямата свобода на автора.
Съгласно съдебната практика цялостното впечатление трябва непременно да се определи и от гледна точка на начина, по който се използва разглежданият продукт, по-специално в зависимост от обичайното боравене с него по този повод.
Общият съд подчертава, че въпреки голямата творческа свобода изборът на оспорвания промишлен дизайн не е обоснован на специфични съображения, били те технически, законови или от естетически характер, както и че авторът му не го е разграничил в достатъчна степен от по-ранният промишлен дизайн. В заключение, макар двата промишлени дизайна да имат незначителни разлики в централните си части, налага се изводът, че цялостното впечатление не е различно, доколкото страничните им части, определящи в голяма степен очертанието и цялостното впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, са много сходни и почти идентични.
Следователно, голямата творческа свобода само потвърждава липсата на различно цялостно впечатление, създавано от конфликтните промишлени дизайни, имайки предвид че разликите могат да бъдат забелязани само при пряко сравняване, което невинаги е непосредствено възможно.
При това положение, като се отчетат голямата творческа свобода на автора на оспорвания промишлен дизайн и наличието на голяма свобода при използването на посочения промишлен дизайн върху различни продукти, разликите между конфликтните промишлени дизайни не могат да създадат различно цялостно впечатление у информирания потребител. Следователно апелативният състав неправилно е приел, че при оспорвания промишлен дизайн е налице оригиналност по отношение на монограма „Chanel“.