Заключение на генералния адвокат Бобек по дело Aebtri, C‑224/16

 

 

На 5 юли 2017 година, Генералният адвокат в Съда на ЕС Бобек представи заключението си по дело Aebtri, C‑224/16.

Делото пред Съда на ЕС е образувано по преюдициално запитване от Върховния административен съд (ВАС) в рамките на спор между Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) и Началника на Митница Бургас (като правоприемник на Митница Свиленград).

Фактите по главното производство са следните. Пред входно митническо учреждение на турско-българската граница турско дружество, превозващо стоки към Румъния, представя карнет ТИР. Въпреки че самите стоки, изглежда, са получени в Румъния, операцията ТИР не е приключена редовно в получаващото митническо учреждение в тази страна. Поради това възниква митническо задължение. За събирането на дължимите суми българските органи най-напред предприемат действия срещу титуляря на карнета ТИР. Действията им се оказват безуспешни, вследствие на което предприемат действия против гарантиращата асоциация съгласно режима ТИР. Гарантиращата асоциация обжалва постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от българските органи.

Във връзка с това Върховният административен съд иска да установи дали компетентните национални органи са изпълнили задължението съгласно Конвенцията ТИР[1] да изискат плащане на дължимите суми най-напред от лицата, които пряко дължат същите, преди да предявят иск пред гарантиращата асоциация. По-специално запитващата юрисдикция иска да уточни какви мерки е необходимо да се предприемат, за да се изиска плащане, и как могат да бъдат определени преките длъжници по митническото задължение.

На първо място, според ГА Бобек няма съмнение, че Съдът е компетентен на тълкува Конвенцията ТИР. Тази конвенция е одобрена от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2112/78 на Съвета от 25 юли 1978 г. и влиза в сила на 20 юни 1983 г. Така тя става неразделна част от правния ред на Съюза.

На второ място, ГА обсъжда въпроса дали митническите органи, според представените факти по главното производство, са изпълнили изискванията, предвидени в член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР, съгласно която разпоредба „компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация“.

Във връзка с това той установява, че нито Митническият кодекс[2], нито Регламентът за прилагане[3] съдържат каквито и да е специфични правила относно прилагането на изискването по член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР. Не е предвидено приемането на конкретни мерки, с които да се изиска плащане от пряко дължащото лице или лица, преди да се предяви искане за плащане пред гарантиращата асоциация. Разпоредбата на правото на Съюза, която се отнася до задълженията на гарантиращите асоциации в рамките на транзитен режим ТИР, е член 457 от Регламента за прилагане. В параграф 1 от този член само се посочва, че когато се извършва операция ТИР на митническата територия на Съюза, всяка гарантираща асоциация, установена в Съюза, може да стане отговорна за заплащане на гарантираната сума на митническото задължение, отнасящо се до въпросните стоки до установеното ограничение. Ето защо въпросът се свежда, според ГА Бобек, до това дали самият член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР изисква от компетентните органи да предявят (само) искане за плащане към пряко дължащото лице или лица, или изисква също така да предприемат (всички останали) възможни(те) мерки за принудително изпълнение срещу тези лица, преди да поискат плащане от гарантиращата асоциация.

Въз основа на анализа си, ГА стига до заключението, че българските органи дори са надхвърлили строго необходимото съгласно член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР, тъй като Конвенцията ТИР не предвижда изискване за започване на изпълнително производство срещу титуляря на карнет ТИР, преди да се поиска плащане от гарантиращата асоциация. Това е възможност, която органите на държавата членка ползват по своя преценка с оглед на фактическата обстановка в конкретния случай. В някои случаи то може да бъде напълно обосновано; в други — съвсем излишно. Това зависи от наличието на активи, срещу които да може да бъде насочено изпълнението в рамките на евентуално изпълнително производство. Така, ГА предлага на Съда на отговори на втория въпрос на ВАС, че член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане във връзка с член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР трябва да се тълкува в смисъл, че компетентните митнически органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, когато при обстоятелства като тези по главното дело те са изискали плащане чрез искане за плащане от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо лице.

На трето място, ГА разглежда въпроса дали може получателят на стоката да се счита за „пряко дължащо лице“ съгласно член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР. Въз основа на подробен анализ, първо, на връзката между член 8, параграф 1 и член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР, второ, на въпроса дали може да се счита, че съгласно член 203 от Митническия кодекс получателят на стока може да бъде длъжник по митнически задължения в рамките на режима ТИР за целите на определянето на пряко дължащото лице или лица, за които се отнася член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР и, трето, на последиците от режима на солидарност, установен с член 213 от Митническия кодекс, за условието по член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР, ГА предлага на Съда да даде следните отговори на ВАС:

• Член457, параграф 2 от Регламент № 2454/93 във връзка с член 8, параграфи 1 и 7 от Конвенцията ТИР следва да се тълкува в смисъл, че преди да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, компетентните органи не са длъжни да изискат плащане от всички солидарно отговорни лица в съответствие с член 213 от Митнически кодекс, определени съгласно неговите разпоредби.

 

• Получател, който е придобил или задържал стока, за която се знае, че е превозена под покритието на ТИР карнет, за която не е установено да е представена и манифестирана пред получаващото митническо учреждение, може да се счита за „длъжник“ по смисъла на член203, параграф 3 от Митническия кодекс, ако той е знаел или е трябвало да знае, че стоката е била отклонена от митнически надзор, което следва да се провери от националната юрисдикция. Бездействието да се изиска плащане от получателя на стоката, обаче не е пречка за реализиране на отговорността на гарантиращата асоциация, ако компетентните органи са избрали да изискат плащане от друго пряко дължащо лице съгласно член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР.

 

 

[1] Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (наричана по-нататък „Конвенция ТИР“) от 14 ноември 1975 г. (UNTS, т. 1079, стр. 89, т. 1142, стр. 413), одобрена от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2112/78 на Съвета от 25 юли 1978 г. (OВ L 252, 1978 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 1, стр. 197), в сила от 20 юни 1983 г. Публикувана отново с Решение 2009/477/EО на Съвета от 28 май 2009 г. (OВ L 165, 2009 г., стр. 1).

[2] Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15).

[3]  Регламент от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г. (ОВ L 62, 2007 г., стр. 6) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).