Решение от 9 ноември 2017 г., Уинд Иновейшън 1, C‑552/16, EU:C:2017:849

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд София-град в рамките на спор между „Уинд Иновейшън 1“ ЕООД и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ относно акта за дерегистрация на това дружество по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

„Уинд Иновейшън“ е дружество в ликвидация, което е учредено по българското законодателство и има за предмет на дейност производството на електроенергия и инвестирането в енергийни проекти. Едноличен собственик на капитала на „Уинд Иновейшън“ е учреденото по германското законодателство дружество „Грес Солартехник“ ГмбХ&Ко КГ. Поради наличието на задължение на дружеството собственик към „Кюлинг Щал — унд Металбау“ ГмбХ, последното предявява иск за прекратяването на „Уинд Иновейшън“ в съответствие с българското законодателство. Тъй като имуществото на прекратеното дружество служи за удовлетворяване на кредитора, в случай на погасяване на задължението на „Грес Солартехник“ процедурата по ликвидация на „Уинд Иновейшън“ ще бъде прекратена. В съответствие с разпоредбите на ЗДДС „Уинд Иновейшън“ подава заявление за дерегистрация по ЗДДС.След издаване на акта за дерегистрация на дружесвтото от страна на данъчната администрация ,на на 27 август 2015 г. това дружество подава заявление за повторна регистрация по ЗДДС, като уточнява, че не е преустановявало търговската си дейност. „Уинд Иновейшън“ начислява ДДС върху наличните му към 7 август 2015 г. (датата на дерегистрация на дружеството) активи и го включва като дължим в декларацията си за този месец. Впоследствие „Уинд Иновейшън“ подава жалба срещу акта за дерегистрация по ЗДДС. След като тази жалба е отхвърлена, „Уинд Иновейшън“ подава жалба до Административен съд София-град.

АС София-град си задава въпроса дали извършеното на 1 януари 2007 г. изменение на националното законодателство, изразяващо се в отпадане на възможността назначеният от съда ликвидатор да избере дали прекратеното юридическо лице да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, представлява нарушение на член 176, втора алинея от Директивата за ДДС. Според запитващата юрисдикция отпадането на тази възможност води до възникване на задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи от прекратеното дружество и неговото ефективно внасяне в бюджета. Тя добавя, че съответното дружество има задължение за незабавна повторна регистрация по ЗДДС поради продължаващата негова икономическа дейност, и се пита дали задължителната дерегистрация и произтичащото от нея начисляване на данък върху наличните активи и ефективното му внасяне в държавния бюджет представляват допълнително условие за упражняването на правото на данъчен кредит, и следователно ограничение на правото на приспадане, което не е предвидено от Директивата за ДДС.

Съдът на ЕС приема, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси трябва да бъдат разгледани по-скоро във връзка с член 168 от Директивата за ДДС относно механизма на правото на приспадане. Съгласно постоянната му практика правото на приспадане е свързано с извършването на икономическа дейност За случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност на дадено дружество, с изключение на посоченото в член 19 от Директивата за ДДС прехвърляне на дадено дружество на съвкупност или част от активи, тази директива изрично предвижда в член 18, буква в), че задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници може да се третира като възмездна доставка на стоки, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане. Както личи от самия текст на член 18, буква в) от Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ обаче е релевантен само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки.

Във връзка с изложеното Съдът на ЕС приема, че:

• Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяване на това дружество активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, при условие че същото дружество повече не извършва икономически операции, считано от неговото прекратяване.
• Директивата за ДДС, и по-специално член168 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води — дори когато това дружество продължава да извършва икономически операции в процедурата по ликвидацията му — до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяването активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, и с това обуславящо правото на приспадане от изпълнението на посоченото задължение.