Решение на Съда на ЕС от 6 септември 2017 г. по дело С-413/14 P, Intel/Комисия
На 13 май 2009 г. Комисията прие решение, с което наложи на американския производител на микропроцесори Intel глоба в размер на 1,06 милиарда евро за това, че в нарушение на правилата за конкуренция в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП) е злоупотребил с господстващото си положение на пазара на централни процесори с архитектура x86. Освен това Комисията задължи Intel незабавно да преустанови нарушението, в случай че вече не го е направило, и в бъдеще да се въздържа от прилагане на подобни практики.
Засегнатите от нарушението продукти са централни процесори (ЦП) със структура x86. Географският пазар е дефиниран като такъв в световен мащаб. Комисията установява, че в десетгодишния период, обхванат от решението (1997—2007 г.), Intel е поддържал постоянно много високи пазарни дялове – по-големи от или около 70 %. Въз основа на пазарните дялове на Intel и на бариерите за навлизане и експанзия Комисията стига до заключението, че поне в периода, обхванат от решението (октомври 2002 г. до декември 2007 г.), Intel е имало господстващо положение на пазара.
В решението си Комисията установява два вида антиконкурентно поведение на Intel: прилагане на условни отстъпки и на т.нар. „голи ограничения“ (мерки, имащи за цел намаление на конкуренцията), с цел отстраняване на негов конкурент, и по-точно на AMD, от пазара на x86. Първите са отстъпки, предоставяни на четирима производители на оригинално оборудване в областта на информатиката (OEM-производители) – по-конкретно на Dell, Lenovo, HP и NEC, с условието да купуват от Intel всички или почти всички свои ЦП x86. Освен това Intel извършва директни плащания към Media-Saturn-Holding при условие предприятието да продава само компютри, оборудвани с ЦП x86 на Intel. Вторите се състоят в предлагане на плащания на OEM-производителите, за да забавят, отменят или ограничават пускането в продажба на някои продукти, оборудвани с ЦП на AMD.
С оглед на установените обстоятелства Комисията приема, че е налице единно продължавано нарушение на член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4), извършвано между октомври 2002 г. и декември 2007 г., и налага гореспоменатата глоба.
Intel обжалва решението на Комисията пред Общия съд на Европейския съюз, като иска неговата отмяна или поне значително намаляване на глобата.
Общият съд отхвърля жалбата и потвърждава решението на Комисията.
По-конкретно Общият съд установява, че предоставените отстъпки на Dell, HP, NEC и Lenovo са изключителни отстъпки. Когато се прилагат от предприятие с господстващо положение, подобни отстъпки са несъвместими с целта за установяване на лоялна конкуренция на общия пазар. Според Общия съд, освен при наличие на извънредни обстоятелства, те не се основават на икономическа престация, която да обоснове подобно финансово предимство, а целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да избира свободно източниците си на снабдяване и да възпрепятстват достъпа на останалите производители до пазара. Този вид отстъпка представлява злоупотреба с господстващо положение, ако не е налице обективна обосновка за нейното предоставяне. Общият съд посочва, че предоставените от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки по самото си естество имат способността да ограничават конкуренцията и да възпрепятстват конкурентите на пазара. Следователно, при тях не е необходимо да се доказва за всеки отделен случай с оглед на конкретните обстоятелства способността за ограничаване на конкуренцията.
Съдът постановява, че тъй като изключителните отстъпки, предоставяни от предприятие с господстващо положение, имат по самото си естество способността да ограничат конкуренцията, Комисията не е била длъжна да доказва чрез анализ на обстоятелствата по случая, че предоставените от Intel отстъпки са имали способността да възпрепятстват дейността на AMD на съответния пазар.
По отношение на осъществените плащанията в полза на HP, Acer и Lenovo с цел да се забави, отмени или ограничи пускането на пазара на някои изделия, снабдени с процесори на AMD, Общият съд установява, че те са могли да затруднят достъпа на AMD до пазара. Също така той установява, че Intel е преследвало антиконкурентна цел, тъй като единственият интерес, който може да има предприятие с господстващо положение от целенасоченото възпрепятстване на търговията с изделия, снабдени с друго изделие на определен конкурент, е да се навреди на този конкурент. Подобни практики определено не се отнасят към основаната на качествата конкуренция. Съдът потвърждава, че тези практики, наричани от Комисията „голи ограничения“, представляват злоупотреба с господстващо положение.
Също така, Общият съд установява, че Комисията е доказала надлежно наличието на оспорените с нейното решение изключителни отстъпки и „голи ограничения“. Той отхвърля доводите на Intel, с които направените във връзка с това констатации на Комисията се поставят под съмнение.
