ДВАДЕСЕТ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ ПОСТИГНАХА СЪГЛАСИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОКУРАТУРА, ОЧАКВА СЕ СЪГЛАСИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Author

[1]

На 8 юни 2017 r. 20 държави членки, включително България[2], постигнаха политическо съгласие за създаването на новата Европейска прокуратура чрез засилено сътрудничество. Сега е необходимо и Европейският парламент да даде своето съгласие. Европейската комисия предложи да бъде създадена Европейска прокуратура през 2013 г. въз основа на член 86 от ДФЕС. След като стана ясно, че предложението няма да получи подкрепата на всички държави членки[3], се премина към механизма на засилено сътрудничество между група от поне 9 държави (член 20 ДЕС). Останалите държави членки могат да се присъединят по всяко време след приемането на регламента.

Ежегодно в цяла Европа националните бюджети губят приходи от ДДС в размер на най-малко 50 милиарда евро поради трансгранични измами. Транснационалната организирана престъпност трупа печалби в размер на милиарди евро всяка година, заобикаляйки националните правила и избягвайки наказателно преследване. Средствата за борба с широкомащабните трансгранични финансови престъпления, с които разполагат националните прокурори, са ограничени. Новите европейски прокурори ще провеждат бързи разследвания в цяла Европа и ще осъществяват обмен на информация в реално време.

След като Европейската прокуратура бъде въведена, независимите европейски прокурори ще разполагат с правомощия да провеждат разследвания и да повдигат и поддържат обвинения за престъпления, засягащи бюджета на Съюза, като корупция или измами със средства на ЕС или трансгранични измами с ДДС. Тя ще бъде независим орган, специализиран в борбата с финансовите престъпления в целия ЕС. Европейската прокуратура ще е допълнение към вече съществуващата Европейска служба за борба с измамите (OLAF), която работи в областта на административните разследвания, засягащи финансовите интереси на Съюза във всички държави членки на ЕС. Също така, тя ще допълва работата на Евроюст — агенцията на ЕС, работеща в областта на наказателното правосъдие — и ще даде възможност агенцията да посвети повече ресурси на борбата с тероризма, трафика на хора или други престъпления.

Европейската прокуратура ще функционира като единна прокуратура на територията на всички участващи държави членки. Тя ще бъде високоспециализиран и независим орган извън съществуващите институции и служби на ЕС. Европейската прокуратура ще действа в интерес на ЕС и няма да иска, нито да приема указания от институциите на ЕС или от националните власти.

Организацията на Европейската прокуратура ще включва централна служба на равнище ЕС и децентрализирано ниво, състоящо се от европейски делегирани прокурори, установени в държавите членки, които същевременно ще продължават да изпълняват функциите си като национални прокурори („двойна функция“). Службата на централно равнище ще упражнява надзор върху разследванията и повдигането и поддържането на обвинението на национално равнище, за да се осигурят ефективна координация и единен подход в целия ЕС. По този начин тя ще допринесе с експертен опит, като същевременно ще запази независимостта си. Ако Европейската прокуратура се заеме с дадено разследване, националните органи няма да упражняват правомощията си.

Европейската прокуратура ще може да разследва престъпления срещу бюджета на ЕС, както и измами с ДДС, като например измами със средства на ЕС в размер на над 10 000 евро и трансгранични измами с ДДС в размер на над 10 милиона евро. Тя ще може да извършва бързи трансгранични действия, без да е необходимо да прибягва до времеемки процедури за съдебно сътрудничество. Освен това тя ще повдига обвинения директно пред националните съдилища. Това би трябвало да доведе до възможно най-голяма защита на бюджета на ЕС чрез по-успешно наказателно преследване и увеличаване на размера на възстановените средства.

 

[1] IP/17/1550

[2] Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Чешката република.

[3] Съгласно т.нар. opt-out Дания, Ирландия и Обединеното кралство могат да изберат да не участват.