Решение на Съда от 7 септември 2017 г., Bossen и др., C‑559/16, EU:C:2017:644
Делото е образувано по преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург, Германия) в рамките на спор между г‑жи Birgit Bossen, Anja Bossen и Gudula Gräßmann, от една страна, и Brussels Airlines SA/NV — от друга, относно размера на обезщетението, което им се дължи за голямото закъснение на полет на тази авиокомпания. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Ищците в главното производство резервират билет на Brussels Airlines, за да се придвижат от Рим (Италия) до Хамбург (Германия), с прекачване през Брюксел (Белгия). Полетът от Рим до Брюксел е трябвало да излети в 10,25 часа и да кацне в 12,40 часа, а този от Брюксел до Хамбург е трябвало да излети в 13,35 часа и да кацне в 14,45 часа. Полетът от Рим за Брюксел закъснява, поради което ищците не успяват да хванат свързващия полет. Те са превозени до Хамбург със следващия полет, който пристига в 18,35 часа, т.е. със закъснение от три часа и петдесет минути спрямо първоначално предвидения час на пристигане.
Поради тази причина, ищците предявяват пред Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург, Германия) иск за обезщетение в размер на по 400 EUR на пътник, на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004. От акта за отправяне на преюдициалното запитване става ясно, че Brussels Airlines вече е изплатило по 250 EUR на всеки пътник заради закъснението. Въпреки това, те претендират изплащането на по още 150 EUR на пътник, тъй като при изчисляването на разстоянието според тях трябва да се включат двете им полетни отсечки и следователно то е над 1500 км, а не разстоянието между Рим и Хамбург, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.
При тези обстоятелства Amtsgericht Hamburg (Районен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда въпроса дали член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „разстояние“ обхваща, в случаите на въздушни превози със свързващи полети, само разстоянието между първоначалния пункт на излитане и крайния пункт на пристигане, което трябва да се изчисли по метода на дъгата на големия кръг, и то независимо какво е действително изминатото полетно разстояние.
Разпоредбата на член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 предвижда в частност, че при прилагането на този член от Регламента пътниците получават обезщетение, чийто размер варира от 250 EUR до 600 EUR в зависимост от разстоянието, което покриват съответните полети, като се има предвид крайният пункт на пристигане на съответния пътник и предвид факта, че съгласно член 7, параграф 4 от същия регламент разстоянието трябва да се изчислява по метода на дъгата на големия кръг. В това отношение, макар член 5 от Регламент № 261/2004, относно отмяната на полети, да препраща към член 7 от посочения регламент, а член 6 от същия регламент, да не съдържа такава препратка, от практиката на Съда на ЕС произтича, че Регламент № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че пътниците, чиито полети имат три и повече часа закъснение, могат да се ползват от същото обезщетение като това на пътниците на отменени полети, които са премаршрутирани в условия, които не спазват ограниченията, предвидени в член 5, параграф 1, буква в), подточка iii)[1] от Регламент № 261/2004 (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 38).
Съдът подчертава, че съдебната практика трябва да се разбира в смисъл, че изисква двете категории пътници (на отменени и на закъснели полети), да бъдат третирани еднакво по отношение не само на пораждането на правото на обезщетение, но и на размера на това обезщетение. Следователно, член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, както и член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от него трябва да се тълкуват в светлината на това изискване. Както обаче е видно от самия текст на тази разпоредба, тя предвижда право на обезщетение на пътниците, без оглед на това дали са достигнали крайната си цел с директен полет или със свързващи полети.
В това отношение, Съдът вече е уточнил, че основанието за обезщетяване на пътниците, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от този регламент, е, че поради отмяната in extremis на техния полет те на практика са лишени от възможността да реорганизират свободно своето пътуване. Вследствие на това, макар по една или друга причина задължително да трябва да стигнат до своя краен пункт на пристигане в даден момент, те по никакъв начин не могат да избегнат присъщата на новото положение загуба на време, тъй като не разполагат в това отношение с никаква свобода на действие (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 35). С оглед на характера на така претърпяното неудобство, фактът, че някои пътници, попадащи в приложното поле на член 5, параграф 1, буква в), подточка iii), не достигат своя краен пункт на пристигане с директен полет, а напротив — със свързващи полети, води до ефективно удължаване на изминатото разстояние в последния случай, не утежнява сам по себе си обхвата на неудобството спрямо пътниците с директен полет. Следователно при определянето на размера на обезщетението трябва да се вземе предвид само разстоянието между първоначалния пункт на излитане и крайния пункт на пристигане, като не се държи сметка за евентуални свързващи полети.
Съдът заключава, че същият метод на изчисление трябва да се възприеме по отношение на пътниците на полети, закъснели с три и повече часа, тъй като е основание за тяхното обезщетяване е неудобството, състоящо се в претърпяване на загуба на време в размер на три или повече часа спрямо първоначалния им пътен план, както е установен, включително в случаите на свързващи полети, до пристигането им в крайния пункт на пристигане. Предвид характера на така претърпяното неудобство евентуални разлики в действително изминатото разстояние не оказват никакво въздействие сами по себе си върху обхвата на подобно неудобство.
Въз основа на тези съображения, Съдът постановява, че член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „разстояние“ обхваща, в случаите на въздушни връзки със свързващи полети, само разстоянието между първоначалния пункт на излитане и крайния пункт на пристигане, което трябва да се изчисли по метода на дъгата на големия кръг, и то независимо какво е действително изминатото полетно разстояние.
[1] При отмяна на полет, съответните пътници да са информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-[рано] от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание“.