Според Общия съд Комисията е доказала надлежно, че Intel се е опитало да прикрие антиконкурентното естество на своите практики и е приложило обща дългосрочна стратегия, целяща да бъде възпрепятстван достъпът на AMD до най-значимите от стратегическа гледна точка канали на продажба.
Накрая, Общият съд приема, че никой от изложените от Intel доводи не позволява да се направи извод за наличие на непропорционален характер на наложената глоба. Напротив, Общият съд приема, че тази глоба е подходяща с оглед на обстоятелствата по случая. По-конкретно Общият съд посочва, че Комисията е определила основния размер на санкцията на базата на дял от 5 % от стойността на продажбите, взимайки предвид тежестта на нарушението, което позиционира този дял в долната част на скалата, достигаща максимално до 30 %. Освен това глобата се равнява на 4,15 % от годишния оборот на Intel, което e доста под предвидената горна граница от 10 %.
При тези обстоятелства Intel подава до Съда на Европейския съюз („Съдът“) жалба против решението на Общия съд, като иска от Съда да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение, да отмени изцяло или отчасти решението на Комисията, да отмени или значително да намали наложената глоба. Intel иска от Съда при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе в съответствие с решението на Съда.
По най-съществения въпрос в делото, отнасящ се до критерия за „равностойния конкурент“ – АЕС („as efficient competitor test“), Intel заема на първо място позицията, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като не е преценил спорните отстъпки в контекста на всички обстоятелства по случая. На второ място, Intel възразява срещу анализа на Общия съд, отнасящ се до годността на отстъпките и плащанията за Dell, HP, NEC, Lenovo и MSH да ограничат конкуренцията предвид обстоятелствата по случая.
В частност, Intel оспорва преценката на Общия съд във връзка с релевантността на направения от Комисията анализ по критерия AEC. Според Intel, щом Комисията е приложила този критерий, Общият съд е бил длъжен да разгледа доводите, че при прилагането на този критерий са допуснати редица грешки и че ако критерият е бил правилно приложен, спорните отстъпки е нямало да бъдат счетени за годни да ограничат конкуренцията.
Съдът припомня, че член 102 ДФЕС забранява на предприятие с господстващо положение да прилага практики, които имат изключващ ефект спрямо негови конкуренти, считани за също толкова ефективни колкото него, и които засилват господстващото му положение, чрез средства, различни от характерните за основаната на качествата конкуренция. От тази гледна точка, не всяка конкуренция основана на цени може да се смята за допустима.
На този фон, Съдът отчита, че предприятие с господстващо положение на пазара злоупотребява с това си положение и когато, без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага по силата на споразумения с тези купувачи схема на отстъпки за лоялност, под условие клиентът да се снабдява изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от предприятието с господстващо положение.
Въпреки това Съдът намира за необходимо да прецизира, че в случаите, в които в хода на административното производство предприятието поддържа, със съответни доказателства, че поведението му не е било годно да ограничи конкуренцията, Комисията не само е длъжна да анализира, от една страна, значимостта на господстващото положение на предприятието на съответния пазар и от друга, степента на пазарно покритие на спорната практика, както и условията и правилата за предоставяне на разглежданите отстъпки, продължителността и размера им, но и да прецени евентуалното наличие на стратегия за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни.
Имайки предвид тези съображения, Съдът отбелязва, че анализът на годността за отстраняване на конкуренти, които са поне също толкова ефективни, е релевантен и за преценката на въпроса дали схема за отстъпки, която по принцип попада под забраната на член 102 ДФЕС, може да бъде обективно обоснована – чрез такъв анализ може да се претеглят благоприятните и неблагоприятните за конкуренцията последици от спорната практика. В настоящия случай, според Съда, в спорното решение критерият AEC има действително значение за преценката на Комисията за годността на разглежданата практика за предлагане на отстъпки да породи отстраняващ ефект по отношение на също толкова ефективни конкуренти.
Предвид горните съображения, Съдът постановява, че Общият съд е бил длъжен да прецени всички доводи на Intel относно прилагането на този критерий (например за грешки на Комисията при прилагането на критерия), което обаче той не е направил. Ето защо, Съдът отменя решението на Общия съд поради липсата на анализ на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията.
Съдът връща делото на Общия съд, за да може той да прецени в светлината на всички изложени от Intel доводи дали спорните отстъпки са били годни да ограничат конкуренцията.
Отхвърлени са обаче доводите на Intel, че Комисията не е териториално компетентна да санкционира злоупотребата и че са допуснати процесуални нарушения, засягащи правото на защита на предприятието.