Определение от 23 ноември 2017 г., Джиосайкъл България, C‑314/17, EU:C:2017:901
Преюдициалното запитване е отправено от Върховен административен съд и се отнася до тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и OB L 323, 2015 г., стр. 31, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), и в частност на тези от разпоредбите ѝ, които са свързани с правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) при прилагане на системата на обратно начисляване, както и на принципите на ефективност и на данъчен неутралитет.
„Джиосайкъл България“ ЕООД, което извършва дейност по събиране и транспортиране на слънчогледови люспи, купува от „Олива“АД слънчогледови люспи. „Олива“ АД му издава данъчни фактури за доставките и начислява ДДС по тях по общия ред. „Джиосайкъл България“ ЕООД приспада ДДС, платен за получените доставки, и на свой ред доставя люспите на клиента си „Холсим България“ АД за нуждите на производството на цимент. По отношение на фактурите за тези доставки „Джиосайкъл България“ ЕООД прилага общия режим на ДДС.
Българската данъчна администрация приема, че доставките, извършени от „Олива“ АД, имат за предмет „отпадъци“ по смисъла на параграф 1, точки 1, 3 и 4 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. Тя приема, че става въпрос за „обработка на отпадъци“ по смисъла на параграф 1, точка 47 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, и начислява ДДС на основание член 82, параграф 5 във връзка с член 163a от ЗДДС като данък, изискуем от получателя по доставката.
С това според българската данъчна администрация принципът на данъчен неутралитет е гарантиран, тъй като „Джиосайкъл България“ ЕООД е приспаднало ДДС, платен за получените доставки, по издадените от „Олива“ АД фактури, но не е издало протокол за обратно начисляване по член 117, параграф 1 от ЗДДС. Така по отношение на доставките с получател „Джиосайкъл България“ ЕООД е приложен, веднъж, общият режим на ДДС, и втори път, вследствие на извършената от българската данъчна администрация ревизия, и режимът на обратно начисляване.
Посочената данъчна администрация счита, че приспадането съответства на ДДС, начислен от доставчика и платен от получателя по разглежданите доставки. С повторното начисляване на ДДС върху тези доставки вследствие на споменатата ревизия, без признаване на правото на приспадане и при начисляване на ДДС по доставките с получател „Холсим България“ АД, „Джиосайкъл България“ ЕООД би понесло недопустимо тежестта на косвения данък.
Първоинстанционният административен съд отхвърля жалбата срещу ревизионния акт с мотиви, аналогични на тези на българската данъчна администрация. Решението на този съд е обжалвано, а Върховният административен съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване.
Съдът на ЕС решава да отговори на запитващата юрисдикция с мотивирано определение[1].
Съдът констатира, че в главното производство няма спор, че разглежданите доставки не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството на получателя им. В случая данъчнозадължено лице е получателят по фактурата, който трябва, от една страна, да начисли ДДС, а от друга— да има право да приспадне този данък, така че резултатът за него да е нула. Освен това, както констатира запитващата юрисдикция, като са приложили механизма на обратно начисляване, без да признаят правото на приспадане на получателя по доставките, националните данъчни органи са нарушили принципа на данъчен неутралитет, тъй като начисленият ДДС остава изцяло в тежест на този получател по доставките и така се стига до двойно внасяне на данъка в бюджета. Националният закон обаче не дава възможност за коригиране на ДДС след приключило ревизионно производство.
Съдът на ЕС припомня практиката си, според която, за да осигурят неутралитета на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност. Когато обаче издателят на фактурата своевременно отстрани напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралитет на ДДС изисква фактурираният ДДС, който не е следвало да бъде начислен, да може да се коригира, без държавите членки да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на посочената фактура. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация.
Съдът на ЕС приема, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът ДДС да бъде възстановен на данъчнозадълженото лице води до понасяне от него на тежестта за този данък и се стига до събиране от данъчната администрация на ДДС в размер, който — след като националният закон не дава възможност за коригиране на ДДС след приключило ревизионно производство — надвишава обикновено дължимия.
Във връзка с гореизложеното, Съдът на ЕС отговаря поставения въпрос, че принципите на данъчен неутралитет и на ефективност на общата система на ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да откаже на получател по доставка правото да приспадне платения за получената доставка ДДС, когато за една и съща доставка ДДС е събран, веднъж от доставчика, при положение че същият го е посочил във фактурата, която е издал, и втори път от получателя, в случай че националното законодателство не предвижда възможност за коригиране на ДДС при наличие на ревизионен акт.
[1] Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.