Решение на Съда на ЕС от 21 юни 2017 г. по дело С‑449/16, Martinez Silva
Преюдициалното запитване е отправеното от Corte d’appello di Genova (Апелативен съд Генуа, Италия). Жалбоподателката в главното производство, Kerly Del Rosario Martinez Silva, която е гражданка на трета страна, пребиваваща в община Генуа и притежаваща единно разрешение за работа за повече от шест месеца, оспорва отказът на Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS) (Национален осигурителен институт) и Comune di Genova (Община Генуа, Италия) да й бъде предоставена семейна надбавка, която се отпуска в полза на домакинства с най-малко три малолетни или непълнолетни деца (наричана по-нататък „ANF“).
С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12 от Директива 2011/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, по силата на която гражданин на трета страна, притежаващ единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, не може да се ползва от обезщетение като ANF, въведена със Закон № 448/1998.
На първо място, Съдът разглежда въпроса дали обезщетение като ANF представлява социалноосигурително обезщетение, числящо се към семейните обезщетения, съгласно Регламент №883/2004, или е социална помощ, изключена от приложното поле на посочения регламент. Съгласно постоянната практика, разграничението между обезщетенията, изключени от приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които се уреждат от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от дадено национално законодателство като социалноосигурително. От друга страна, едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително, ако е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на определеното от закона и доколкото е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004. По този начин обезщетенията, автоматично предоставени на семействата, които отговарят на определени обективни критерии относно по-специално размера им, доходите им и капиталовите им средства, извън каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди, и които имат за цел да компенсират семейните разходи, трябва да се считат за социалноосигурителни обезщетения. В тази връзка Съдът приема, че обезщетение като ANF представлява социалноосигурително обезщетение, числящо се към семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004.
На второ място, Съдът разглежда въпроса дали на гражданин на трета страна, притежаващ единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2011/98, може да се откаже ползването на такова обезщетение с национална правна уредба като разглежданата по главното производство.
Директива 2011/98 предвижда в полза на определени граждани на трети държави право на равно третиране, което представлява общото правило, и изброява изключенията от това право, които държавите членки имат възможността да въведат. При това положение на тези изключения може да се прави позоваване, само ако органите в съответната държава членка, компетентни за изпълнението на тази директива, ясно са заявили, че възнамеряват да се ползват от същите. Предвид данните от запитващата юрисдикция, че Италианската република не е възнамерявала да се ползва от възможността да ограничи равното третиране, като се позове на посочените изключения и предвид факта, че разглежданата италианска правна уредба е приета преди транспонирането на посочената директива във вътрешното право, то правилата за ползване на ANF не може да се считат за въвеждащи в действие ограничения на правото на равно третиране, които държавите членки имат възможност да въведат по силата на тази директива.
От това следва, че на гражданин на трета държава, притежаващ единно разрешение по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2011/98, не може да бъде отказано ползване на обезщетение като ANF с такава национална правна уредба.