Решение от 10 октомври 2017 г., Farrell, C‑413/15, EU:C:2017:745
Решението на Съда на ЕС е постановено по преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) в рамките на спор в първоинстанционно производство между г‑жа Elaine Farrell, от една страна, и г‑н Alan Whitty, Minister for the Environment (министър на околната среда, Ирландия), Ireland (Ирландия), Attorney General и Motor Insurers Bureau of Ireland (MIBI), от друга страна, по повод на обезщетението за телесни вреди, претърпени от г‑жа Farrell вследствие на пътнотранспортно произшествие. Преюдициалното запитване се отнася до въпроса дали на частноправна организация, на която държава членка е поверила задачата по член 1, параграф 4 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17), изменена с Трета директива 90/232/ЕО на Съвета от 14 май 1990 г. (ОВ L 129, 1990 г., стр. 33; „Втора директива“), могат да бъдат противопоставени разпоредбите на последната, имащи директен ефект.
Г‑жа Farrell става жертва на пътнотранспортно произшествие през 1996 г. при пътуване в камионетка, управлявана от нейния собственик г‑н Whitty, който изгубва контрол върху превозното средство. В момента на произшествието г‑жа Farrell е седяла на пода в задната част на превозното средство на г‑н Whitty, което не е проектирано, нито е оборудвано за превоз на пътници в задната му част. Тъй като г‑н Whitty не е застрахован за претърпените от г‑жа Farrell телесни вреди, тя иска обезщетение от MIBI, но получава отказ, с мотива че застраховката за претърпените от нея телесни вреди не е задължителна по ирландското право. Впоследтиве г‑жа Farrell предявява иск пред ирландските юрисдикции срещу г‑н Whitty, министерството на околната среда, Ирландия, Attorney General и MIBI, като поддържа, че с националните мерки за транспониране, които са в сила към момента на произшествието, не се прилагат правилно релевантните разпоредби на Първа и Трета директива. Тогава High Court (Висш съд, Ирландия) отправя преюдициално запитване до Съда. В рамките на това производство Съдът постановява, от една страна, че член 1 от Трета директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на моторните превозни средства не покрива отговорността за телесни вреди, причинени на лица, пътуващи в част от моторно превозно средство, която не е нито проектирана, нито оборудвана със седалки за пътници, и от друга страна, че този член отговаря на всички необходими условия, за да има директен ефект, и следователно предоставя на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават пряко пред националните съдилища. Съдът приема обаче, че националният съд следва да провери дали е възможно позоваване на тази разпоредба срещу организация като MIBI (решение от 19 април 2007 г., Farrell, C‑356/05, EU:C:2007:229, т. 36 и 44).
В решение от 31 януари 2008 г. High Court (Висш съд, Ирландия) приема, че MIBI е еманация на държавата и че при това положение г‑жа Farrell има право да получи обезщетение от него. IBI обжалва решението пред запитващата юрисдикция, като поддържа, че не е еманация на държавата и че поради това не могат да му бъдат противопоставени разпоредби на директива, които не са транспонирани в националното право, дори те да имат директен ефект. Въз основа на спогодба между страните в главното производство г‑жа Farrell получава обезщетение за претърпените от нея телесни вреди. Все пак между MIBI, от една страна, и Министерството на околната среда, Ирландия и Attorney General, от друга, има спор по въпроса кой трябва да понесе тежестта на това обезщетение. Като счита, че отговорът на този въпрос зависи от това дали MIBI трябва да се смята за еманация на държавата, на която могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива, имащи директен ефект, Supreme Court (Върховен съд, Ирландия) решава да спре производството и да сезира Съда по реда на преюдициалното производство.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи какви са критериите на които следва да отговаря едно образувание, за да бъде определено като „еманация на държавата“ и съответно да може да му бъдат противопоставени разпоредби на директива (имащи директен ефект). В отговор на този въпрос, Съдът припомня най-напред юриспруденцията си, съгласно която „ […]частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбите на дадена директива спрямо държава членка, когато те са безусловни и достатъчно точни по съдържание спрямо органи или субекти, които са зависими или контролирани от държавата или които разполагат с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти“. При все това, възприемайки предложението за отговор на Генералния адвокат по делото, Съдът постановява, че условията, при които съответната организация трябва, съответно, да бъде зависима или контролирана от държавата и да разполага с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти, нямат кумулативен характер.
С втория и третия си въпрос, запитващата юрисдикция иска да се установи дали съществува основен принцип, от който трябва да се ръководи в случая, за да реши дали на дадена организация могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива, имащи директен ефект.
Съдът уточнява, на първо място, че една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на самата директива не е възможно в спор с него. При все това, когато правните субекти имат възможност да се позоват на дадена директива не срещу частноправен субект, а срещу държавата, те могат да направят това, независимо дали последната действа в качеството на работодател или на орган на публична власт. Всъщност и в двата случая следва да се предотврати възможността държавата да извлече предимство от това, че не спазва правото на Съюза. Въз основа на тези съображения Съдът е приел в практиката си, че частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбите на дадена директива, когато те са безусловни и достатъчно точни по съдържание, не само спрямо държава членка и всички органи на нейната администрация, сред които са и децентрализираните органи, но и спрямо организации или образувания, които са зависими или контролирани от държавата или разполагат с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти. Подобни организации или образувания се отличават от частноправните субекти и трябва да бъдат приравнени на държавата било защото са публичноправни юридически лица, които са част от държавата в широк смисъл, било защото са зависими или контролирани от публичен орган, било защото са натоварени от такъв орган да изпълняват задача в обществен интерес и за тази цел са им възложени посочените изключителни правомощия. Следователно на образувание или организация, включително с частноправен характер, на което или която държава членка е поверила задача в обществен интерес и което или която разполага за тази цел с изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти, могат да бъдат противопоставени разпоредби на директива с директен ефект.
Съдът установява, че правото на ЕС, по-специално Втора директива, задължава държавите членки да създадат орган, чиято задача е да изплаща обезщетение в размер поне до размерите, предвидени в правото на Съюза, за имуществените щети или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или за такова, за което не е изпълнено задължението за сключване на застраховка „гражданската отговорност“. Така, с член 78 от Закона от 1961 г. ирландският законодател е предвидил задължително членуване в MIBI за всички застрахователи, които упражняват дейност по автомобилно застраховане в Ирландия. По този начин той е предоставил на MIBI изключителни правомощия в сравнение с тези, които произтичат от нормите, приложими към отношенията между частноправните субекти, тъй като въз основа на тази законодателна разпоредба посочената частноправна организация има възможност да изисква от всички тези застрахователи да членуват в нея и да финансират изпълнението на задачата, която ѝ е поверена от ирландската държава.
Следователно е възможно позоваване на безусловните и достатъчно точни по съдържание разпоредби на директива срещу организация като MIBI.