Решение от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса, C‑347/16, EU:C:2017:816

Запитването е отправено Административен съд София-град в рамките на спор между „Българска енергийна борса“ АД (БЕБ) и Комисията за енергийно и водно регулиране (наричана по-нататък „КЕВР“) относно отказа на последната да издаде на БЕБ лицензия за пренос на електрическа енергия, координатор на балансираща група и независим преносен оператор.

По същество КЕВР счита, че съгласно член 43, алинея 1, точка 1 от Закона за енергетиката, за осъществяването на дейност по пренос на електрическа енергия на територията на Българя може да се издаде само една лицензия. Такава обаче КЕВР вече е издала на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (наричано по-нататък „ЕСО“) за период от 35 години. По отношение на дейността като координатор на балансираща група КЕВР подчертава, че свързаните с нея права и задължения предполагат упражняване на дейност по пренос на електрическа енергия. Накрая, що се отнася до дейността като независим преносен оператор, КЕВР отбелязва, че като такъв може да бъде сертифициран и определен по силата на лицензията си само операторът на електропреносната мрежа, в случая ЕСО.

БЕБ обжалва пред запитващата юрисдикция решението на КЕВР от 6 октомври 2015 г. Запитващата юрисдикция отправя 6 въпроса до Съда на ЕС, с които иска по същество да установи, от една страна, дали в България са изпълнени определени условия по член 9, параграф 1 от Директива 2009/72 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия[1], и от друга страна, дали ограничаването на броя на лицензиантите за пренос на електрическа енергия за дадена територия е съвместимо с целта на Европейския съюз за създаване на конкурентен енергиен вътрешен пазар.

Съдът на ЕС, предвид получените допълнителни разяснения от запитващата юрисдикция и предвид факта, че е определен независим преносен оператор, за да се отдели управлението на електропреносната мрежа от дейностите по производство и доставка на електроенергия в България, приема, че поставените въпроси за тълкуването на член 9 от Директива 2009/72 не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство. Поради това първи, втори, трети и пети въпрос са обявени за недопустими.

С шестия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали законодателство на държава членка, съгласно което на територията на страната се издава само една лицензия за упражняване на дейност по пренос на електрическа енергия, ограничава конкуренцията по смисъла на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Съдът на ЕС обаче констатира, че актът за преюдициално запитване, който по същество само посочва необходимостта от създаване на конкурентен европейски енергиен пазар, не пояснява причините, поради които запитващата юрисдикция счита, че разглежданото в главното производство законодателство би могло да нарушава членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 106, параграф 1 ДФЕС, поради което приема, че не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на шестия въпрос и го обявява за недопустим.

Съдът отговаря по същество само на четвъртия поставен въпрос, с който запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директива 2009/72 и Регламенти № 714/2009, № 1227/2011 и 2015/1222 допускат държава членка да ограничи броя на лицензиантите за пренос на електрическа енергия за дадена територия. Предвид наличните по делото данни, отговорът на поставения въпрос е утвърдителен.

[1] Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55 и поправка в ОВ L 167, 2015 г., стр. 94)