Решение от 21 септември 2017 г., Бeшков, C‑171/16, EU:C:2017:710

Преюдициалното запитване е отправено от Районен съд София (СРС) в рамките на производство по повод на отправено от г‑н Траян Бешков искане за вземане предвид на предишна осъдителна присъда, постановена срещу него от съд на друга държава членка.

С влязла в сила присъда от 13 декември 2010 г. на Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) на г‑н Бешков е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет месеца, от които шест месеца при ефективно изпълнение и дванадесет месеца условно с изпитателен срок от три години, за вещно укривателство, извършено на 14 ноември 2010 г. в Австрия. Подлежащата на ефективно изпълнение част от наказанието е изтърпяна, а считано от 14 май 2011 г., е започнал да тече изпитателният срок.

Впоследствие за нанасяне на лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди г-н Бешков е осъден в България на една година ефективно лишаване от свобода, с влязла в сила на 29 април 2013 г.присъда. Наложената присъда не е изтърпяна, а осъденият се укрива. Междувременно адвокатът му е отправил искане за определяне на общо наказание, съгласно член 23, алинея 1 и член 25, алинея 1 от Наказателния кодекс, като се вземе предвид наложената и вече изтърпяна присъда в Австрия.

При така описаната фактическа обстановка, СРС с поставените на Съда на ЕС въпроси иска да установи дали Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 2008 г., стр. 32) се прилага за производство като главното, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на това лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния.

Анализирайки член 3, параграф 1 и 2, както и съображения 2 и 7 от цитираното рамково решение, Съдът на ЕС приема, че то се прилага не само за производствата, свързани с евентуалното определяне и установяване на вината на обвиняемия, но и за тези, свързани с изпълнението на наказанието, в които трябва да се вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена в друга държава членка. Както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, от преписката по делото пред Съда е видно, че в случая образуваното срещу г‑н Бешков производство за определяне на общо наказание е от втората категория, така че попада в приложното поле на посоченото рамково решение.

Освен това преформулирайки втория въпрос, Съдът на ЕС приема, че национална процедура за признаване на присъда, постановена в друга държава членка от компетентните съдилища, като тази предвидена в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс противоречи на разпоредбите на Рамково решение 2008/675, т.е. подобна процедура в разглежданото производство не е допустима.

С третия си преюдициален въпрос, СРС иска да се установи дали член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание.

В тази връзка, съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675 предишните присъди, постановени в друга държава членка, трябва по принцип да се вземат предвид, доколкото съгласно националното законодателство се вземат предвид предишните национални присъди, и да им се признават последици, съответни на тези, които посоченото законодателство придава на националните присъди. В член 3, параграф 3 от това рамково решение обаче се уточнява, че това вземане предвид няма за последствие нито намеса, нито отмяна на предишни присъди, постановени в други държави членки, или на каквото и да е друго решение, свързано с изпълнението им от държавата членка, провеждаща новообразуваното наказателно производство. Посочените присъди трябва да се вземат предвид такива, каквито са постановени.

Следователно, съгласно Съда на ЕС, цитираното рамково решение не предоставя на националния съд възможност да преразглежда и променя начина на изпълнение на постановена в друга държава членка предишна присъда, която вече е изпълнена, по-специално като отмени условното осъждане и го замени с наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение. На това основание той не може и да разпореди ново изпълнение на така промененото наказание.